Отпочва надпреварата за вузовете

МОН предвижда общо 43 276 места за нови студенти в държавите висши училища у нас тази есен, което е с 2700 бройки по-малко от миналата година, съобщи министър Красимир Вълчев. За прием за първи курс след средно образование местата са 36 984, останалите са за магистър, магистър след бакалавър и 2249 са за докторанти. Миналата година в държавните висши училища приемът е бил изпълнен на 93%. В частните вузове, където през 2018 г. бяха запълнени само половината от обявените места, тази година МОН ще разреши прием на 12 300 студенти, от тях за първи курс след гимназия - 8200. Приемът няма да е по-висок от броя на завършващите гимназия, смята министърът. 

От 2016 г. МОН разпределя местата за прием по нов начин, като за държавните висши училища бройките по професионални направления зависят от оценката за научната дейност на вуза и от реализацията на завършващите на пазара на труда. Не е ясно по каква логика този подход не се отнася за частните вузове, чиито дипломи се признават еднакво от държавата. Министър Вълчев е съгласен, че кандидати за желани специалности като икономика например, с които обаче пазарът на труда е пренаситен, ще се пренасочат от държавните към частните вузове и че това "подбива" намеренията за обвързване на висшето образование с пазара на труда. Съображенията обаче били, че студентите в частния вуз сами поемали финансово риска да останат без работа след дипломирането си, а качеството на обучението би трябвало да се гарантира от акредитацията. Което в момента не е така.   

По принцип идеята е държавата да увеличава приема за специалности, към които има слаб интерес или в сектора има недостиг на кадри (математика, физика, химия, ветеринарна медицина, енергетика, информатика и компютърни науки, хидроинженерство, проучване и добив на полезни изкопаеми, педагогика, педагогика за учители по предмети и др.). И обратно - да го намалява за професии, които вече са пренаситени с кадри - икономика, администрация и право например. През 2015 г. в държавните вузове приемът е бил за 58 000 нови студенти - с 14 700 повече от предвидения за 2019 г. Най-много - със 73% за 4 години са намалени бройките за администрация и управление. Спрямо 2015 г. увеличение има в медицинските направления - с 10% за медицина, 26% за фармация, 6,5% за здравни грижи. Очакват се промени в Закона за висшето образование, които ще позволят държавата да освобождава от такси студентите в професии, в които се очаква недостиг на кадри. 

Тази година в 16 направления, които не са приоритетни и не са сред традиционните профили за висшите училища, ще бъде обявен нулев прием - за политически науки във Великотърновския университет, за социални дейности в Плевен, за обществени комуникации в Шуменския университет, за обществено здраве в СУ и др. 

Хаос с приема на студенти без профил от гимназията 

В дипломите за завършено средно образование ще се включват оценките по петте задължителни предмета, изучавани в ХІ и ХІІ клас - български език и литература, математика, физическо възпитание, гражданско образование и чужд език, както и оценките от профилираните предмети или тези от професионалното обучение. През 2022 г. ще се дипломират първите ученици, завършили средно образование по новата образователна структура, променена според училищния закон на ГЕРБ от 2016 г., напомни зам.-министър Таня Михайлова. 

През 2020 г. ще завърши пък първият випуск десетокласници, обучавани по новата структура. Те ще получат свидетелство за завършен първи гимназиален етап, в което се вписват усреднените оценки по всеки предмет от VІІІ, ІХ и Х клас. 

Проблемът обаче е, че според новия учебен план, създадени след приемането на закона, в ХІ и ХІІ клас повечето предмети вече не са задължителни - история, география, физика, химия, биология и т.н. - т.е. всички предмети извън споменатите 5 задължителни. Тези дисциплини във втория гимназиален етап може да се изучават само като профилирани, ако съответното училище предлага такъв профил. Ако примерно училището не предлага профил история, учениците завършват обучението си по този предмет в Х клас. Ако ученикът поиска обаче да кандидатства история в университет, ще му се даде право да използва оценката си от Х клас по този предмет, ако висшето училище я приеме като балообразуваща. Ако не - ученикът ще бъде ощетен, защото няма да може да получи висше образование по история. 

Всяко висше училище само ще решава как да приема, дали да прави конкурс и кои предмети от дипломата за средно образование да са балообразуващи. Ако обаче кандидатстват за история абитуриент, който е изучавал предмета до ХІІ клас като профилиран, и едновременно - друг, който идва с оценката си от Х клас, двамата ще са неравнопоставени. А този с оценката от Х клас отново ще е ощетен, понеже вузът може да реши примерно в бала да удвоява оценката от дипломата и да не удвоява тази от Х клас. Това се отнася за всичките предмети и отсега може да се каже, че хаосът ще е неописуем. Най-чистият вариант би бил ученикът, учил история само до Х клас, да се яви на матура по този предмет след ХІІ клас, което пък ще го натовари допълнително. 

Националното външно оценяване след Х клас ще е с брой точки, а не с оценки. То няма да се вписва в свидетелството за завършен първи гимназиален етап. Допълнителен план-прием ще има само за обединените училища (досегашни основни, които са се разширили до Х клас), те в момента са 68 и се очаква разкриването на още 3, обясни Таня Михайлова. След завършването на обединено училище ученикът може да продължи в ХІ и ХІІ клас в друго училище.              

И мизерстващите ли ще ударят с детските? 

Спират се детските надбавки на родители, чиито деца в течение на един месец са отсъствали 3 дни без уважителна причина от задължителните предучилищни занимания или 5 учебни часа от училище. Еднократната помощ за първолаци ще се изплаща на два пъти - 50% в началото на учебната година и останалото в началото на втория срок, ако детето ходи на училище. Ако не - родителят връща на държавата получената в началото на учебната година сума. Това предвиждат законови промени, внесени от депутати на ГЕРБ в НС.      

Не е тайна, че подобни мерки се взимат основно заради ромчетата, които в най-висока степен не ходят на училище или отпадат рано. По принцип посоката е правилна, защото явлението става все по-масово и ако държавата не вземе драконови мерки за ограмотяване на циганчетата, последиците за обществото ще са тежки и това не се нуждае от особен коментар. Обаче. Има един фактор, който се нарича бедност. И пак не е тайна, че има и етнически българчета, които не посещават училище, защото семействата им живеят в мизерия и не могат да осигурят дрехи и учебници на децата си, или се налага малките също да работят за елементарното изхранване.   

Почти незабелязан от медиите остана огласеният неотдавна Работен доклад на службите на Европейската комисия за България - 2019. Убийствени са в него констатациите за неравенството у нас, "което е основно предизвикателство" (в брюкселския език думичката "проблем" липсва, тя е подменена с "предизвикателство"). Образованието на децата в България е тясно свързано със социално-икономическия статус на родителите, се казва в документа. Делът на бедност при децата на родители с ниска квалификация е 77,5% в сравнение с 3,1% за родители с висока квалификация. Достъпът до образование се характеризира с големи различия между селските и градските райони, както и между регионите. Семейният доход в гъсто населените райони е 141% от средния за страната, а доходът на ромските семейства с деца от слабо населени райони е едва 36% от средния доход. 

През 2017 г. 39% от населението у нас е било изложено на риск от бедност или социално изключване. Изпитващите тежки материални лишения са 30% от населението - около 2,8 млн. души. Бедността е особено голяма сред възрастните, особено сред жените, хората с увреждания, ромите, семействата с три или повече деца и хората от селските райони. През 2017 г. 42% от децата са били в риск от бедност или социално изключване! Преждевременно напусналите училище са 12,7%, а при ромите този процент е 67% (!), в селските райони е 27,9%, в Северозападния регион - 21,6%) и в Югоизточния - 22%. 

При тази реалност, ако се спрат и детските на живеещите в бедност и в мизерия, какво ще се случи? Нима децата им ще тръгнат на училище? По кой начин? Мерките не може да важат топтан - и за бащата със златните ланци, и за онзи с босите нозе. Преди учителите посещаваха домовете на бъдещите първолаци до един и се знаеше всичко за всеки от тях. Само че установяването на ситуацията за всяко дете изисква друг подход и много повече усилия от простото вмъкване на пет драконовски изречения в закона.