18 Юни 2021петък11:58 ч.

In memoriam

Отиде си интелектуалец

Проф. Дойно Дойнов бе човек институция

/ брой: 17

автор:Велиана Христова

visibility 1

Проф. Дойно Дойнов е един от най-известните български историци, изследовател на Българското възраждане. Той е дългогодишен преподавател в Националната художествена академия и Варненския свободен университет, автор на множество монографии, студии и статии, съставител и редактор на научни и документални сборници. От 1971 до 1978 г. е бил директор на Археологическия музей при БАН, от 1981 до 1991 г. оглавява Главното управление на архивите при МС, а от 1991 г. е председател на Общобългарския комитет "Васил Левски".


Акад. Константин Косев:
Той бе творец от първа величина

 



Проф. Дойнов е рядко явление в нашия научен, културен и обществен живот. Той е професионален историк с изключително широк спектър на познания и обща култура. Ще го запомним със завидна универсална компетентност по редица въпроси, които далеч надхвърлят чисто историческата материя. Освен като всепризнат специалист по история на българското национално Възраждане, той е добре известен и със задълбочените си познания по музейно дело археология, архивистика, етнография, литература, фолклористика. Впечатляващи са също познанията му в областта на военното дело, изобразителното и пластичното изкуство, архитектурата и градоустройството, по въпросите на Българската православна църква и прочие проблеми, свързани с нашето културно и историческо наследство. Широкият диапазон на разностранните му интереси, съчетани с пословично трудолюбие, с голяма продуктивност и изследователска страст, формират цялостния облик на Дойно Дойнов като учен-творец от първа величина, творец с оригинална физиономия. Неговите универсални интереси го правят подходящ за широк спектър от занимания и дейности.
Специално трябва да изтъкна неговия изключителен принос за създаването на "Общобългарския комитет "Васил Левски". Тази уникална родолюбива организация с филиални структури из цялата страна работи всеотдайно години наред за популяризиране на делото и личността на Апостола у нас и в чужбина. На фона на всеобщата морална деградация, обхванала съвременното ни българско общество, дейността на сътрудниците на този комитет под ръководството на проф. Дойнов има наистина апостолски характер. Благородната цел на комитета е да реанимира възрожденския български дух и заветите на Васил Левски. Кончината на проф. Дойно Дойнов е тежка загуба за всички нас. Сбогом, скъпи приятелю! Много ще ни липсваш.


Проф. Андрей Пантев:
В него нямаше капка суета



Рядко има човек, който няма никакви врагове, който е толкова принципен и толкова неизкушен от суета и самовлюбеност. Въпреки всички длъжности, които заемаше, той беше еднакво земен и с обикновения служител в провинциален архив, и с министри и велможи. В това отношение можем да кажем, че той е олицетворение на едно приятно личностно излъчване и една задълбоченост в науката, която не всеки проявява. Той не се поддаде на изкушението след 1989 г. да разкрива сензационни и шокови истини, не се упражняваше в разни словоплетства, само за да прилича на новото поколение. Всъщност във времето той остана непоклатим в това, което работеше. В него нямаше капка суета, капка високомерие, капка поза, въпреки че в чисто кариерен план той беше в много сериозни и престижни институции. В съчетанието между доброто, науката и човечността е неговата лична характеристика като личност.
Как ще го запомня като приятел? С добрите му очи. С веселите му предразполагащи очи. С него не можеш да се скараш. В това отношение ще ни липсва много. Независимо дали става дума за научна дискусия или за някоя кръчмица, той беше еднакво стойностен. Това, което можем да възприемем като задочно послание от него, е: Казвайте добрите неща на добрите хора приживе! Защото след това изпитваме горчиво съжаление и огорчение, самоупрек, че не сме ги казали пред тях навремето. И си въобразяваме, че може би от небето те ще ги чуят. Което е доста съмнително.


Проф. Валерия Фол:
Като се каже Възраждане, това е проф. Дойнов



Когато се каже Възраждане, това е проф. Дойно Дойнов. Той е един от изследователите, които и след десетилетия няма да могат да бъдат прескочени в историографията. Дойно беше освен добър човек, и човек, който гледаше да отвори вратите на младите хора. По времето, когато беше директор на Археологическия музей, това беше един златен период за тази институция. Той се грижеше за изследователите и за тяхното, както е модно да се казва, кариерно развитие.
В архивите също направи много. Всъщност навсякъде, където отиде, се опита да излезе от националното на международно ниво. А това е изключително важно. Да не забравяме, че той е работил в един период, когато това не беше лесно да се направи.
Към днешна дата изглежда може би странно и необичайно да се каже, че един човек може с добра дума, с добрина, с положителна енергия да увлече хората. У Дойно нямаше омраза, нямаше противопоставяне. Той се опитваше всичкото добро, което има в човека, да го покаже, да даде всекиму възможност да развие качествата си. Затова и видяхме толкова млади хора на поклонението, не само хора, които го познават от едно време. Защото той винаги до последно се стремеше да помогне и да подходи с добро. И добър приятел. Приятел, на който може да се разчита, може да споделиш с него, да поискаш съвет. И знаеш, че ще получиш най-доброто без всякаква задна мисъл.

Акад. Георги Марков:
Няма вече такива широко скроени хора



Няма вече такива хора като него. Професори много, но такива личности вече няма. Сега - професори на килограм, но личности няма. Разбира се, проф. Дойнов се запомня с това, че създаде Общобългарския комитет "Васил Левски". И се посвети на делото на Левски. Но той е широко скроен и като човек, и като учен. Първата ми среща с него беше в Националния военноисторически музей, той се занимаваше с военната история, след това - с археология, с архивите, беше и в нашия институт в БАН за исторически изследвания, преподаваше и в София, и във Варна. Беше широко скроен.
Беше най-вече родолюбец и благороден. В днешното озлобено време това е най-трудното. И в най-трудните моменти запазваше равновесие и казваше: "Има изход". Другите питат какво да правим, кършат ръцете, а той вика: има изход. Пали цигарата и за една цигара време намираше изход. Малцина са като него и все по-малко остават. Той беше над дребнавите неща. Беше историк и общественик, беше си апостол. Той обикаляше цялата страна, до последното читалище. Днес по-младите колеги казват: абе, защо да си губим времето, ние сега пишем книги, искаме да ставаме доценти, професори; най-много да се мернем в някоя телевизия. Но историкът трябва да бъде и общественик. Нашата наука не е като математика или химия, тя не само дава знания, но и възпитава. Дойно Дойнов вършеше апостолска дейност. Малцина такива българи останаха.
В общуването си беше много добронамерен, човечен. Много ми е помагал на мен лично. Аз още като млад специалист учех за военна история,  когато работеше във Военноисторическия музей, той ме подкрепяше. Той имаше разбиране към новото. Когато се появеше някаква нова теза, той помагаше да се защити. Имаше закостенели колеги, на които той казваше: не бързайте да отхвърляте тази идея или статия на този наш по-млад колега - да я обсъдим, да му помогнем. Докато някои направо със сабята секат и пишат отрицателна рецензия. Той избягваше да пише отрицателни рецензии, казваше, че първо трябва да поговорим с младия колега и да му помогнем.
Към това, което става в България в последните 10-15 години, Дойно Дойнов се отнасяше болезнено. Към това разделение, това противопоставяне и към загубата на ценности. В тази епоха на глобализация с делото на Левски той целеше точно  национално възпитание. Защото децата трябва не само да се обучават и да събират знание, но трябва и да се възпитат. Възпитанието е това, което много ни куца. Но въпреки че преживяваше болезнено реалностите, той беше оптимист по характер. Наистина винаги смяташе, че има изход, че сме били и в по-тежки времена, ще ги преживеем. Беше оптимистична натура.
Беше си съвсем земен човек. До последно не отказа цигарите, позволяваше си чашка-две. Забавен събеседник. Дори с подчинените си беше земен, не се държеше като началник.
 

Путин и Байдън приеха обща декларация в Женева

автор:Дума

visibility 358

/ брой: 115

Китай изстреля пилотируем космически кораб

автор:Дума

visibility 692

/ брой: 115

В Испания отпадат маските на открито

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 115

Вучич критикува подхода на Косово

автор:Дума

visibility 244

/ брой: 115

Подлост

автор:Георги Георгиев

visibility 518

/ брой: 115

Заедно с теб

автор:Ева Костова

visibility 496

/ брой: 115

Истерясване

автор:Валентин Георгиев

visibility 335

/ брой: 115

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ