От студ, та на глад

Около 300 молби по-малко за целева помощ за отопление са подадени в Габрово. Примерът е от този "спестовен" град, но подобни примери има из цялата страна. И това става, не защото българите са се замогнали и вече не опират до помощта за топло, а защото нормативно им резват мераците още на входа на Социални грижи. За да получиш заветната помощ, доходът ти не трябва да превишава даже с левче определените със специална наредба суми. Превишава ли - забрави! Защото буквата на наредбата трябва да се спазва, а това, че зад нея стоят живи хора със своите потребности - няма никакво значение. Управляващите иначе си позволяват с лека ръка да суспендират дори кодекси като този за социалното осигуряване, да зачеркват извоювани вече придобивки, без да помислят за нови. Важното за тях е на клона на социалното подпомагане да не "виснат" нови желаещи и да се икономиса някой мижав лев за хазната дори с цената на тяхното здраве. Вграждат като че ли сянката на сиромасите в темелите на онази илюзорна финансова стабилност, която ще ни нареди сред отличниците в ЕС и ще доведе до потупване по рамото пред строя на онези, в чиито глави има само числа и числа. А сред числата стои един изтормозен и потънал в немотия народ, чийто праг на бедност е 241 лева, с 43 лева по-нисък от 2010, 2009 и 2008 г. А под този праг на бедност живеят близо 1 700 000 души. 
Та, на този фон затова сигурно се роди и инициативата от Габрово - щом не можеш да се стоплиш, чакай да те нахраним, та поне да не умреш от глад. Тоест, неполучилите помощ за горива, ще ги включат в списъците за разпределение на онези запаси от ЕС, които спасяват от буквален глад с по някое кило боб захар или брашно. Нищо чудно заради доход, който надхвърля екзистенц минимума, някои нещастници да отпаднат и от новите списъци. Има ли значение всъщност от какво ще умрат - от студ или от глад?