Отлагането на АЕЦ "Белене" не е полезно за България

ЛЕОНИД ДРАЧ е роден на 1 ноември 1938 г. в Полтавска област, Украинска ССР. Работил е в жп транспорта, от 1965 г. - в атомната енергетика. Проектирал е атомни електростанции в СССР и в чужбина: "Норд" в Германия, "Козлодуй" у нас, в Унгария, в Чехия, в Куба, в Китай. От 1971 г. работи в Главното управление на Министерството на ядрената енергетика на СССР, от 1978 г. е в апарата на МС, от 1986 г. е зам.-министър на атомната енергетика. Участва в първата група специалисти и държавници, която пристига в Чернобил с военен самолет часове след аварията, и осем дни заедно с екипа гаси пожари и евакуира населението. До 1992 г. остава на работа в Кремъл, след това работи в апарата на генералния директор на "Росенергоатом", където се занимава и с благотворителност - за църкви, манастири, детски градини, училища, за скъпоструващите операции на "чернобилците". До днес с негова лична помощ са възстановени 14 църкви и манастири.

Цитат:
"Няма преговори до безкрайност"

- Точно днес, когато разговаряме, българските медии обявиха, че преговорите по цената и структурирането на проекта за АЕЦ "Белене" са удължени до края на март 2012 г. Затова ли сте в София, г-н Драч?
- Не, на почивка съм, след ден-два си заминавам, в санаторно-оздравителния комплекс на правителството на Москва съм.
- Но този комплекс е в Камчия...
- Дойдох в София за ден-два, за да се срещна със стари приятели, с които съм работил дълги години.
- Били сте заместник-министър на атомната енергетика на СССР, сигурно имате прогноза - ще я бъде ли АЕЦ "Белене"?
- Надявам се, че да, и че няма да чакате особено дълго.
- Откъде тази убеденост?
- От това, че при всички случаи Русия и България трябва да останат заедно. В икономическото сътрудничество - също.
- Народите сме си заедно... Как ви се струва всъщност, далновидно ли постъпва българското правителство, като все отлага решенията си за нашата "втора атомна"?
- Правителството си е ваше, дали постъпва умно или - не аз ще го оценявам. Но че забавянето не е в полза на народа ви, на страната ви, е ясно дори от факта, че електроенергията в най-близко вече време няма да достига и няма да има откъде да я вземете. Ако не бъде подписан договорът - съвсем пък няма да има откъде. Или ще е безкрайно скъпа, което е почти едно и също.
- А защо според вас преговорите се бавят и даже - протакат?
- Съдейки по мнението на моите български приятели, основният проблем е да бъдат преодолени вътрешните разногласия между властите у вас, между структурите, между институциите ви дори.
- Какви структури и институции имате предвид, г-н Драч?
- През последните 20 години и у вас, също впрочем както и у нас, се смениха 3-4 пъти и президентите, и правителствата. Затова е трудно да се отсъди кой е прав, има ли виновни или има само вини без виновни... Но че не е от полза подобно забавяне за България, е ясно като бял ден. От друга страна, чух от приятелите ми тук, че и от руска страна има не съвсем правилни, а и доста твърди, тежки изисквания в икономическо отношение - ценовите въпроси, стойността на един или друг вид дейност по изграждането на централата. Но всички технически въпроси вече са решени, а Русия има забележителен модернизиран проект - АЕЦ 2006, в който са предвидени всички мерки за сигурност с тройно обезопасяване. Което означава, че всяка система за сигурност се захранва от три независими източника на електроенергия и ако стане авария при единия, двата други захранват системата, така авария няма как да има.
- Вие давате гаранции, че Чернобил вече няма да се повтори?
- Не десетки, хиляди гаранции мога да дам. Защото това са абсолютно различни ядрени системи, различен тип реактори са, които нямат нищо общо с Чернобилския. И българските специалисти, колегите ми, прекрасно разбират това. Доколкото ми е известно, всички те са за строежа на АЕЦ "Белене". Но властите у вас - я правителството, я планиращите органи, я някакви други ведомства спорят, меко казано, една с друга, вероятно подчинявайки се на други канони... Външни, вътрешни - наистина не зная какви са. Отчитайки обаче техническите, икономическите показатели, характеристиките, готовността да бъде продължено строителството, се питам - какви всъщност са "непреодолимите" пречки? И има ли ги всъщност? Защото ако бъдат анализирани документите, моите думи за сигурността на централата ще се потвърдят. Макар че аз изказвам лично мнение, не съм упълномощен да говоря от чието и да било име.
- Да не ви връщам към Чернобил, нали, г-н Драч? Макар че призракът на онези дни е дори между нас, българите...
- През всичките вече 25 години оттогава съм говорил за това не повече от 2-3 пъти. Не обичам да се връщам към онези дни, тежко е. И ще съкратя живота си, ако си го спомням. Например - за евакуацията на Припят, на Чернобил, на селата около него - всичко това приличаше на страшната 1941 г. Всички помним военните години, колкото и малки да сме били по онова време - за тях имаме, как да кажа, колективна памет. Та хората от Чернобилския район, които евакуирахме, си спомниха военните години, Отечествената война, и как хитлеристите, заграбвайки земите около Киев, са ги евакуирали от домовете и селата им, и са им забранявали да живеят в домовете си, да отглеждат децата си. Така беше и през 1986 г. след аварията. Бях там, участвах в ликвидирането й, в организацията на евакуацията - по-тежки дни в живота си не съм имал.
- Човешка грешка ли беше все пак, Леонид Павлович?
- Две са основните причини - недостатъци при конструкцията на реактора, по-точно - в системата за управление на защитата, и грешки, допуснати от експлоатационния персонал. Наслагването на тези фактори по стечение на обстоятелствата, при това - едновременно, са довели до топлинен взрив на ядрения реактор. И до изхвърлянето на примерно една трета радиоактивни вещества от реактора във въздуха, в облаците, и оттам - накъдето задуха вятърът.
- Но има все пак отговорност, мисля си, заради това, че не казахте веднага на света какво се случи.
- Аз бях осем денонощия там - от 28 април насетне, пристигнахме още към 15 часа с военен самолет от Москва. И всичко, което трябваше да бъде казано - и от мен, и от другите членове на правителствената комисия, беше казано в Кремъл. И на хората, които работеха с нас и живееха там, също беше казано. После ги евакуирахме, за да е ясно, че положението е изключително сериозно. А да направя анализ - кой, какво и защо не е казал, не мога, а и не искам. Тогава въобще не спяхме, за почивка не можеше да става дума, не ядяхме дори. От Киев ни докарваха в целофан парче колбас и хляб, две краставички - с това се хранехме 3-4 дни. И работехме - въпреки радиацията. Сега се дивя какво се случи във Фокушима - седмица-две призваните да ликвидират аварията специалисти дори не влизаха в корпусите на реактора, не припарваха там. А ние не само влизахме - бяхме и на покрива на реактора, докато войниците се опитваха да изгасят пожарите. Сигурно така е трябвало да бъде. Защото непременно трябваше да се проследи какво се случва с останалата маса, която кипеше и бушуваше, имаше и пламъци. Това трябва да бъде наблюдавано.
- Сънувате ли тези дни и нощи още?
- Не, нищо не сънувам. Просто не мога да спя, след Чернобил организмът ми се преустрои за сън само по 3-4 часа на денонощие. И когато се срещам в България с другарите си, които, също като мен, искат да възстановим отношенията между страните ни, не говорим за онези дни. Те не ме и питат... Повече си говорим за проектирането и за строителството на АЕЦ "Белене", както и да пуснем 3-ти и 4-ти блок на "Козлодуй", да удължим живота на реакторите. Не само вярвам, сигурен съм, че това ще може да се случи и че непременно ще го направим. Да ви кажа - гледам страната ви, слушам българите: свои хора, близки роднини... И не че е важно, но никак, ама никак не мога да ви определя като "НАТО-вска държава", не че искам да давам оценки...
- От деликатност ли бягате от оценки?
- Не, не се страхувам от оценките. Не ги знам, затова и не ги казвам. А защо не тръгва АЕЦ "Белене" - аз не знам през последните години какво се случва у вас, защо не можахме да се сработим... Възможно е да имат пръст хора с различни интереси. Но ето, руската страна е готова да предостави като кредит цялата сума, необходима за финансирането на "Белене", това, струва ми се, е крачка напред. И предложението за кредитиране наистина ми се струва уникално. Съгласно желанието на българския премиер Бойко Борисов са привлечени чуждите инвеститори - финландската "Фортум" и френската "Алтран Техноложис", с по един процент, с опция финландският дял да стигне 25 на сто, за проектната компания за "Белене". 51 процента от нея по настояване на българската страна ще е на НЕК, а руската страна ще кредитира проектната компания със сумата за изпълнението на EPC-контракта - за изработване, доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудването на централата. Това наистина е крачка напред. Е, скоро ще разберем. Но никои преговори не могат да продължават до безкрайност...
- Знам, че се занимавате и с благотворителност. Изведнъж ли ви дойде, както се казва - "свише"?
- Оперираха ме от онкозаболяване няколко месеца след Чернобил, на 22 декември 1986 г., всъщност това е денят на енергетика, професионалният ни празник. И макар че хирургът е казал на съпругата ми, че ще живея година-две, ето ме, жив съм, макар и по чудо. Защото от нас, които тогава работехме там, оцеля само един на всеки десет...

За ДУМА Леонид Драч написа:

Уважаеми български приятели и колеги!
И при второто ми посещение в България сега при всяка среща чувствам радушие и отлично отношение. Надявам се да възстановим сътрудничеството за строителството на АЕЦ "Белене" и да продължим живота на 3-и и 4-и блок на "Козлодуй"!