Относно "Южен поток"

Инж. Емил Костадинов

Не мисля, че Путин блъфира, както напоително ни разказват анализаторите от ИПИ и други подобни!
Просто Путин се адаптира към принципно нова геополитическа ситуация в Европа.
Не бива да ни убягва тънко прикритата заплаха, изречена от него в Истанбул с намека, че след сключването на голямата и дългосрочна газова сделка с Китай през тази година, Европейският пазар вече не е чак такъв фокус за Русия. А Русия неизбежно ориентира своите енергийни ресурси и към други пазари, които не й налагат санкции.
Разбира се, руската икономика е силно зависима от износа на петрол и газ. Виждаме как напоследък тази икономика страда от срива в цените, който се комбинира днес с ефектите от западните санкции, които подклаждат страхове и причиняват акробатики в рублата, която тази седмица удари историческо дъно.
Падането с 40% на цените от юни тази година и ограничаването на търсенето на газ с 10% от 2010 г. насам свалят значително приходите на "Газпром".
В този смисъл анулирането на проекта може да спести значителен отрицателен паричен поток за "Газпром" в периода до 2017 г.
Проектът "Южен поток" отдавна съобщи за съществуващи пукнатини в стратегията на ЕС, като някои страни като Унгария, Австрия, Сърбия и България, наред с други около тях, го разглеждат и като решение за преодоляване на риска от прекъсване на доставките през Украйна, възникнали три пъти през последното десетилетие.
Брюксел обаче еднозначно разглежда действията на Путин като усилване на енергийната хватка на Москва над Европа.
Големият въпрос, който според мен стои, е защо се отива на транзитен риск (при условие, че дори и газът да отиде в Турция, по-голямата част от него впоследствие ще се озове в Европа), а не се полагат достатъчно усилия да бъдат преодолени различията между Русия и ЕС?
Разбира се, че проектът "Южен поток" е политически проект и може би главната му цел е да бъде заобиколена Украйна. Вероятно тук биха казали, че има и елемент на наказание към Украйна.
Но не това е най-важното за нас, за България, и защото сякаш става дума и за обичайни действия. Проектът планираше да бъдат доставяни 63 млрд. кубически метра природен газ годишно, което се равнява на повече от 10% от търсенето в Европа, и реализирането му, разбира се, би засилило ролята на Русия като водещ доставчик за региона в края на това десетилетие.
Спирането на проекта обаче е против икономическите интереси на Европа и причинява вреди на сътрудничеството ЕС - Русия.
Проектът е в полза и на българския национален интерес, което само болезнено индоктринирани глави се отказват да приемат. Проектът вън от съмнение диверсифицира маршрутите за доставка на руски природен газ и би подобрил значително енергийната сигурност на Европейския континент.
Лицемерието на Голяма Европа в случая откровено ощетява България, защото ние просто ще бъдем заобиколени от поредния голям енергиен проект. Дори не е чак толкова важно как!
Между другото, Путин бе в Истанбул с делегация от 10 (десет) свои министри, а като резултат от преговорите е поставена цел за увеличаване на обема на двустранната търговия от 24 млрд. евро сега на 64 млрд. до 2020 г. Русия осигурява и ще осигурява по-голямата част от газа за Турция, изгражда първата й атомна електроцентрала и т.н. Без оглед на големите различия между Москва и Истанбул, по отношение Сирия, Украйна и Крим например, Русия обяви Турция за свой предпочитан партньор.
Казвам всичко това, без да го обвързвам с капиталовата структура в различни етапи на проекта за България, към която изразявам дълбоки подозрения и съмнения.