05 Юни 2020петък20:59 ч.

Захарта

От "убиец" като храна, до спасител като биогориво

Дългият път: най-напред насладата, после - революцията, по-нататък - световните борси и политиката

/ брой: 180

автор:Дума

visibility 2627

Евгения Младенова

Тя влиза в състава на... бетона. От нея може чрез съответната обработка да се получи биогориво. От меласата (или известния петмез след извличане на захарния сироп) пък се добива и електроенергия - емисиите от изгарянето на влакната на захарната тръстика са в пъти по-малко, отколкото при изгарянето на изкопаеми горива...
Моно- или полизахаридите са в основата на етанола - заместител на горивото за бензиновите двигатели. Освен от царевица той се произвежда и от захарна тръстика. Днес, вече с увеличеното търсене на етанол в САЩ, много инвеститори отвъд океана се насочват към Карибския басейн - някогашната световна захарна плантация. Например над 45% от течните горива, близо 14% от цялата консумирана енергия на Бразилия, идва от захарните тръстикови плантации. Смята се, че 60-годишният бразилец Рубенс Омето Силвейра Мело е станал милиардер благодарение именно на производството на етанол от захарна тръстика. А Джордж Сорос си купи бразилска дестилираща компания. Захарни наночастици са послужили за основа на успешно лекарство срещу тумори на мишки, разкрива сп. "Нейчър" (Nature).
Така че днес захарта отново е на особена почит, а захарната треска върви към апогея си.
Но за тези неща се говори все още малко. За сметка на това през последните години за захарта се повтаря едно и също - това, че е "убиец № 1". Или № 2 - след солта. Надали някой би посмял да го оспори. Още повече че например в интернет 80% от статиите, свързани със захарта, всъщност обясняват колко е вредна. В останалите 20% са рецептите за сладки, като нито в една от тях захарта не е подменена с друг подсладител.
Учени дори са пресметнали, че днес хората в индустриалните държави тежат средно с около 12 кг повече, отколкото преди 25 години. Това се отдава и на захарта - един от

стълбовете на глобалната хранителна наркомания

А колко е трудно човек да се откаже от нещо, което му доставя наслада!
И все пак откъде е тръгнала тази наслада и дали сме справедливи, като я съдим толкова строго? И дали кръстоносният поход срещу нея няма по-сериозни корени? Като например чрез масовата психоза за вредата й все повече хора да се отказват от нея, производителите на сладкиши да започнат да я заменят с изкуствени подсладители, а площите със захарна тръстика да останат само за производство на биогорива?
Повече от очевидно е, че захарта далеч не е само онова, с което се забъркват торти.
Съвременникът ни, неизкушен от химията, едва ли знае, че зад химичната формула C12H22O11 и сложното название на дизахаридa захароза се крие една от основните съставки на... тортата например. 
Смята се, че пътят й към Стария континент е улеснил Александър Македонски по време на завоевателните му походи. Твърди се, че за пръв път захарта е добита при обработка на захарна тръстика в Индия. Оттам тя била пренесена в Китай, в Персия, в Египет. Според историците през IX век в долината на Нил вече имало развито производство на захар и именно египтяните започнали да рафинират захарния сироп с варов разтвор.
И в наше време при производството на захар от тръстика или от цвекло в захарния извлек (10-15% захарно съдържание) се внася 2% вар, за да се отстранят веществата, които затрудняват образуването на кристали. Според други исторически източници захарната тръстика е била пренесена от Полинезия в Индия. А персийският император Дарий открил, че в Индия има "тръстика, която дава мед без пчели". Между другото, и днес Индия остава световен лидер в потреблението на захар и е на второ място след Бразилия по обем на производството!
Истинското си пътешествие към Европа захарта започва през ХI в. по време на кръстоносните походи. Първите писмени сведения за нея са от 1099 г. в Англия. През 1319 г. вече има документи, според които "1 паунд захар струва 2 шилинга", което днес прави

100 щ.д. за кило!
 
Супер луксозна стока. По това време захарта влиза в Стария континент през венецианското пристанище. Испания и Португалия отглеждат захарна тръстика на Канарските острови и Нова Гвинея и тя носи несметни богатства на испанските и португалските крале. 
До епохата на Великите географски открития се използвала предимно за подслаждане на лекарства. Например народната медицина на Южна Азия широко е използвала лечебните свойства на захарната тръстика за най-различни заболявания - от запека, през кожните заболявания, до кашлицата.
Откриването на Новия свят променя хода на историята на захарта - Христофор Колумб донася в Европа захарна тръстика от Хаити и Доминиканската република и от Карибите при второто си пътуване през 1493 г. Но след завземането на Ямайка от Англия в средата на XVII век настъпва сериозно преразпределение на захарните пазари и Великобритания става най-големият износител.
В началото на ХVIII век средната годишна консумация на захар на човек в Англия е била...1.8 кг, век по-късно - около 8 кг, а в навечерието на Френската революция в Париж - 5 кг. Е, досещаме се, че основните консуматори са били богаташите. А увеличаващата се консумация на захар започва да се превръща в белег на културата на европейските народи.
През 1750 г. в британските владения имало около 120 захарни рафинерии, които давали годишно общо около 30 хил. т захар. В наши дни годишната консумация на захар по света е ... 120 млн. т. Днес лидерите на захарните пазари са Бразилия, ЕС и Индия, които общо произвеждат и продават годишно над 40% от световната захар.
Както стана ясно, в началото захарта се е добивала само от тръстика. И пак в интернет всеки може да види тези няколко изречения, които никак не са далеч от историческата истина: "Милиони черни роби били откарани в Америка на работа в плантациите за захарна тръстика, а от същата суровина американските колонии произвеждали ром, който продавали в Африка срещу нови роби."  През 1509 г. започва работа първата фабрика за преработка на захарна тръстика в Америка.

Ерата на цвеклото

започва през 1747 г., когато германският химик Андреас Маргграф установил, че, използвайки алкохол, захар може да се добива и от цвекло. Много години по-късно неговият ученик Франц Карл Ахард добива първите няколко килограма захар от цвекло. С подкрепата на пруския крал Фридрих Вилхелм III през 1801 г. той открива първата в Европа фабрика за добив на захар от цвекло близо до Силезия. Година по-късно от фабриката излизат 400 т захар! Така този все още скъп и луксозен продукт започва да става достъпен за повече хора. Всъщност цвеклото е и най-сладкият зеленчук - захарното му съдържание е по-високо, отколкото на морковите и сладката царевица. В червеното цвекло захарността е до 10%, а в захарното - 15-20%.
След фабриката на Ахард са открити захарни рафинерии в Бохемия, а през 1811 г. - и във Франция. Рафинерията на Ахард банкрутира през 1815 г. след няколко пожара.
По време на континенталната блокада на Наполеон (1806-1813 г.) на Стария континент започнала да се чувства липсата на захар. Наполеон дори издал специален декрет, с който призовал френските селяни да отглеждат захарно цвекло. Захарта десетилетия остава деликатес. Спомняте ли си захарната къща от приказката за Хензел и Гретел?
Не може да се отрече, че именно захарта слага началото на европейското сладкарство. На нея дължим и тортите, и шоколада, и вафлите. А на тях дължим доброто си настроение, след като ги хапнем.

Защо се нуждаем от нея?

Всъщност тя не е само в белите кристалчета, а почти навсякъде в природата. Действително е незаменима храна в случаите на тежки физически усилия, тъй като доставя енергия по най-бързия възможен начин. Тя се усвоява пълноценно от организма на спортиста или от детето, което лудее навън. Когато обаче става дума за човека пред телевизора, близо 3/4 от тази енергия се превръща в резервна мазнина с всички произтичащи от това последствия.
Приятното усещане за сладост е свързано с отделяне на ендогенни опиати в мозъка; то е много кратко и само по себе си е напълно безопасно, но е достатъчно за формирането на психическа зависимост. По-сериозно е влиянието, което оказва захарта върху синтеза на серотонина. Изследванията са показали, че изяждането на нещо сладко повишава концентрацията на серотонин в мозъка, което води до подобряване на настроението.
"Без сладко зимата нагарча", е казал някой умен човек. Причината е, че бонбоните, шоколадът и прочие лакомства компенсират недостига на слънчева светлина и ни правят щастливи. Шоколадът например съдържа фенилетиламин - вещество, което в организма действа като опиат, прогонва тъгата и повдига настроението.
Но свръхконсумацията на захар може да предизвика прекалено силно желание, подобно на физиологичната зависимост от наркотици. Хора, които се опитват да спрат яденето на захар и захарни изделия, обикновено намират това за много трудно, почти като истинско пристрастяване. При по-голяма консумация на рафинирани захари в организма се отключва верижна химическа реакция, водеща до хипогликемия с непосредствено освобождаване на адреналин от надбъбречните жлези. Това създава състояние на истински стрес в организма и мозъка.
И все пак... без нея не може!

По 45 кг на всеки американец!
 

Всяка година на един американец се падат приблизително по 45 кг захар, или по 120 г на ден, като около една четвърт се консумира под формата на безалкохолни напитки. Докато в началото на миналия век средната годишна консумация на захар на глава от населението у нас е била 2 кг, то в днешно време е около 36 кг - над 5 пъти повече от препоръчителната здравословна норма!
Ново проучване сочи, че деца, израснали в семейство с алкохолици, са по-склонни да пият напитки с високо съдържание на захар. Проучването не дава категоричен отговор дали тези деца са по-склонни да се пристрастят към алкохола в бъдеще, но не изключва тази възможност.

Когато захарната фабрика беше най-голямото предприятие


У нас производството на захар започва през 1895 г., когато белгийските предприемачи Люсиен Дирикс, Гюстав Дорзе и Йозеф ван Зюйлен получават от българското правителство 10-годишна концесия за организирането на производство на захарно цвекло в Софийско, Кюстендилско и Трънско, а 2 години по-късно концесията е удължена и им е определена субсидия от 5 лева на тон преработено цвекло. Тогава в Брюксел е основано акционерното дружество "Български захарни фабрики и рафинерии", което поема правата на концесионерите. Основен акционер в него е групата "Солвей", ръководена от Ернест Солвей.
По това време захарната фабрика в София е най-голямото промишлено предприятие в страната. Разположена е при изхода от града, на железопътната линия София-Кюстендил. Работело се е сезонно - от октомври до март, с по 500-1200 души, а през останалото време - 150 души. След влизането на България в Първата световна война компанията продава концесиите си и се оттегля от страната...
В наши дни, с приемането на България в ЕС през 2007 г., влезе в сила и новият захарен режим за страните членки. Квотата за производство на бяла захар в България бе намалена от 250 хил. на 198 хил. т. Ограничението сви чувствително производствените капацитети на шестте захарни рафинерии в България. Квотата ни за производство на захар от цвекло бе намалена на 4752 т - число, което обрече това производство на гибел. Преди реформата захарно цвекло се отглеждаше в 23 от 27-те държави в ЕС. След реформата в сектор "Захар" от квотите се отказаха напълно Португалия, Литва, Словения, Ирландия и България. Финландия отказа 45% от квотите, Словакия - 41%, Унгария - 50%, Гърция - 50%, Италия - 67%, Испания - 48%. Така 70% от производството на захар се концентрира в 4 държави - Германия, Франция, Белгия и Холандия. Във Франция и Германия съществуват производствени комплекси, които преработват 20 хил. т цвекло дневно - толкова беше годишното производство на захар от цвекло в България за цялата 2007 г.


 

Гърция обяви готовност за война с Турция

автор:Дума

visibility 462

Германия подпомага икономиката със 130 млрд. евро

автор:Дума

visibility 216

/ брой: 105

Протестите в САЩ стават по-мирни

автор:Дума

visibility 226

/ брой: 105

Датата

автор:Дума

visibility 220

/ брой: 105

Горяните от Ню Йорк

автор:Христо Георгиев

visibility 827

/ брой: 104

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ