Отмъщението на природата

Ганчо Ганчев

Тази тема ме вълнува години наред, защото съм израснал сред природата, тя ме отгледа като човек, тя ме спасяваше от глад и мизерия през първите години след войната. Ползвахме горите за паша на добитъка, за отопление, за дървен материал. Беряхме си билки и плодове, чакахме с нетърпение да завали, за да си наберем гъби и съберем охлюви, майките ни да сготвят вкусни ястия. Ранна пролет, още нестопен снегът, бързахме към гората да наберем кокичета и минзухар. Свежестта на пролетта и багрите на късната есен ни караха да се възхищаваме на красотата на природата, а горещото лято и студената зима ни каляваха. След ваканциите всеки ученик имаше какво да разкаже на другарчетата си от преживяното при баба на село, на почивка в планината и морето. Поети и писатели, музиканти и певци, художници и народни творци създаваха своите произведения, вдъхновени от багрите и красотите  на природата.
Колкото пъти се опитвах да разсъждавам и да мисля за

бъдещето на човечеството

стигах до извода, че ние, хората, сме виновни за всички злини на земята. Само ние, хората, като обитатели на планетата не се грижим за нея. Не един космонавт от Космоса, наблюдавайки синята планета, се е възхищавал на красотата й. Ние, хората, сме щастливци, че живеем и ползваме природата на нашата красива планета Земя.
Учени, интелектуалци, еколози, обикновени природолюбители и милиони разумни хора по света доказват и настояват за опазване на това чудо на природата. Те показват причините за намаляване на озоновия слой, за затоплянето, за промяната на климата, за намаляване на природните ресурси, но кой да чува, кой се съобразява и с предупрежденията на самата природа. Фактите са налице и известни, синоптиците всеки ден съобщават за бедствия и потопи, а те вече ги има - ние всички ги изпитваме на собствения си гръб.
Човекът продължава и нехае, този човек, който трупа несметни богатства, за да задоволи собствените си интереси и капризи. Ползваме природните ресурси като хищници, без да се замисляме за последствията. Гърмят атомни централи, радиацията облъчва животинския свят и хората, които умират бавно, но сигурно  - медицината е безпомощна. Земята ни е заприличала на

погреби с огромни количества взривни вещества

които ако се взривят едновременно, тя ще се превърне в пустиня.
Зачестиха националните ни траурни дни в памет на загинали работници във военни заводи и арсенали. Умират невинни хора от бедствия, причинени от безотговорни длъжностни лица, алчни и с нисък морал. Управляващите и тези, които ръководят опасните за държавата ни производства, нехаят, грижат се за собствените си далавери, а грижата за хората е по-лоша от тази за животните, защото за тях се грижат хора с морал и разум. Какво падение, каква омраза един срещу друг в този век на чудесата и абсурдите, който побърка света и го върна векове назад във времето.
Природата си върши работата, тя разполага с всичко, което е необходимо за човека, за да живее и да съществува. Природата ли да ни почисти реките и деретата, тя ли да се грижи за водоемите, за да не преливат и да не правят потопи, или ние, човеците. На всичко това тя, природата, гаси пожарите, които ние си ги правим, сечем си горите, тя ги възстановява, напоява ни растенията, защото си унищожихме напоителните системи, а ние само се молим: "Господи, помогни". Как да помогне, като ние сами не си помагаме. Има една поговорка "Господ дава, ама в кошара не вкарва", или "Лозето не ще молитва, а иска мотика", и много други народни мъдрости и поговорки.
И животинският свят има проблеми с прехраната заради

промяната на природните условия

за живот. Не е обичайно гларусите от големите градове по Черноморието да се преселват във вътрешността на страната около големите водоеми, реки и язовири. Преди години учените доказваха, че гларусите в градовете са почиствали от сметищата по един тон на ден отпадъци от животински произход - хората се шегуват, че те са "еколозите" на тези градове. Рядко се виждат тези красавци, които грабваха кифлите от ръцете на  децата и много често си открадваха някоя сушена рибка и отлитаха доволни с плячката. Без чайки и гларуси, без риба и кораби морските градове губят красотата и чара си. Много често тези палавници правеха и пакости, като "боядисваха" шапките на туристите, но те не им се гневяха, а напротив, носеха ги за спомен от морето.
За съжаление този, който ни е създал, той не е "помислил", че съвременният човек с милионите си клетки в мозъка може да се докара до собственото си самоунищожаване. Защото учените доказват, че от поголовното отравяне на растенията пчелите ежегодно намаляват, а те като изчезнат, ще изчезне и човешкият род. Хората напускат родните си места, гларусите отлитат, мечките слизат в равнините, рибата търси чистите водоеми. Има още стотици примери как природата си отмъщава.
Хора и животни се хранят с нитрати, използват се вредни примеси, от които често се появяват алергии и болести. От облаците се сипят

киселинни дъждове

от които растителността загива. Лозята и зеленчуците прегарят, плодовете съхнат и не стават за използване, а потопите ги довършват. Както е тръгнало, земята ни ще стане пустош. Много често слушаме възрастните вярващи хора да нареждат "Господи, прости ни, помогни на грешния". Редом до смирения се кръсти и грешният, който на другия ден, "пречистен", продължава безмилостно без съвест и морал да върши насилие над хора и природа, защото той се счита за "богопомазан". За такива се считат много хора от различните краища на света, едни се делят на касти, други на богати и бедни, на управляващи и избиратели, на началници и подчинени, на работодатели и работници, на чорбаджии и ратаи. И в природата е така, има високи и ниски места, има господари на животинския свят, има и слаби, незащитени. Вместо да надделява разумът в хората, в последните години се наблюдава масово отклонение от нормалното психическо състояние на човека. Това го доказват учени и лекари психиатри.

Егоизмът, завистта, алчността

са основните недъзи на съвременния човек. И децата знаят, че милиардите, които се използват за дрога, за  отровни вещества, за атомни средства за поддържане на войски и бойна техника, ако се заделят за хората, за тяхното благосъстояние, земята ни ще бъде РАЙ. Нима това не се знае от политиците и управляващите държавите. Тогава се питаме защо, защо е така.
Гадатели и врачки се опитват да ни заплашват с потопи и края на света, за да бъдат в услуга на мародери и хора с нечиста съвест, търсещи оправдание за пъклените си цели. Поколенията ни се подлагат на въздействието на дрогиращи вещества, за да не могат да мислят и да разсъждават, за да станат играчка в ръцете на военолюбците, за да станат плячка в ръцете на мародери и измамници.
Има разумни хора, хора с морал и достойнства, учени и еколози, научни работници, писатели и поети, политици и управляващи, които десетки години наред се стремят с мирни средства и разбирателство да въведат ред на земята за оцеляване на човечеството. Само разумът на хората може да реши проблемите на човечеството, а не войните и икономическите санкции.