Отново за маските

Светослав АТАДЖАНОВ

Скоро канонадата на оръжията в Украйна ще заглъхне. Но под нейното прикритие властниците ни продължават да настояват като постоянна мярка за най-видното и психологически афиширано рабско подчинение - носенето на медицински маски без наличие на епидемична обстановка. От 1 април се огледайте за робите сред нас...
Ако се замислим, осъзнаваме, че съществува известно двусмислие в използването на маските. Проблемът с предаването на заразата е един при  изхода и друг при входа: заразен човек изхвърля вируса, а здравият човек вдишва вируса. Но ако маските не блокират напълно притока на вируси (както е доказано), тогава те не блокират и изхвърлянето им. Маските не са еднопосочен клапан. Същите модели на въздушния поток "в" се отразяват в моделите на въздушния поток "навън". Да, тези модели са различни при маскираните хора спрямо демаскираните, но очевидно те не спират поглъщането на вирусни частици; следователно те не спират предаването. Явни са противоречията и предизвикателствата към здравия разум. Изглежда, че маските, блокирайки поне някои изхвърлени от нас капчици, трябва да помогнат, поне малко. И, разбира се, те блокират част от вирусите. Но доказателствата сочат, че това не предотвратява инфекцията. Това е резултатът от пространно датско научно изследване.
Но има и други причини да се отхвърли задължителността на маската. Насипните масови маски, които въобще не предпазват, струват около 50 ст. всяка. Заобикаляме и притеснението, че маските ни карат да дишаме собствения си въглероден диоксид. Помислете за следните въпроси, които рядко или никога не се обсъждат:
1. Настоящата политика за маски е ирационална. Ето доказателството: попитайте тези на власт: "Какви са обективните критерии, по които решаваме кога да спрем да изискваме маски?" Ще получите мънкащи отговори: "Докато изглежда правилно", "докато инфекциите спаднат", "когато повечето хора са ваксинирани", "когато сме уверени..." и т.н. Но това са ирационални отговори. Една научна, медицинска експертиза трябва да има

количествено обективни критерии

по които се предприемат действия. Това не е неразумно искане. Но нашите власти изглежда не се интересуват от това. По същество те ни казват: "Ще поддържаме политиката си за маски, доколкото е възможно по хуманен начин".
2. Маските са дехуманизиращи. Най-личният, най-интимният аспект на нашата публична личност е нашето лице. Всички сме забелязали колко е трудно да се взаимодейства с другите, особено с непознати, зад маска. Устата и долната част на лицето предават толкова много неизказана информация за това кои сме, какво мислим и как се чувстваме.
3. Маските за деца са форма на злоупотреба. Това е достатъчно лошо за възрастните, но помислете за ефекта върху младежите и децата, които все още се учат как да взаимодействат с другите и как да осмислят всички междуличностни взаимоотношения. Ужасно малтретиране на деца е да ги караш да носят маски, особено като се имат предвид данните, които показват, че те са изложени на изключително нисък риск, както за заболяване, така и за предаване на инфекция. Помислете за 5-, или 6-годишно дете, което вече една година носи маска, та това е значителна част от живота му и не може да няма вредно въздействие.
4. Маските са грозни. Какво ви харесва, хората като цяло са загрижени за външния си вид. А маските - всички маски - са направо грозни.
5. Маските представляват безсмислено спазване на разпореждане на властта. Затова политици на всички нива са практически лишени от доверие.
6. Маските символизират вяра в една измама. В началото на пандемията ни беше казано, че заключванията, маските, самокарантината и т.н. ще бъдат само за две седмици. След 14 дни вирусът преставал да се предава и всички ние ще можем да възобновим живота си. Но, разбира се, това не се случи. "Хората нарушаваха карантината", ни казаха. "Не всички са с маски!" И така двете седмици станаха месец, станаха шест месеца, станаха година, станаха две години. И така, неизвестно докога.
7. Задължителното носене на маски е политика на насилие. Тя ви принуждава да носите маска, дори когато се чувствате добре.

Защо е това?

Защото можете да бъдете "асимптоматичен разпространител". Може да се разболеете и дори да не го знаете. Всъщност е по-лошо от това: Предполагаме, че сте болен, и затова ви принуждаваме да носите маска. Политиката е: да приемем, че сте болни, и за това ще действате по разпоредения начин. Това е патологично. Те се страхуват да провалят тенденцията, или да бъдат първите, които отхвърлят заповедта. Всеки действа на принципа "от предпазливост", което означава, че на практика нищо не се променя. "Ще отхвърля нареждането, ако го направите вие", "Не, вие първи". И така нататък, кръг в кръг.
9. Носенето на маски стана култово. Неразумно е или поне хиперпараноично да се изисква всеки да носи маски. Не ни е позволено да искаме доказателства, нямаме право да разпитваме властите по този въпрос, нямаме право да оказваме натиск върху правителствата си, СЗО и органите, които ни го налагат. Това е култ - подчинявайте се, не се съмнявайте, не предизвиквайте, не мислете сами.
И така, защо го правят? Разбира се, че може да има някаква малка обосновка за насърчаване на масовото използване на маски, но защо отиват до крайност и издават противоречащи си разпореждания? Наистина ли са толкова загрижени за нашето благополучие?

Или има скрити мотиви?

Изглежда, че те се наслаждават на възможността да се наложат над населението, да го изплашат и държат в подчинение и ефективно да потиснат индивидуалната мисъл, индивидуалната идентичност и личност. Маските наистина имат  стаден и обезличаващ ефект: Хората губят своята индивидуалност в маски. Те се превръщат в безсмислени граждани, анонимни потребители, безлики човекоподобни. По някакъв начин тези, които налагат правилата, се наслаждават на тази идея.
В крайна сметка получаваме нещо като изкривена версия на новите дрехи на царя. В приказката той се разхожда гол, и въпреки това всичките му поданици твърдят, че харесват новите му дрехи. Само едно дете е готово да каже истината, която е толкова явна...
По материали от интернет

Фейсбук