Отново за устава на БСП

Проф. Владимир ТОПЕНЧАРОВ,
председател на Движението на ветераните в БСП

Мине не мине конгрес, ние все умуваме върху устава на партията. Ясно е, че това показва неговата несъвършена форма и спорно съдържание. Заключителното изречение на единствената засега статия по този въпрос "За какъв устав сме ние?" (от Иван Вълчев, председател на работната комисия към ОбС на БСП-Казанлък, в. ДУМА, 18 януари 2013 г.) е съвсем верен и безполезен: "... промени, които да направят устава стегнат, ясен и действен". Верен, защото обобщава голяма част от мненията в БСП, и безполезен, защото е пожелание без пълен отговор. Напомня ми указанието на Наполеон Бонапарт към комисия, създадена за подготовка на нова конституция след преврата от 18 брюмер 1798. Той, якобинецът, който разгонва с топове метеж на роялисти, революционер по убеждения, диктатор по душа, нарежда категорично: "Пишете кратко и неясно". Ако един документ от типа на конституция, устав, правилник е прекалено дълъг и твърде категоричен (ясен), той много бързо влиза в противоречие с императивите на всекидневната практика. Защо е толкова устойчива конституцията на САЩ? Без подробности, но с ясна политическа воля и философска основа.


Че уставът има нужда от промени - не споря. Той е сложен, претрупан, излишно подробен, ограничителен за оперативните ръководни органи. С неясни термини като "демократичен социализъм", "демократично единство" и многобройните други сложни и наукообразни термини, уставът отразява многото компромиси в историческото ни развитие от 1989 до 2007 г. Той говори за стремежа да се подражава, главно на ГСДП, да се "демократизира" БСП и най-вече да се "социалдемократизира" и тя по-малко да прилича на БКП. Затова, ако първото указание на Бонапарт все пак не е изпълнено (за краткост, макар и твърде относително и спорно), то второто (за неяснота) е преизпълнено.
Ще се спра само на няколко момента, като си запазвам правото да напиша още, но и с желание сесията на 48-ия конгрес да не затъне в безкрайни доктринерски и още по-малко юридически спорове, крайно ненужни няколко месеца преди много важни общи парламентарни избори.

Снимка Мариета ТОМОВА

Първата ми бележка е

за броя и формирането на НС на БСП

Многобройният Национален съвет, непременно с голям младежки и дамски състав, не е признак за демокрация. Нещо повече, изкуствените квоти, за да сме и ние "като в Европа", като в Германия, Франция и други партии от ПЕС, вкарват по необходимост неподготвени другари, без достатъчен политически, професионален и житейски опит, слабо познати или съвсем непознати на партията другари. Най-страшното е, че пак се стига до нови гласувания (втори и трети тур), докато не се попълни "бройката", до неприемливия компромис "по целесъобразност" да се включат в състава "избрани", до вредния ход, въведен по искане на Андрей Луканов на ХVIII извънреден конгрес на БКП "избор по висшегласие"! Сега, на 48-ия конгрес, последният "избран" е получил 22,63% от гласовете (т.е. подадени са 179 гласа от 802 гласували и от 846 избрани делегати). Така е принизена партийната значимост на НС и неговият авторитет, макар че той работи без проблеми и така. В устава трябва да се фиксира норма за 50% от гласувалите без ново гласуване до "попълване на бройка". Всичко друго е мимикрия на наша партийна  демокрация.
Втората бележка е свързана с

делегираните членове на Националния съвет

Те са териториални, функционални и структурни. Териториалните бяха въведени през 1992 г., за да се избегне отпадане на цели областни организации от НС, което при гласуването се случи още на 40-ия конгрес. След това се разшири на двама представители от област, за да се реши включването на жени и младежи, малко известни и недостатъчно представени, без това да е голяма беда. Но в състава още на 42-ия извънреден конгрес чрез териториалните делегирани членове в НС се включиха другари с национална известност (членове на ИБ и други), за да не се проверява чрез гласуване на конгреса техният реален общопартиен рейтинг. Неясна е причината за "функционалните делегирани" членове (само за идеологическите звена на НС). Най-малко спорни са по един представител на "структурните звена" (ОМС, ДЖС, ДВЛ) - те се избират демократично от техните национални конференции преди партийния конгрес. Оттук изводът за промени: да не се "делегират" членове на действащия, "отчитащия" се НС и да се прецени дали не следва да се определя броят на делегираните по броя членове на БСП в областта, както това е за София. Тогава корекцията в устава ще бъде смислена.
Третата ми бележка се отнася до

избора на председателя

(на всички равнища). Привидната демократичност (гласува цялата партия, конгресът, конференцията) е само по отношение броя на гласуващите. Но всъщност избраният първи ръководител е поставен над колективния орган (НС, ОбС). А това рязко разграничава колектива от председателя. Затова съм против направеното от другарите предложение и тук промяната следва да е в преход на избора от съответния пленум, а не от конгреса или конференцията. Така той става "един сред равни". Това не намалява, а увеличава ролята и престижа на председателя - зад него е солиден колективен орган, представляващ всички членове на партийната организация.
Четвъртата бележка (тя е към самия устав, не към статията на другарите) е свързана с указанието за

структурата на изпълнителните бюра

Предписват се точно - и по брой, и по функции - заместник-председателите и секретарите им. Не само че това е ненужна унификация, но и животът на партията я е опровергавал. Така се е случило, че съм бил член на пет състава на ИБ на НС на БСП (два при Виденов и три при Станишев). Имало е ИБ без вътрешна структура (без зам.-председатели и секретари, само с говорители), с проста вътрешна структура (без зам.-председатели) и с най-сложна структура (4 зам.-председатели, 7 секретари, 2-ма говорители). Всеки председател има свой стил на работа и оттам следва и структурата на ИБ. Така е и в историята на партията от 1891 г. досега. Моят личен опит не е меродавен - бих предпочел по-малко по състав Изпълнително бюро (примерно 7-9 души) и без вътрешна структура - така дискусията става по динамична, равноправна и ефективна. Но нека всеки председател, всеки пленум (на НС, на ОбС) да има право на решение.
По-общата бележка за използваните термини всички разбираме, че става дума за

компромиси пред идеята

за "единството на партията". Там са такива неособено ясни изрази като "демократично единство", "трудови хора", "демократичен социализъм"... Те заменят ясни, привични за партийните членове термини като "демократичен централизъм", "наемен труд", "социализъм" (макар че самите те не са вече със същото съдържание и яснота в новата обстановка в обществото). Но този кръг от въпроси отново би поставил на преден план ненавременен идеологически дебат в навечерието на много важни избори за нов парламент, за властта. Не е време за теория и умуване.
Въпреки че проектът за дневен ред на сесията на конгреса съдържа и корекции в устава, главният проблем на заседанието е

подготовката за предстоящите избори

Тази подготовка е преди всичко политическа (програмен продукт - предизборна платформа, обръщение към нашите избиратели, към всички граждани, към политическите сили). Всяка промяна на устава може да има само една цел: да се подпомогне съставянето на политически убедителни и обществено атрактивни избирателни листи, да се избегнат личностни и местнически спорове и конфликти. Това означава активно взаимодействие на централата (НС, ИБ, висш партиен елит) с базата - местните (областни, общински и основни партийни организации) и безспорната последна дума на НС, гарант за единството на партията.