Откриване на лова на гарата

 Значи, всеки уважаващ себе си град започва с гарата. Дума да нема, хубаво нещо си е гарата. Най-вече малката гара на малкия град. Тя е всичко и там е всичко. И хората са там, а понякога - и влаковете. Ама защо? Защото така било редно. По-малко влакове, по-малко ядове. Нали така? Обаче народ си има. Едни изпращат, други посрещат, а има даже и хора, които пътуват за некъде. Да бе, пътуват. По-рано имаше и товарни влакове, ама сега, щото нема товари, нема товарни влакове. А некога, още по-рано беше това, в товарните влакове пътуваха и хората. Така наречените увеселителни влакове, с увеселителни билети. На вагоните пишеше ясно: "36 пътника или 6 коня". Което прави, както и да го сметаш, по шест човека на кон.
    Значи, хората са, които посрещат, които изпращат и които пътуват. Ходят на разни посоки, но после повечето тръгват в една посока - към кръчмата. Да. Всяка гара си има кръчма, а понякога и по две. А още по понякога и двете не стигат, щото мешавицата от народ става огромна. Обаче не винаги, само в отделни случаи, като тоя, за който искам да разкажа, но по ред, а щом сме на гарата, то значи - по разписание.
Значи, ракията е седемдесет стотинки - евтиния, нещо като чешмяната вода без пари. Ракията, верно, е някаква особена мътилка, но и водата е също такава. Всичко това обаче го виждаш, усещаш и оценяваш само през първия половин-един час. После мътилките се умешват и става такава мътилка, дето... Обаче всичко идва не като некаква мешавица, а като подредено, по разписание. Даже и откриването на новия ловен сезон. Тука, на гарата, да знаете, понякога и полицията взема участие в откриването на ловния сезон. Така де, всичко хубаво на едно място не може. И  Бързата помощ също, но не винаги, а само по изключение.
Значи, утре (ама това утре е къде началото на август) се открива ловният сезон за пернати. Но по нашите земи и райони пернати няма. Казах вече, щото по-рано, когато имаше текезесе, когато имаше ниви, а по нивите - жито, овес, просо и прочие, имаше и пернати дивечи. Ама сега такива няма. Няма ниви, няма жито, няма и пернати. Но ловци има. Даже сега са повече. И кучета има, расови. Лани някои дойдоха с коли, други - с влакове, но всички, като по зов на бойна тръба, се събраха на гарата. Или по-точно, пред кръчмата на гарата. Само че не само се събраха, ама и... Абе какво да го разправям. То не е за разказване, не е и за пред хора, а ловците си го знаят.
 И така - два дена откриване на ловния сезон. Два дена, щото и в деня на откриването никой не си тръгна - ни на лов, ни къде дома си. И защо? Ама то е ясно - кой ще ти ходи на лов с пияни... кучета. Това беше отговорът на питането, което отправи едно служебно лице - началник гарата. Това ви го казвам и аз. Верно, имаше и пияни кучета, обаче как е станало това, даже полицията не можа със сигурност да установи...
    А гарата? Без гарата не може. Потребна е. Кръчмата - също. В пълен комплект - с кръчмарката.