Отговор до един явно огорчен другар

Здравейте другарю,
Не знам дали дълго сте се чудили да напишете коментара си „Quo Vadis, БСП-Пловдив?“, публикуван в брой 209 на в. "Дума", но знам, че дълго отсъствахте и продължавате да отсъствате от партийния живот под тепетата.
Може би именно за това сте пропуснали стотиците проведени партийни мероприятия, публични обсъждания, позиции и питания на народни представители и общински съветници, както и проведените към момента обсъждания по „Визия за България“.
Може би затова сте пропуснали обявения отдавна график за провежданите редовно седмични приемни в районите, в които гражданите могат да поставят своите проблеми пред районните председатели, депутатите и съветниците.
Може би затова сте пропуснали откриването на новия ни партиен клуб в район „Тракия“.
Може би затова сте пропуснали в последната година възраждането на вестник „Гласът“, на който предстои да излезе от печат брой 11.
Може би затова сте пропуснали направеното през кампанията и сравнително добрия  резултат за градската ни партийна организация от последните парламентарни избори, като освен депутата от район „Западен“, имаме избрани още двама…
Далеч съм от мисълта, че положението ни е розово, всичко ни тече по мед и масло, а изброеното по-горе е достатъчно, но това са само първите стъпки към връщането на доверието на съгражданите в БСП. Надявам се да сте излезли от летаргията си, не заради наближаващите избори, а защото Ви боли за съдбата на партията ни. Направените от Вас констатации не са по-различни от тези, обсъждани и анализирани на различни вътрешнопартийни форуми през последните три години. БСП-Пловдив не е отделен субект, а е част от организма на Българската социалистическа партия и страдаме от същите трудности и проблеми, същия отлив на доверие в социалистическата идея, какъвто се наблюдава в цялата партия. За съжаление политиката на местно и национално ниво отдавна е превърната в търговия, а политическите  партии губят доверие и електорална маса, когато се явят на избори с идеи за политика, а не с материални благини. 
Казвате: „Свидетел съм как се променяше, как се проваляше, как се мъчеше да се оформи като една нормална лява европейска партия“. Не, драги, Вие бяхте пряк участник във всичките тези процеси, бяхте от галениците на партията, които с лекота получаваха постове и публични позиции през най-добрите години за партията ни. И там някъде придобихте надменността, която днес Ви пречи да отделите дори и час „pro bono“ за лявата идея. Надменността, която Ви позволява да заявите – „Пълно мълчание и нищоправене. Особено районите, може би с изключение на "Западен", все едно не съществуват…“ А това обижда и обезверява и малкото останали с вяра в идеята, които през годините и трудностите не сме се отказали и не сме се отдръпнали като сърдито дете, след като не са ни избрали за дадена позиция или пост…
Има една стара народна мъдрост, че доверие се гради цял живот, а се губи за миг. Е, ние загубихме доверието на пловдивчани, не заради друго, а заради това, че го загубихме помежду си! Наричаме се „другари“, но напоследък някак си през зъби и със злоба. Сами ние не си вярваме, а очакваме другите да ни повярват! Губим непрестанно енергия във вътрешни крамоли и вместо да обсъждаме идеи, обсъждаме партийни функционери. Вярно е, че за да ни отразят медиите, трябва да предизвикаме скандал, но май е по-лесно да предизвикаме вътрешнопартиен такъв, вместо с нашите политически опоненти.
Не мога да не се съглася с Вас обаче, че ни чака тежка борба за сърцата на пловдивчани. Че кандидати не се налагат за един ден. Но ще Ви напомня, че в БСП има уставни норми, които не трябва да се прескачат. За Ваше успокоение, ще Ви споделя, че процесът, макар и тромаво, вече е започнал, макар, че не се случва с тази бързина, с която и аз желая, но след като не можем да си „купим“ избиратели с пари, ще трябва да ги привлечем с идеи. А тези идеи трябва да бъдат внимателно подбрани. Е, поне днешната управа на града ни дава широк фронт да ги развием.
Днес Пловдив за съжаление отново е син, но потънал в някакво герберско синьо безвремие. Общината се явява най-големият работодател в града ни, а малкото останали местни медии - печатни и електронни, се сещате как оцеляват… На този фон няма как да очакваме с пресконференция, била тя и редовна, да влезем под светлините на прожекторите. Днес с още по-голяма сила, според голяма част от пловдивчани, „комунистите“ сме виновни за задръстванията, за проваления транспортен проект, за лошия въздух, за състоянието на общинското здравеопазване, за липсата на визия за развитието на Пловдив. И на целия този фон някак е по-лесно да блеснеш с упреци от удобното кресло вкъщи, скрит зад компютърната клавиатура, вместо да похарчиш малко лично време и да се включиш в поне на едно събрание на ОПО-то си, в едно заседание на Районния или Градски съвет, които винаги са били и, надявам се, винаги ще останат отворени за партийните членове.
И за финал, уважаеми другарю, намерете малко време, минете през скромния ни районен партиен клуб, ако не за нещо друго, просто ей така, за да се видим…

Инж. Йордан Василев – председател на РС на БСП Източен, Пловдив