На фокус
От трън, та на глог
Сагата с поземлените отношения продължава
/ брой: 18
На 19 септември 2017 г. НС реши:
1. В срок до 31 декември 2017 г. министърът на земеделието, храните и горите да внесе доклад в НС, включващ анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеползването - собствеността, ползването, опазването и управлението на земеделските земи в България, и Стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България.
2. В срок от 10 месеца след приемане на доклада по т. 1 министърът на земеделието да внесе в НС проект за законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеделието. Целта е да се гарантира защитата на земеделската земя като национално богатство и да се създаде основа за устойчиво развитие на земеделието.
Това заседание беше предизвикано от народните представители проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков и подкрепено от 61 депутати от ПГ на "БСП за България" с предложение за решение. В. ДУМА на 23.10.2017 г. помести подробен материал за това заседание.
С малко закъснение министърът Румен Порожанов е внесъл в НС анализ на нормативната регулация на обществените отношения в земеопазването. Той е 334 стр. Явно има напредък. Адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко" направи подобен анализ на режима на земеползване върху 945 стр., за което получи 462 хил. лв. с ДДС.
Настоящият анализ започва с преглед на законодателството, отнасящо се за поземлената собственост и поземлените отношения от Освобождението на България през 1878 до 1945 г.(24 стр.), от 1945 до 1989 г.(15 стр.) и от 1990 г. до днес. Основателно най-голямо внимание е отделено на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ, 1991 г.) - 199 стр. Следват анализите на Закона за опазване на земеделските земи (3033, 1996 г.) - 57 стр., Закона за опазване на селскостопанското имущество(ЗОСИ, 1974 г.) - 23 стр., и за софтуерната сигурност - 11 стр.
Когато човек чете анализа, в съзнанието му се наслагват членове, алинеи, точки, препратки. Не съм сигурен, че народните представители, особено тези от Комисията по земеделие, храни и гори, ще имат време и търпение да изчетат и осмислят написаното, а след това да формират позиция за подготовка на законодателството, отнасящо се за поземлените отношения. Ще се радвам да ме опровергаят.
А сега за самия анализ
* Работната група, която го е направила, знае всичко в нашето законодателство за регулацията на обществените отношения в земеделието. Това е похвално и потвърждава, че съм бил прав през 2016 г., когато предложих на министър Десислава Танева да не се сключва договор с адвокатското дружество за разработване на Кодекс за поземлените отношения, а да се възложи задачата на дирекция "Поземлени отношения и комасация". Но кой да слуша. Сключи се договор, платиха се авансово стотина хиляди лева. Работата не се завърши, сега се занимава прокуратурата, а министър Порожанов определи написаното като боза. Загубени бяха две години.
* В депозирания анализ липсва Стратегия за управление и развитие на поземлената собственост в България. Авторите ще се оправдаят (или обосноват), че при анализа на нормативните документи навсякъде са посочили какво липсва, кое се повтаря, какво да се добави и т.н. Но човек остава с впечатлението, че съществуващото законодателство е добро и няма нужда от промяна. Ако има, тя е козметична - нов член, алинея или точка. И по този начин законодателството ще бъде готово за обединяване в един законодателен акт, какъвто си представят управляващите да бъде Кодексът за поземлените отношения.
* Учудващо е, че такъв важен документ от национално значение се внася направо в НС. Практиката е друга (и правилна) - министерство - Министерски съвет - Народно събрание.
* ЗСПЗЗ досега е променян над 65 пъти, заедно с него - и поднормативните документи. Това ясно личи от анализа. По промени той си съперничи със Закона за движение по пътищата. Така ли ще остане или с промените ще влезе в кодекса?
* Живецът на поземлените отношения са собствеността на земеделските земи и нейният размер. В анализа има данни за разпределението на територията по начина на използване на земята. От тях е видно, че земята със селскостопанско предназначение е 64 млн. дка, горският фонд - 39 млн. дка. Всеки може да изчисли какъв процент представляват от общата територия на страната - 111 млн. дка. По начин на ползване земеделската земя се разпределя на: обработваема - 47,4 млн. дка; пасища, мери и храсти - 10 млн. дка, общо 58 млн. дка. Въпросът за разликата в числата е коментиран много пъти. Тези разминаваня са в ущърб на страната и земеделските производители. Направени са и графики на видовете собственост, броя собственици и размера на притежаваната земя по области. Липсват данни за броя на собствениците у нас, притежаващи над 1000 дка, за фондовете за недвижими имоти, които притежават десетки и стотици хиляди декари. Земя притежават и много земеделски кооперации - те също липсват. Как без тези данни могат да се направят изводи за поземлените отношения? Ще се предприеме ли нещо?
Групата, подготвила анализа, правилно отбелязва, че Комисията по земеделие и развитие на селските райони ни сочи (заедно с Румъния и Унгария) като
страна с тревожни размери на собствеността
Този доклад е приет с резолюция на 27 април 2017 г. от ЕП. Утвърдените текстове се основават на седем предишни доклада и решения, и съдържат 43 разпореждания до страните членки на ЕС. Българският евродепутат Валентин Уручев подкрепил ли е доклада или не? В анализа се третира комасацията на собствеността. Инициатори и двигатели на този процес са едрите собственици. Ако това се регламентира със закон при липса на ограничение на собствеността, облагодетелствани ще бъдат едрите притежатели на земя, в т.ч. и фондовете за недвижими имоти. Нямам достатъчно въображение да си представя как ще изглежда България след подобно уедряване.
* Важен инструмент при промяна на собствеността на земеделската земя е търговията. У нас тя е оставена на свободния пазар. Такова чудо в Европа няма. В анализа е посочено как постъпват в Европа, а резолюцията на ЕП препоръчва на страните да регулират пазара и да ограничат размера на собствеността. Ще разрешим на чужденците да купуват земя. Ограничение на размера може да има, ако това важи и за българите. За съжаление, ограничение нямаме. Вече има собственици, които притежават или обработват землището на цяло село. Когато се отмени забраняващият член от ЗСПЗЗ, ще излязат наяве много чужденци, които вече притежават българска земя. Остава големият въпрос за
регулиране на пазара на земя
и кой ще извършва тази регулация.
* Интересни са данните за броя на ползвателите и размера на обработваната от тях земя. Едрите стопанства (над 1000 дка) са 5901 (2,4% от общия брой) и обработват над 30 млн. дка (81,2%) от площта на нивите; групата от 100 до 1000 дка са 16 360 (6,7%) и обработват 5,6 млн. дка (14,7%). Групата до 100 дка наброява 222 332 лица (90,9% от общия брой) с малко над 2 млн. дка земя (4,3% от площта). През последните години раздадоха за ползване няколко милиона дка ливади и мери, с което лицата и площите на първите две групи ще се увеличат. Като сравним тези данни с редица страни от Европа, ще се види, че и по използвани площи нашето земеделие е едро и за това в ЕП ни сочат като страна с най-едро земеделие и дават препоръки за корекция. В анализа такъв извод не съществува. Ще изпълняваме ли резолюцията на Европарламента? В нормативната уредба и в анализа е посочен начинът за уедряване на земите за ползване. Известно е с какви трудности се сблъскват собствениците, ползвателите и общинските служби по земеделие. Но при съществуващото положение друго решение няма.
* Арендните отношения заемат важна част от поземлените отношения. Те сега се регулират със Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ, 1996 г.). Той основно е променен през 1991 г., а след това много пъти е изменян и допълван. Важен е, защото над 80% от земеделската земя се арендува и се отнася за около 1,3 млн. арендодатели. Значителен е неговият принос за
обезлюдяване на селата
По неговото приложение има най-много оплаквания до всички институции.
Групата, подготвила анализа, въобще не коментира този закон. Тя ще се оправдае, че анализира ползването на земята по ЗСПЗЗ и правилника за неговото приложение, като е отделила близо 70 стр. Едва ли това оправдание може да бъде прието. Многократно е посочвано какви промени са необходими в ЗАЗ. Ще посоча няколко: как се набират арендодателите и кой ги представлява пред арендатора; кой изготвя договора за аренда и определя клаузите в него; държавата (МЗХГ и МП) да изготви типов договор, а областните дирекции и общинските служби да го конкретизират; ограничаване размера на арендуваната земя и още, и още. Не се ли подготвя неговата отмяна, защото, макар и лош, е трън в очите на арендаторите? Сега разбирам, че умишлено в решението на НС бяха пропуснати думите арендни отношения.
Същата е съдбата и на Закона за кооперациите (ЗК, 1999 г.). Земеделските кооперации са над 900 и обработват 17% от земеделската земя, но и за тях нито дума. А те не се радват на грижите на държавата както едрите арендатори. Дали министър Порожаков е видял подминатите в анализа ЗАЗ и ЗК?
* В анализа не е изяснен въпросът опита на коя страна ще ползваме при подготовката на бъдещото законодателство и какви закони ще правим. Така, както е изготвен анализът, се подготвя за Кодекс за поземлените отношения.
В анализа на нормативната регулация на поземлените отношения има още слабости, но спирам дотук. Независимо от посочените пропуски, документът може да послужи за подготовка на Стратегия за управление на поземлените отношения. Необходимо е анализът и стратегията да бъдат синхронизирани с Резолюцията на ЕП от 27 април 2017 г. Това е задача с повишена трудност.