Отнемат лиценза на КТБ

Резултатите от прегледа на независимите одитори в Корпоративна търговска банка (КТБ) говорят, меко казано, за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. Това заяви вчера управителят на БНБ Иван Искров, цитиран от БТА. Вчера бяха оповестени резултатите от одита в банката, но за това в БНБ не бяха поканени и допуснати всички журналисти.
Липсват съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3,5 млрд. лв. при 5,4 млрд. лв. общ кредитен портфейл, съобщи Искров. Значителна част от този кредитен портфейл показва много голяма свързаност между длъжниците и мажоритарния акционер на банката - Цветан Василев, заяви гуверньорът на БНБ. В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и възможността им да обслужват кредитите си, информира Искров. Не може да бъде оценено и качеството на обезпеченията, което от своя страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за състоянието на кредитния портфейл в частта му от 3,5 млрд. лв., уточни той. Иван Искров добави, че всичко това навежда на мисълта за умишлени злоупотреби.
Поради тази причина първоначалният план за оздравяване на банката се променя - всички добри активи и пасиви на КТБ ще бъдат прехвърлени в свързаната с КТБ "Креди Агрикол България", която е в много добро състояние и ще бъде придобита от държавата, обясни Искров. Тук попадат и всички депозити на граждани и фирми и всеки ще може да разполага със своите сметки в пълен размер, обяви гуверньорът на БНБ. Както е предвидено, вложителите ще имат достъп до своите сметки на 21 юли 2014 г., посочи Искров. Единственото изключение ще бъде мажоритарният собственик в КТБ и свързаните с него лица и фирми - техните средства няма да бъдат гарантирани от държавата, заяви Искров.
Ликвидност за "Креди Агрикол България" ще бъде осигурена от Фонда за гарантиране на влоговете в банките, от Държавния бюджет и БНБ. Няма никакъв проблем да бъдат осигурени толкова средства, колкото е нужно, посочи Искров. Той добави, че механизмите за отпускане на достатъчно ликвидност вече са разработени. Колко точно средства ще са необходими не е ясно засега, защото не се знае колко средства депозантите ще изтеглят, добави Искров.
"Креди Агрикол България" ще бъде преименувана от новия си собственик - държавата, а лицензът на КТБ ще бъде отнет и предстои банката да бъде обявена в несъстоятелност, обясни Искров. Той посочи още, че докладът на одиторите за състоянието на КТБ ще бъде предаден на прокуратурата. Одитът в КТБ бе извършен от "Делойт Одит", "Ърнст и Янг" и "Афа", а в "Креди Агрикол България" - от "Афа". Освен прегледа на независимите одитори, в КТБ е извършена и отделна проверка от квесторите, назначени в банката от БНБ, след като на 20 юни след постъпило искане от самото ръководство на КТБ банката бе поставена от БНБ под специален надзор. Докладът и на квесторите на БНБ вече е предаден на прокуратурата, каза Искров.
Иван Искров оповести още, че е подготвен проект на специален закон, който ще бъде представен на парламентарните партии. Той ще позволи отпускането на ликвидност към "Креди Агрикол България". Искров отбеляза и че съгласно действащия от 1997 г. Закон за БНБ отговорността за надзора над банковата система е вменена само на един от подуправителите на БНБ. Във връзка с това внасяме законови промени, с които да поемем такива отговорности, каза още Искров.

Ден преди БНБ да поеме КТБ
Чрез трети лица Василев изтеглил от банката над 200 млн. лв.

По данни на квесторите в КТБ на 19 юни, само ден преди банката да бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и предадени само срещу разписка на мажоритарния собственик на КТБ 205 887 223 левова равностойност в кеш, предимно в евро, съобщи Иван Искров. Само от компетенциите на прокуратурата е да отговори какво действие е това и дали по този начин мажоритарният собственик не е ограбил собствената си банка, добави той. Искров каза, че прокуратурата може да разчита на експертния потенциал на БНБ, за да стигне до края на този вероятно криминален случай.

Прокуратурата:
В чували главната касиерка на КТБ предала милионите

В Созопол вчера е задържан Орлин Русев - председател на УС и изпълнителен директор на КТБ АД, за когото са налице доказателства, че лично е разпоредил сумите на обща стойност 205 887 223 лв. да бъдат изнесени от трезора на банката и предоставени на трети лица, съобщиха вчера от прокуратурата. Ден по-рано като обвиняемо лице за извършено престъпление по чл. 203 от НК - длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, е привлечена Маргарита Петрова - главен касиер на КТБ АД. Тя е извадила горепосочените суми от трезора в чували и ги е предала на трети лица. Спрямо Петрова е постановено задържане до 72 часа и в този срок ще се изготви искане до съда за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража", съобщиха от прокуратурата.
От там съобщиха още, че са разпитани изключително голям брой свидетели, иззети са документи и записи от охранителни камери, назначени са графологична и техническа експертизи. Извършват се активни процесуално-следствени действия, в това число се провежда оглед на трезора на КТБ АД и се подготвят документи за призоваване по реда на международната правна помощ на Цветан Василев.

Цветлин Йовчев:
Има данни за извършено тежко престъпление

Явно липсват пари от КТБ, има образувано досъдебно производство, но срещу кого сега не мога да кажа, заяви вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев. "Има данни за извършено тежко престъпление и то се разследва в момента. Ситуацията в КТБ е коренно различна от ситуацията в другите банки и нищо няма да остане, без разследващите да предприемат определени действия", каза Йовчев.

Петър Чобанов:
До 2 млрд. лв. ще струва спасяването на парите на вложителите

Спасяването на парите на вложителите в КТБ ще струва 1,5-2 млрд. лв. В такъв диапазон ще бъде държавната подкрепа за банката, обяви вчера финансовият министър Петър Чобанов по време на извънредно заседание на парламентарната бюджетна комисия, на което бе извикан за изслушване управителят на БНБ.
Правителството се готви да налее до 2 млрд. лв. в предвидената за одържавяване банка "Креди Агрикол България", част от групата на КТБ, чийто лиценз ще бъде отнет. Това ще бъде свързано с вземането на нов дълг и евентуално ще доведе до по-голям бюджетен дефицит.
"Хипотетично ако се приеме, че подкрепата ще бъде в границите на около 1,5 млрд. лв. в зависимост от схемите, които се използват, и при използване на парите на фонда, може да се стигне и до около 2 млрд. лв. Това означава, като добавим дефицита за тази година, че дефицитът на начислена основа би надхвърлил 3% и това е коректно да бъде отбелязано. Има инструменти, които ако бъдат използвани, съответно тази сума и евентуалното влияние върху дефицита могат да бъдат намалени", каза Чобанов.
Според Чобанов Европейската комисия е одобрила варианта за одържавяване на "Креди Агрикол България" и отнемането на лиценза на КТБ.
Пред депутатите управителят на БНБ Иван Искров съобщи, че БНБ е подготвила специален проектозакон във връзка с казуса с КТБ. Целта е банковият надзор вече да бъде осъществяван от управителя на БНБ, а не от ресорния подуправител, както е сега.
Той поиска подкрепа от политиците за реализирането на тези промени. Управителят на БНБ представи пред парламентарната комисия по бюджет и финанси всички факти около поставянето на КТБ под специален надзор и резултатите от одита в нея.
"Съгласно действащия от 1997 година и до момента Закон за БНБ, законодателят е вменил правата и отговорностите за функцията „Банков надзор“ на подуправител, който и да е той, ръководител на Управление „Банков надзор“. Управителят и другите членове на Управителния съвет на Централната банка нямат никакви директно възложени задължения, нито права по отношение на текущия банков надзор. Във връзка с това внасяме и законови промени, с които ще поемем такива отговорности, разбира се, ако бъдем подкрепени от вас", каза Искров, цитиран от БНР
"Не можем да одържавим КТБ в сегашния й вид, преди да бъдат известни данните от проверката. Бихме застрашили дейността на Българската банка за развитие, така и значителна част от публичните ресурси. Целта остава непроменена - гражданите и фирмите да могат да разполагат със средствата си", увери управителят на БНБ.
След въпрос от депутати Искров отрече да е имало предложение за т.нар. "банкова ваканция". "В БНБ заедно с колегите си от банковия сектор, които са присъствали като експерти, сме проучвали и обсъждали целия възможен опит в Европа и света какво се случва при липса на доверие", каза той. "Никой не е предлагал такова нещо - тук има присъстващи, които могат да потвърдят. Ако някой иска да си прави дивиденти, това е друг въпрос, не искам да влизам в политически разговори", посочи Искров. Когато отидохме при президента с предложението и аз докладвах няколко мерки, но нито в една от тях нямаше вариант за банкова ваканция, за да бъде дискутирана, обсъждана, гласувана", повтори той.

 

По-късно в парламента се проведе извънредно заседание на комисията по бюджет и финанси. На снимката от ляво на дясно финансовият министър Чобанов, шефът на комисията Цонев и управителят на БНБ Искров