Откога правото да живееш се заплаща?

Тодор Галмадиев

Имам един въпрос към всички неолиберали и фанатични плагиати на всичко сътворено, отвъд западната ни граница. Как преди 1989 година здравеопазването беше безплатно и в пъти по-качествено в продължение на десетилетия? А държавата имаше средства да го поддържа, без да фалира. Не само, че имаше безплатно здравеопазване, но и се обслужваха над девет милиона души население. Сега сме по-малко от седем милиона. Бюджетът на Здравната каса расте с всяка година, а хората, нямащи достъп до здравеопазване, стават все повече.
Към този въпрос имам и подвъпросчета. Откога здравето се превърна в бизнес, а болният в стока? Откога правото да живееш се заплаща? И как точно това се вписва в едно уж демократично общество? Наистина искам

някой възторжен неолиберал да ми обясни

какво хуманно и цивилизовано има в това да си плащаш, за да живееш. Защото отказът от лечение, когато нямаш пари, си е убийство. Узаконено, прикрито, зад гръмки лозунги за някакъв пазар и прочие бля-бля идиотщини.
Още по-циничното е, че това извратено мислене ни се натрапва от медиите, като нещо нормално и в реда на нещата. Един псевдожурналист не чух да зададе напълно адекватният въпрос: Как по дяволите някой си е позволил да оценява един човешки живот?! Как по дяволите можем да плащаме за издръжката на една армия например, но не и за опазване на нашето здраве и живот? Ако журналистите, или по-скоро имитациите на такива, не смеят поради очевидни причини да търсят истината, не разбирам защо обществото приема това за нормално. Знам какво ще ми каже някой либерален папагал. Така било в Европа и САЩ. Сякаш това е аргумент.
Едно от малкото хубави неща преди вечния преход беше безплатното здравеопазване. На запад ни завиждаха.

Е, сега станахме като тях!

Отказахме се от една справедлива и работеща система, за да я превърнем в туморно образувание по западен образец. Ампутирахме покрай всичко некачествено и малкото наистина успешни неща, които бяхме постигнали. В стремежа си да се откъснем от тоталитарното минало унищожихме и хубавото. Безкритично следвахме външните инструкции, без дори да се замислим. Докато накрая изпаднахме в абсурдното положение да наложим някакъв мутирал здравен модел, който никога и никъде не е работил успешно. Дотолкова ни зомбираха, че забравихме да мислим.

Забравихме какво е да бъдем хора

Как може основният национален приоритет, какъвто е здравето на нацията и правото на живот, да бъде превърнат в бизнес? Откога пазарните механизми определят основните човешки права? Ами утре може да ни накарат да си плащаме въздуха, който дишаме. Защото така е по-пазарно! Как никой не се замисли колко абсурдна и цинична е идеята да превърнеш здравеопазването в бизнес. Неслучайно дадох пример с армията, но примерът може да е с всяка друга структура. Някой спира ли ви всеки месец данък "армия", или данък "полиция". Нима те не са важни и необходими структури. Самата мисъл за подобен данък би ви се сторила абсурдна. Въпреки това, плащането на данък "здраве", какъвто на практика са здравните осигуровки, не учудва никого. Излиза, че за всичко друго може да се намерят пари. Единствено за правото да ви лекуват и да живеете, трябва лично да си плащате.
Колко струва един живот?

Колко струвате вие?

Според Конституцията, всеки гражданин има право на здравеопазване, но ето при какви условия:
Чл. 52.
(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.
Накратко държавата закриля здравето на гражданите, но само на думи. Излиза, че гражданите имат  "право" да си плащат здравните вноски. Липсата на конкретика в текста удобно оставя възможност да се приемат всякакви закони, укази и нормативни уредби, каквито политиците си пожелаят. Ако не си плащат - да умират! Това е положението. Въпреки че този прословут член 52 противоречи на други два члена от Конституцията. А именно:
Чл. 28. "Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление."
И как се гарантира правото на живот, ако нямаш пари и не си плащал здравни вноски? Но дори и да си ги плащал, редица операции и лечения

се финансират от самите пациенти

Наскоро на един мой приятел баща му почина, защото семейството му не успя да събере хиляда лева за протеза. Времето в случая се оказа решаващо. Операцията била безплатна, но протезата си я плаща болният. Ако може. Като не може, в гробищата. Това е реалността. За някои хора хиляда лева са огромна сума и понякога това им струва живота. Къде точно, на този човек му е гарантирано правото на живот?
Чл. 29.(1) "Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация."
Да те оставят да умреш, защото нямаш пари, дали не е мъчение и жестоко, безчовечно унижение. Явно според политиците не е. А според нас самите, като общество - също! Живеем в лицемерни времена. Времена на лозунги, фрази, лишени от съдържание, зад които прикриваме своето жестоко първобитно мислене. Намираме пари, за да обновяваме автопарка на политиците. Намираме пари, да охраняваме политици, техни семейства, приятели и дори бизнесмени. Наливаме стотици  милиони партийни субсидии, за да може със същите пари тези политици да купуват нашите гласове. Намираме пари, за да спасяваме богати банки. Единствено не можем да намерим пари за спасяване на здравето и живота на всеки от нас.
Хора, за цивилизоваността на едно общество се съди по грижата му за най-бедните и беззащитните. Това е единственият критерий! Всичко останало е демагогия, прикриваща циничното безразличие на едно общество, за което единственото свято нещо е печалбата.
Аз не искам да живея в такова общество. А вие?

Свободно слово