От ума си пати
/ брой: 270
Днес е прекрасен ден за дерибействане по софийските улици. Президентът събира Консултативния съвет по национална сигурност и основната интрига е какво ще е поведението на Волен Сидеров. В същото време новоизпеченият политик Николай Бареков смятал да щурмува президентството, защото смята, че трябва да участва в заседанието. Пак по-същото време протестиращите срещу кабинета ще устройват поредна акция пред парламента, таксиметрови шофьори ще протестират зад парламента, а КНСБ ще провежда шествие, което по обяд ще стигне до парламента. Изобщо ще стане едно сливане и преливане на протести и контрапротести, което, ако не завърши с някой кютек, ще бъде светъл пример за политическата зрялост на мъдрия български народ.
Желанието да се нагнетява ситуацията в страната, вместо да се успокои в името на решаването на социалните проблеми, е толкова голямо у някои хора, че глупостите, които се вършат, са на път да ни преместят на първо място в класацията "Най-тъпия народ на Земята". Припомняме, че тя е дело на американски психолози от Вашингтон, Ню Йорк и Детройт, в момента рейтингът се оглавява от сърбите, а ние сме само на осмо място, но нещата може стремително да се изменят в полза на комшиите.
Практическата полза от насрочените за днес протестни акции в столицата е близка до нулата. Нито десетината "Ранобудни студенти" отпред ще успеят да превземат Народното събрание, нито заявилите участие десетина таксиметрови шофьори ще го блокират отзад. Повечето от социалните искания на КНСБ са вече удовлетворени от правителството, но ще бъде интересно да видим дали синдикалистите ще се разграничат от политическите професионално протестиращи. Бареков също няма да влезе в президентството, но пък може да "обогатим" речника си с нови епитети по адрес на Росен Плевнелиев. За Волен Сидеров отговорност не носим.
Рекапитулацията е тъжна. Цялата история май се свежда до безсмъртната реплика от комедийната пиеса на Александър Грибоедов "От ума си пати" - "Шумим, брат, шумим". Впрочем нищо ново. През 1902 г. Владимир Ленин пише следното в статията си "Революционен авантюризъм": "Шумим, брат, шумим" - такъв е лозунгът на много революционно настроени личности, увлечени от вихъра на събитията и нямащи нито теоретични, нито социални устои". Диагноза.