От пусто в... пусто

Още един правителствен документ ще защитава децата ни - Национален план за превенция на насилието над деца. Няма спор, че идеята е добра. Няма спор също, че са разписани конкретни мерки и срокове за изпълнението им. Само дето не се вижда нищо ново и различно от правеното досега.
Например задача номер едно на "Оперативна цел 1: Повишаване на ефективността на мерките за закрила на децата от насилие" е "Създаване на нова правна рамка за детето", като се има предвид твърде остро приетия от обществото проектозакон за детето. 15-страничната разработка на мерките в плана предвижда и провеждане на поредица обучения на социалните работници, насочени към повишаване на професионалните умения за работа с деца, жертви на насилие. А индикатор за изпълнението е... броят на включените в обучението социални работници. Индикаторът за изпълнение на мярката "разпространение на информация за инициативи, добри практики относно превенция на насилието чрез електронната страница на ДАЗД" е... брой публикации. Виждаме дори мярка "Провеждане на кръгла маса по проблемите на домашното насилие". Залегнала е такава за "Повишаване на родителските умения при възпитание на деца от 0 до 6 години". Или "провеждане на медийна кампания с цел повишаване на чувствителността на обществото към проблема за сексуалното насилие над деца и информиране за начините за ефективна помощ за децата, жертви на насилие".
Част от тези дейности вече дори са проведени. Но това не пречи насилието над деца - и от връстници, и от родители, и от възрастни извън семейството, да продължава. Едва ли нещо се е променило в начина на мислене у онези 68 на сто от българските семейства, които в анкета одобряваха "минималното насилие" - шамарче или дръпване на ухото.
Поредицата от мерки не дава отговори на важни въпроси, които вълнуват родителите. Достатъчно строги ли са наказанията за педофилия? Какви мерки да се вземат срещу деца насилници? Как да станат по-малко децата, които се дрогират? Какво да се направи, за да не се избиват тийнейджърите в дискотеките?
Отговори на тези и подобни на тях основни въпроси няма нито в националните планове, нито в дългогодишните стратегии. Така и този план на правителството за детето прилича много на онези мерки, белязали Европейската година за борба с бедността. Тогава бедните така и не разбраха, че някой е похарчил стотици хиляди левове за написване на проекти и програми, за разпространение на листовки и дипляни, в които се обяснява как обществото трябва да разбира борбата с бедността. Приказки, празни красиви приказки... Вместо конкретни действия и реални резултати... Преливане от пусто... в пусто.