От Желязната завеса до "зелено чудо"

Нина Лампарски
АФП

Едно време Гюсинг бе затънтена паланка, притисната от Желязната завеса. Сега е световен модел заради баланса си на въглеродни емисии, който е един от най-ниските в Европа, благодарение на оптималното използване на единствения местен ресурс: дървесината.
Китно зелено градче, живеещо на забавен каданс в идилична среда? Напротив - в това прилепено за унгарската граница село с четири хиляди жители, което едно време се е използвало само за спалня, са разположени петдесетина фабрики, малки и средни предприятия с над хиляда работници. От 2001 г. Гюсинг стана първото населено място в Евросъюза, което произвежда 100% от електричеството и топлинната си енергия от възобновяеми източници. Оттогава енергийният му баланс се е подобрил още повече: ако вземем заедно всички потребления, 80% от произвежданата там енергия е без въглеродни емисии. За сравнение, заложената цел в програмата на ЕС е до 2030 г. този дял да бъде 50 процента
"Целият свят трябва да стане Гюсинг!", каза при посещението си преди 2 г. бившият губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер, който е от австрийски произход и стана ревностен почитател на зелената енергия.
Всичко започна по доста тривиален начин с обикновена "гниеща купчина дърва", разказва Райнхолд Кох, един от основните дейци на т.нар. "зелено чудо на Гюсинг". Далеч от всякакви автомобилни пътища и железопътни линии заради Желязната завеса, единственото богатство на местността бе нейната гора, където фирмите за дървен материал изсичаха дървета и оставяха на тяхно място дървесина без пазарна стойност.
"Една от причините, поради които бяхме бедни в началото на 90-те, бе, че харчехме куп пари за енергия от изкопаеми източници, докато боклукът от сеченето гниеше в почвата", си спомня инженерът. "Осъзнах, че решението е пред очите ни: достатъчно бе да произведем собствена енергия и да запазим парите за себе си", усмихва се той.
Допълнителна цел бе да създадем местна заетост. 70% от трудово заетите жители на областта на Гюсинг, където живеят 27 000 души, отиват всеки ден да работят във Виена, която е на над 100 км разстояние. Тогавашният кмет консерватор Петер Вадас веднага е съблазнен от проекта и разработва с Кох амбициозна програма за енергийна реформа. На първо време се прави изолация на всички обществени сгради съгласно най-модерните норми. Това намалява двойно разходите за енергия на общината. Присъединяването на Австрия към ЕС през 1995 г. позволява на общината да получи големи субсидии за изграждане на термоцентрала на дърва. Това по думите на Вадас е ключов етап за бъдещото развитие на града. "Произвеждайки своя собствена енергия, си върнахме правото сами да вземаме решения", подчерта бившият кмет. От този момент всъщност общината може да привлича фирми, като им предлага атрактивни цени на електроенергията. Общината се заема след това да изгражда улица по улица топлопреносната си система, захранвана от централата. "В момента, в който 50% от домакинствата на дадена улица заявяваха интерес, слагахме тръбите, включително за тези, които не бяха казали "да". В крайна сметка всички се съгласиха", си спомня Вадас. "Зелената енергия бе изгодна: най-добрата ни реклама бе направена по междусъседски от уста на уста".
Гюсинг направи още една стъпка с откриването през 2001 г. на свръхмодерна централа за производство на енергия от биомаса, проектирана от виенския учен Херман Хофбауер. Заводът, който преработва дървесината в газ, използван за производството на електро- и топлоенергия, намалява допълнително емисиите на въглероден диоксид на общината, което й гарантира световно реноме. Вследствие от това търсене на отпадъчна дървесина двата най-големи производителя на паркет в Австрия разположиха централите си в Гюсинг, където могат да препродават отпадъчните си материали. Ще заработят още двайсетина завода за производство на енергия от дървен материал, обслужвайки целия сектор.