От синята престилка до униформата за 200 лева

Тъмносиня престилка с бяла якичка, синя или червена вратовръзка, син панталон и бяла риза. Така се влизаше в училище в едни не много далечни времена, когато униформите бяха задължителни. В първите класове с престилки ходеха и момчетата, и момичетата, в по-горните момчетата слагаха панталони и евентуално сако. Единствените различия включваха повече или по-малко подкъсени престилки или домашно плетени бели якички. Празничната униформа пък беше тъмносиня плисирана пола и бяла риза. 

Униформите бяха премахнати преди повече от 30 години като "тоталитарни". Нищо, че в цял свят са утвърдена практика. Именно затова през 1994 г. тогавашният министър Илчо Димитров искаше да върне униформите, но го обвиниха, че "връща соца". Напоследък обаче униформите започнаха плавното си завръщане във все повече училища у нас. Първо с тях започнаха да се отличават частните школа, а след това - общинските и държавните. Дрехите вече не са тъмни, а цветни, шарени, харесвани от децата. Този път идеята не е учениците да са еднакви, а да се отличават с училището си сред другите. Някои ръководства смятат, че униформите допринасят за подобряване на имиджа и престижа на училището им. Други застъпват идеята, че така ще се скрият големите социални различия днес, като в същото време не се потиска индивидуалността на ученика. 

Макар че униформите не са нововъведение в българската образователна среда, все още родители не харесват подхода, задължителността и вида им. Те се питат дали униформата възпитава и учи, помага ли по някакъв начин и за какво. Някои от тях с радост приемат иницативата на директора за постоянно носене на униформена дреха, тъй като отпада ангажиментът им да купуват непрекъснато нови облекла според модата. Пък и не одобряват в училищата да се ходи с прокъсани дънки примерно и с какви ли не тоалети. Други са против уеднаквяването на децата, а трети имат сериозни критики към цените и качеството на дрехите.

Въпреки че униформата може да е утвърдена от ръководството на училището и купена от родителите, много ученици не я носят. Преди 2-3 години например популярно столично школо реши да лишава отличниците от стипендия за успех при две забележки за липса на униформа. Мярката не подейства, тъй като стимулираше само отличниците, но не плашеше децата с по-нисък успех. 

Днес ученическите униформи най-често се състоят от блуза с къс ръкав тип лакоста, блуза с дълъг ръкав и пуловер. По-рядко има задължителни типове поли за момичетата и панталони за момчетата. В частните училища залагат на повече видове дрехи и атрибути - например сукмани, елеци и ризи, предлагат се дори анцузи, предназначени за съответното училище. В някои случаи децата имат вратовръзки и шапки, но те са по-скоро за официални случаи. Някъде за празнични поводи има и специални облекла. 

Независимо от пълнотата на ученическата униформа, всяко училище държи на лого, което присъства на ръкави или ревери, като се пришива или залепва. Има и такива школа, които са възприели носенето само на емблеми като елемент към личните дрехи. Десените на униформите са най-различни, преобладават каретата по поли и пуловери, а цветовете са най-често червено, синьо, зелено.

Докато преди години пазарът се диктуваше от една-две фирми, които определяха цените на униформите, сега основните играчи са поне 7-8. Въпреки конкуренцията много родители продължават да бъдат недоволни от качеството на предлаганите им дрехи и техните цени. Някои от тях описват, че още след първите ползвания са се сблъскали с разпрани шевове и яки, събиране на плата, избеляване на цветове, както и с предлагане на изкуствени материи.

Цените обаче си остават основният проблем за родителите. Тези, които купуват от години облекла, се оплакват, че с всяка следваща година качеството пада, а цените растат. Бизнесът явно е доста сладък и печеливш за някои. В различни анкети майки и бащи дават да се разбере, че биха отделяли до 100 лева от бюджета си за пълни или частични униформи. Често обаче им се налага да дават двойно по-големи суми. Майките недоумяват и как обикновена блуза от магазин може да струва два пъти по-евтино от почти същата, но със зашита или изрисувана емблема на съответното училище, продавана от специализирана фирма. 

Бяла риза, пола, две блузи с къс ръкав и две с дълъг ръкав, суитчър, пуловер, елече, които са част от униформата на централно столично училище, излизат например 200 лв. Две тениски и два суитчера струват 122 лв. в друго школо и поръчани от друга фирма. Много родители се измъкват от финансовите дупки с повече изобретателност и купуват по няколко броя идентични дрехи от чужди сайтове на по-ниски цени и лепят на тях логото на училището. Разпространена е и практиката да се препродават на следващия набор облекла, които не са много износени. 

Все пак родителите продължават да спорят и докато едни одобряват униформите като отличителен знак на училището и дават за примери елитни учебни заведения, които се гордеят със задължителни и пълни униформи, други ги определят като много пари за нищо.

Маските също станаха част от униформите

През последната година в ролята на своеобразна униформа нахлу съвсем по нежелание защитната маска. Шарена, платнена, медицинска, с висока степен на предпазване, тя влезе във всекидневието на учениците от първите до гимназиалните класове и май скоро няма да излезе от там.