28 Март 2024четвъртък16:54 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Белетристика

Отмъщението

/ брой: 286

автор:Дума

visibility 1147

Георги ЧАТАЛБАШЕВ е роден през 1942 г. в Смолян. Завършва журналистика в Софийския университет. Работил е във вестниците "Народна младеж" и "Антени". Издал е публицистичните книги "Изповеди" (интервюта с български и световни автори, I и II част) и "Мигове от всекидневието", както и сборниците с разкази и новели "Живот не като другите" (награда "Южна пролет" за дебют), "Времето и майсторът", "Слепият плъх", "Всички неща".
Наскоро издателство "Захарий Стоянов" пусна на пазара книгата му с разкази и откровения "Светът на живите".

 

Не можеше да стои вече в тази смрадлива и скапана барака насред полето. Задушаваше се. Откъм запустелите кошари смърдеше непоносимо на овча тор, над огнището тежко се надигаше мирис на опърлена и цвъртяща сланина. Другите трима, потънали в полумрак мъже, ръфаха лакомо купените на пазара евтини кокали и ребра: пържолите бяха изгълтани на бърза ръка още в началото на гощавката. Апетитът им идваше несъмнено и от лютата ракия, която посредникът беше донесъл, както и от петлитровото шише с домашно вино, задоволяващо напълно вкуса им. Колкото повече лочеха, толкова по им се услаждаше. Окадени от слабия пламък на суровите дърва, наподобяваха хиени, нахвърлили се безмилостно върху изоставена на произвол мърша. Те сякаш не приказваха, а ръмжаха един срещу друг, дебнейки се кой ще захапе по-голямо парче от плячката.
Сигурно всичко му изглеждаше така зловещо и по друга причина. Беше ужасно уморен и най-важното - трябваше да си признае - непоносимо трезвен! Тази олекваща пред очите му стъкленица го мамеше като с магнит, но беше дал дума да не лизва алкохол, когато е зад волана, а думата си на две не сечеше.
Трезвен, ставаше зъл и жесток. Намокреше ли се до козирката - още по-зъл и жесток! Живееше в затворен кръг, в който проблясъците настъпваха внезапно и тъкмо навреме, за да оцелява от кошмарите на делириума, следващи всеки свиреп запой. Рядко се хващаше на частно да върши някаква работа, макар че нищо не му се опираше. Златни му бяха ръцете, но не и парите, които докарваше. Населението мизерстваше, не се отличаваше с щедрост. А той печелеше колкото да плати вересиите си и да направи нови борчове, купувайки на едро кашон с ракия - излизаше му по на сметка. За храна почти не даваше. Пиеше ли, хапка не слагаше в уста. Замезваше предварително с чаша олио на гладно. И това го крепеше.
Съседите му го дебнеха да изтрезнее и благодаряха на бога, ако успееха да го цанят - хем евтин, хем добър. В тези редки мигове той се наслаждаваше на майсторлъка си, на уважението, което будеше у хората, иначе бягащи през глава, когато се задаваше клатешком по улицата. А ако го съпровождаше кучето, всичко живо се изпокриваше. Насъскаше ли го, то не правеше разлика между човек и животно, хапеше до кръв.
Сега го беше яд на Гошо Шашмата, че се подведе по акъла му и прие доверчиво да го разкарва насам-натам из цяла България за десет лева на ден плюс храната. Да пие и плюска на воля, готованинът му с готован, а Милчо, Малкия звяр, да върти волана за тоя, дето духа.
- Ела вземи нещо бе, човек - подкани го Гошо Шашмата. - Ще хвърлиш някъде петалите от глад!
Тъй му говореше, покровителствено, демек - истински чорбаджия, истински работодател! Че не го и погледна, твърдо убеден, че ще го послуша.
- Егати яденето! - промърмори Милчо.
Миризмата от ожарената мас се засили и той се уплаши да не повърне.
- Ти си знаеш - каза Гошо Шашмата, мляскайки.
Милчо излезе навън, подхвърляйки мимоходом:
- Ще нагледам колата.
Чистият въздух го замая. Леле, каква нощ! Имаше ли той сетива за нея?
Земята и небето дишаха стаено: две митични същества, вплели насън могъщите си тела. От време на време заревото, внезапно запалена горелка, осветяваше отделни части, далече, далече, там, където те опираха буза до буза. Все едно, че се галеха. Заловило ги на местопрестъплението, пространството ахваше престорено.
На Милчо му се зави свят. Не беше свикнал на такава безмерност в планината. Потърси в какво да се опре, направи няколко крачки опипом и спря пред раздрънканата лада, която стърчеше в някогашния текезесарски двор като ковчег, очакващ покойника си. Отвори вратата, седалката изскърца под тежестта му. Завъртя ключа. Моторът изхърка и бързо набра обороти. Фаровете издълбаха светли отвори в тъмнината. В блесналите снопове се замятаха безпомощни мушици. Само дай газ, Милчо, и дуй да те няма напред в тъмното, в неизвестното, в утробата на нощта, в сърцевината между земята и небето, погълнати от тайнството на ласките си... Моторът чак прегря от предвкусената наслада, но Милчо се съвзе и го загаси. Положи глава върху кормилото, най-сетне заспа.
Ала как спеше Милчо, Малкия звяр? Естествено, досущ като звяр: с полузатворени очи, полубуден, готов да рипне при всеки, дори и най-малък шум, криещ заплаха. Миглите му непрекъснато трепкаха. Така лицето му, все още младо и гладко въпреки възрастта, заприличваше на детска кукла с автоматични клепачи. Дишаше на пресекулки, задвижван от някаква вътрешна, навита пружина, която ту се свиваше, ту се отпускаше. Тая пружина го държеше на тръни, мир не му даваше от онази вечер преди няколко години, когато случайно надзърна през прозореца на новата фурна и видя как момичето, в което беше влюбен, се гъне в прегръдките на своя ошишкавял и космат пастрок, стар сладострастник и комарджия. Дали от топлината, дали от напрежението, върху голите им обрашнени тела се стичаха едри капки пот. Вкопчени един в друг върху плота на тезгяха с току-що подквасеното тесто, те полагаха неимоверни усилия да се освободят по-бързо от натрупаната енергия, сякаш наистина подозираха, че някой ги наблюдава отвън. Малката се обърна по гръб и мъжкарят се разля върху нея като подпухнала пита, извадена от пещта. Очите й над рамото му, покрито с косми, издаваха едновременно ужас, страх и върховно удоволствие. Изпитваше изумлението на жена, познала щастливата страна на греха.
Милчо се обърна и побягна нагоре към стената на язовира. Тича цяла нощ през баирите и чак на разсъмване се спря на поляната пред родния си дом. Тогава се пръкна извергът в душата му, когото напразно се опитваше да удави с огромните количества ракия, които изпиваше...
...С пастрока разчисти сметките си, както се полага. По мъжки. Хвърли му един як бой на събора при масово сбиване, предизвикано уж случайно от негови авери-другоселци. Държаха го двадесет и четири часа в участъка и го пуснаха. Идваше ред на първородния син на пастрока. Наричаха го Гошо Шашмата. Пишеше му се първи приятел, а от самото начало е знаел за покварата. Нарочно го запозна с девойката, нарочно го поощри да я ухажва. Искал е да го уязви! Да го унизи! Затуй и му определи среща вечерта пред фурната, а не се появи...
Небето отхлупи капака си и в тигана на нощта заблестяха хиляди пуканки. Милчо вдигна глава от кормилото. Нещо ставаше в бараката. Мъжете вътре крещяха като луди. Сигурно бяха развалили сделката. Някой откова с ритник вратата от пантите. Гошо Шашмата излезе на двора и се затича към колата. Гонеше го ликвидаторът, упълномощен да преговаря за продажбата на постройките, накрая се тътреше посредникът. Милчо включи фаровете. Посредникът размаха пистолет над главата си. Проеча изстрел. Гошо Шашмата се вмъкна в колата. Куршуми се забиха в ламарината. Гошо се наклони встрани и се повали в скута му. Затисна с рамо клаксона. Клаксонът зави на умряло. Милчо го отблъсна, завъртя ключа и с бясна мръсна газ подкара през коловозите към централното шосе. В бързината забърса някакви дървета, на завоя едва не се преобърна. Отнякъде изскочи патрулка и го засече. Той я заобиколи. Нищо не можа да го спре по пътя към болницата...



 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ