Европа
От "управленските" решения на ГЕРБ страната ни понася удари
Евродепутат от Групата на социалистите и демократите в ЕП
/ брой: 21
Илияна Йотова
Приемането на България в Шенгенското пространство ще зависи от това, което ще се чуе от Европейската комисия за страната ни в края на този месец. Попитах министъра на правосъдието на Ирландия Алън Шатър (в момента страната председателства ЕС) какви са прогнозите да ни приемат през март по време на срещата на вътрешните министри на ЕС. От отговора му стана ясно едно - решението ще зависи от новия доклад на комисията за напредъка на двете държави. Така, наред с доклада за Румъния, всъщност бе потвърдена информацията, че ЕК ще прави допълнително, междинно представяне и за България още в края на този месец. Време е да отговорим на въпроса - какво наложи тази промяна в решението на Брюксел.
Няколко щрихи от предисторията. През юли 2012 година ЕК излезе с унищожителен доклад за България. За първи път в официален документ на ЕС се записа, че икономиката ни се формира от сенчестия бизнес, а годишният оборот от 12-те най-значими престъпни дейности се оценява на 4.8% от годишния БВП. Докладът даде алиби на страните, които не искат да видят България в Шенген и препрати решението към края на 2013 година. Борисов определи критиките като "правдиви", а препоръките - "изпълними", и направи всичко възможно дискусията по европейските препоръки да бъде заглушена.
Как правителството на ГЕРБ разбра "правдивите"критики и как реши да ги "изпълни"? На заключението на ЕК, че има политически натиск върху съдебната система, вицепремиерът Цветанов обяви, че съдия Мирослава Тодорова работи за престъпниците и последва уволнение на очевидно неудобния магистрат.
Комисията каза, че ВСС не управлява ефективно, не се спазва разделението на властите, независимостта на съда е поставена под въпрос. В документа се подчертава, че е нужна фундаментална реформа в съдебната система, която да започне от ВСС.
Отговорът не закъсня и отново е с аромат на гербери, както сполучливо се изказа един български политик. Управляващата партия излъчи най-много свои представители от квотата на НС. Правната комисия, доминирана от ГЕРБ, отказа дори да оцени концепциите и представянето на кандидатите. Правосъдният министър Ковачева подмина предложението на ЕК за пряко избиране и го препрати евентуално към 2017 година.
За първи път в новата ни история и Конституционният съд на България е в тежка криза. Изборът на нови членове бе опорочен от серия процедурни и корупционни скандали. Диктатът на ГЕРБ доведе до три неуспешни опита за избор на конституционен съдия и до фиаското с Венета Марковска, Петър Стоянов, Галя Гугушева. Вместо гаранции за независимостта на съдебната власт, председателката на правната комисия Фидосова изпрати писмо на ЕК в защита на един от кандидатите, а вицепремиерът Цветанов стигна още по-далеч - усъмни се в легитимността на говорителите на комисията. Президентът Плевнелиев директно наруши конституцията, като напусна церемонията по полагане на клетва на бъдещите конституционни съдии. И реакцията на ЕК не закъсня - в остри изявления няколко нейни представители предупредиха, че е възможен междинен доклад за състоянието с престъпността, корупцията и съдебната реформа.
Многократно през последните пет години от Брюксел отправяха препоръки към работата на прокуратурата, но бяха разбрани по гербаджийски. В края на декември 2012 г. ВСС избра главен прокурор. По време на кампанията и министър-председателят, и вицепремиерът дадоха да се разбере, че г-н Цацаров е тяхната кандидатура. Отново под диктат ВСС прекрои правилата за избор според "мярката" на сочения за фаворит на ГЕРБ. Подготвено бе всичко, за да бъде избран точно той - електронно гласуване, подреждане по реда на издигането, а не по азбучен ред и т.н. Още по-показателно бе решението на правосъдния министър другите кандидатури да не се подлагат на гласуване.
Разочароващо е, че ВСС не избегна нови противоречия в тази посока, коментираха за пореден път от ЕК.
През тази година в страната ще има парламентарни избори. 60% от българските граждани не вярват, че те ще бъдат честни поради многобройните злоупотреби, купуване на гласове и огромен натиск от страна на ГЕРБ. ОССЕ отправи 32 препоръки, които трябваше да променят Изборния кодекс. ГЕРБ отказа да се съобрази с тези изисквания. В резултат на това, за първи път, всички политически партии в Народното събрание бойкотираха заседанията и призоваха за преговори и търсене на компромиси. Вместо на масата за преговори, ГЕРБ замрази по-нататъшното разглеждане на Изборния кодекс.
В резултат на "управленските" решения на ГЕРБ страната ни понесе още един удар - ПАСЕ реши да продължи наблюдението на България заради корупция, свобода на медиите, избирателни права. Голяма роля за решението са изиграли и скандалите около незаконната продажба на защитени територии по Българското Черноморие от властта, нагласените конкурси за получаване на евросредства за фирмите на ГЕРБ.
За капак, ужасяващата новина за покушение на политически лидер в България обиколи европейските и световните медии. Правителството заигра с всевъзможни, бързо променящи се версии. Остават обаче въпросите: Кой имаше полза от случилото се в НДК на 19 януари срещу Ахмед Доган? Дали не се върви към извънредно положение в страната?
В края на този месец ще чуем новата оценка на европейските комисари за ситуацията у нас. Според зам.-председателката на ЕК и комисар по правосъдие Вивиан Рединг решението за Шенген ще бъда политическо, основано на доверие, което сега липсва. "Подходът на страните членки за Шенген ще бъда политически и се съмнявам, че ще се постигне единодушие" - заяви още тя. Този отговор е и диагноза за България.