От старите ленти

Отдавна българското здравеопазване имаше нужда от "революционни" идеи. И министърът реформатор в правителството на ГЕРБ не само ги даде, но и започна да ги осъществява. И то така "всеотдайно", както дори четиримата ГЕРБ-ерски здравни министри не го сториха. Промените (не казвам реформа, защото тази дума отдавна е изпразнена от съдържание), предлагани от министър Москов, може да бъдат разглеждани в две групи. Едните показват колко безсмислени са били нововъведенията в предходното управление на ГЕРБ, а другите са неуспешни опити за възкръсване в неточното време на недовършени от СДС реформи в края на 90-те години. Но и двете може да бъдат сложени под общия знаменател на претоплените стари манджи.
След като в последните дни на декември 2014 г. МЗ даде "на килограм" разрешения за разкриване на нови дейности и нови лечебни заведения, сега министърът обяви, че с бъдещата Национална здравна карта (дано не е поредната, която няма да служи за нищо) ще се определя къде да се разкриват нови болници, при това - ако са необходими. Разрешаването на приватизация на лечебни заведения с повече от 50% държавно участие показва ясно, че държавата иска да се отърве от някои от тях. Критериите за това не са съвсем ясни, но да не търсим под вола теле. Това обаче е и шансът диспансерите, в това число и онкологичните, да бъдат погълнати от други болници - единствената възможност парите за лекарства не да бъдат намалени, а да влизат в един или няколко джоба. А на драгия български пациент не му остава друго, освен да се помоли Бог да даде поне малко повече разум и човечност на стратезите на новото реформаторско българско здравеопазване.