От седми път

Ако едно решение не може да се прокара за гласуване от първия път, непременно опитай втори, трети, четвърти, пети.... седми. Все някога ще успееш. На тази политика се облягат от ГЕРБ, когато се опитват да наложат някой доклад за утвърждаване от Столичния общински съвет. Въпреки че са си осигурили удобно мнозинство, все пак се случва да не могат да пробутат някое свое предложение, което например изисква по-широк консенсус. 

Точно такъв е случаят с многогодишната сага с опита на частен инвеститор да строи в зелена площ и категоричния отпор на живеещите в района. Допускането на подобни странни покупки или реституция на неподходящи места няма как да не доведе до създаването на правна и обществена каша с неприятните й последствия и за двете страни. Потърпевши са и собственикът на земята, и хората, които ще поемат негативите от поредния строеж. Изходът от ситуацията накрая трябва да намери кметската управа, която обаче няма много полезни ходове. Затова и столичните съветници вече две години се щурат в опити да внесат справедливост между хората от район "Слатина" и частната фирма, която иска да строи в имота си. 

За седми път управляващите в съдружие с няколко други партии ще се опитат след дни да приемат спорния терен като дарение и да обезщетят собственика с общински имоти на друго място. Само дето тези насрещни дарения на практика са заменка. Заменка, забранена от закона, но превръщаща се в практика в София. С оправданието, че се защитава обществен интерес, в столицата все по-често се налага тенденцията да се приемат спорни земи, а кметството да се лишава от апетитни имоти. Така се създава рисковата практика да се задоволяват по-скоро инвеститорските интереси. Защото строителите ще започнат да придобиват спорни имоти на ниски цени и по-късно да искат размяна за по-скъпи общински имоти. Тогава кой ще защити обществения интерес?