От "Позитано" до "Rue du Trone"

1.
"Кой ми сви чадъра? Ши му счупа ръчичките аз на него, ши му счупа!", крещи ББ вече втора седмица, гаче някой е боядисал коня му зелен...
"Приемете поздравленията ми по повод избирането Ви за председател на ПЕС. Тази позиция е шанс България да има още един представител, който ще защитава националните интереси в европейската политика на най-високо равнище. Убеден съм, че с избора Ви за председател на ПЕС страната ни получи още по-силен глас в Европа."
Така ББ поздрави Станишев. Миналата година. Когато ПЕС избра Сергей за временен лидер.
"Ще бием целия ПЕС на изборите!". Така същият ББ поздрави същия Станишев. Тази година. Когато ПЕС избра Сергей за президент с пълен мандат.
ББ не помни какво е казал преди една минута, та ще помни цяла една година не`кви лафове, писани от неизвестна мушица в МС. Горкинката мушица! Где ли са я напъдили заради туй опущение!
Протоколът е лицемерие, облечено в красиви думи. Не можем да искаме това от ББ. За неговото лицемерие думите не стигат. А максимата "noblesse oblige" ("благородството задължава") му звучи като ругатня.
ББ е искрен, честен и открит. И понеже (според Негова Скромност) се отличава с "интелигентност, доброта, възпитание и правдивост", политиката е бой, опонентът - враг, врагът - обект за пребиване, унижение и/или покупко-продажба. А ПЕС е неговият хранен пес - може да го нарита зверски и за удоволствие, а може и с пържолка да го възнагради. (Малко граматика - ПЕС е партия, а "партия" не е в мъжки род, все пак.)
"Ще бием целия ПЕС!" - този гневен гейзер на "интелигентност, доброта, възпитание и правдивост" избликна в мига, когато Европа затвори чадъра над могъщото му теме и избра Станишев. Та оттогава ББ вика ядно "Кой ми сви чадъра?! Ши му счупа ръчичките аз на него, ши му счупа!", и гледа свирепо към "Позитано" 20.
2.
"Един призрак броди из Европа - призракът на комунизма. Всички сили на стара Европа са влезли в съюз за свещена хайка срещу тоя призрак..." 
Ето го и адреса на най-прочутия призрак в света - Брюксел, Гран плас N9, Къщата на лебеда. Приказен барок, XV в. До нея, на N8, е залепена Къщата на звездата, а в нишата под колоните е полегнал "Спящият рицар" - Еверард Серклаес, поет и благородник, спасил Брюксел от фламандско нашествие (1356 г.), по-късно подло убит. Та - на N9 от декември 1847 г. до февруари 1848 г. Маркс и Енгелс ще напишат Комунистическия манифест, ще пуснат призрака да броди на воля, а белгийският крал Леополд I ще разпореди да ги конвоират "любезно" до френската граница. През 1885 г. под крилото на лебеда ще се роди Белгийската работническа партия. Какво е разпоредил Леополд II - не знам.
Две паметни плочи документират тези събития. Никой не дращи, не кърти и не цапоти.
3.
От "Позитано" 20 до "Rue du Trone" 98 са 3 часа без малко. По въздуха. Иначе тези 3 часа са равни на 17 години за Станишев, на 23 за БСП и пак на 23 за България. Защото на "Тронната улица" или "Улицата на трона" е централата на ПЕС и води право до кралския дворец.
Ние сме си "роднини" с белгийската династия - Бурбони, Орлеани и Сакс-Кобург-готи. Плюс Търновската конституция. Черно-жълто-червеното знаме е вдигнато - значи Албер II е в Белгия. Няма охрана, няма гвардейци с рошави шапки, даже туристи няма. Никакво движение сред тумбестите чимшири в кралския двор. Лежерна утрин. И ушите ни мръзнат.
Мръзнат и докато пушим в каменния двор на SQUARE (Конгресния център) - куб от стъкло и алуминий посред Хълма на изкуствата. Златната зала прелива в червени протуберанси. Няма и полъх от познатия речитатив на Сергей, монотонен и безизразен, способен да приспи и летящ дракон. Това е друг Сергей - един човек, който си е у дома. Не само заради приятелската атмосфера, а заради енергията на интелекта.
Ние познаваме енергията на омразата и отмъщението, на завистта и злобата, на силата и насилието, на интригата и коварството, на подлостта и лицемерието, на лъжата и предателството. Те са на почит и пиедестал. Особено - харизматичната мощ на мускула. На бицепса, трицепса, чалгата, лакомията и простотията. В българския политически живот енергията на интелекта е нещо чуждо, непоносимо, позорно и престъпно. Ние живеем в царството на безмозъчните орки, които убиват човека ("Властелинът на пръстените") и на бездушните диментори, които го опустошават ("Хари Потър"). Смисленото е обезсмислено, същностното - несъществено.
Затова изборът на Сергей за президент на ПЕС с 91,7% (почти пълен консенсус) си е чиста победа "3 в 1".
4.
Победата е за България.
За "дежурния виновник" и "момчето за бой" на ЕС и ЕК, за същата тази "черна овца", която непрекъснато хокат, натискат, изнудват (убийството на "Козлодуй"), наказват; която наблюдават под микроскоп като бактерия, като вирус някакъв (а днес българските журналисти сами искат мониторинг заради помляната свобода на словото!); която подритват, презират, изолират и току запращат в някаква "втора писта", в някакъв глух коловоз, отреден за "второкласните" държави според високомерната класация на "първокласните".
А те по вековна традиция стигматизират България (Изток, Балкани, славянство, православие, "бивши соц"), и гледат България през очилата на своите свещени предразсъдъци, неприкосновени предубеждения и надменно невежество. Те не виждат България - виждат само някакъв прашасал етнографски музей (цървули, гайди и вариететни нестинарки); само някаква територия ("Ах, каква природа! И четири сезона! О-ля-ля! А киселото мляко! Ммм!"); виждат само своите си интереси на тази територия. А България - тя интереси няма, и ако случайно се сети, че има, туй си е нахалство безмерно.
И една кохорта уж български уж политици повтарят упоителния рефрен "Ние сме малки, от нас нищо не зависи", ала хич не е малка България, средноевропейска държава е тя - по територия и население. И докато кохортата повтаря тоя рефрен, ще бъдем малки, ще бъдем жалки и от нас нищо няма да зависиЕ
Европейската левица извади България от стигмата.
5.
Победата е за БСП.
За същата тази "антифашистка измет" и "болшевишка сган", съставена от "червени боклуци", "модерни левундери", "комуняги", "комуноиди", "савецки агенти", "копелета гнусни", "комунистически свине", "селяндури", "меки китки", "шумкари", "терористи", мафиоти", "наглеци" "изроди" и "дегенерати"... Няма да цитирам писоарните умотворения на ББ, слугинаж и анонимни форумни псувачи - хартията не може да понесе всичко. Прочее "Къде има опозиционна партия, която да не е била охулена от своите управляващи противници като комунистическа?" (из Комунистическия манифест).
Победата е за БСП, която десните ненавиждат, съдят и сатанизират и току я пращат "в Сибир", обаче дестинацията се оказа малко по-различна - в Брюксел, на "Тронната улица".
За същата БСП, която години не можеше да припари до прага на ПЕС, нито до портите на Социнтерна, понеже "братски" български партии пишеха напоителни публични доноси как това е немислимо, недопустимо, вредно, опасно и гибелно за светлото бъдеще на световната левица... Прочее "Къде има партия, която да не е запращала в лицето на по-напредничавите хора от опозицията дамгосващото обвинение в комунизъм?" (виж по-горе).
Изборът на Станишев извади БСП и от тая стигма.
"Сега българският премиер, за да получи подкрепата на ПЕС например за членството на България в Шенген, не трябва да идва в Брюксел, достатъчно е да се разходи до "Позитано" 20, каза Пол Нируп Расмусен на 24 ноември 2011 г., когато ПЕС за първи път избра Станишев. Днес думите на Расмусен са незаобиколим факт. Дали БСП ще стане фактор - зависи само от БСП.
6.
Победата е за Сергей. Лично.
За същото "момченце с кръглите очилца", за това "подобие на Берия", "мамино детенце", "аристократ", "нахалник", "наглец", "червена прашка" и "човек без самоличност", дето "сърцето му бие ведно с Кремълския часовник".
Писоарните умотворения на ББ, слугинаж и анонимни форумни псувачи са първобитно комплексарско самозадоволяване в сравнение с едно интригантско писъмце. То е адресирано "до Президиума на ПЕС, лидерите на партиите-членки на ПЕС, председателя на ЕП Мартин Шулц, левите медии в Европа и цяла лява Европа". Повод - идиотския "СПИН-скандал". Автор - неидентифициран гневен интригант (НГИ).
НГИ уведомява ПЕС, че "Този млад човек е в състояние на постоянно раздвоение. Вие виждате само неговия зализан европейски образ. В Европа говори умело с всички леви клишета, държи се прилежно, сковано и скучно", но "на българска територия се изявява като шеф на Гестапо", "мисли се за комендант на концлагер", има "замъглено от апаратни игри съзнание" и "посяга към левите идеи" с "трепереща от егоизъм и сласт ръка", поради което "кандидатурата на Станишев за лидер на ПЕС е вредна", заключава НГИ.
И предупреждава: "Ако искате ПЕС да стане организация без смисъл, куха и пошла структура, то вие сте открили своя кандидат...".
Това писмо не е единствено. Има още упражнения в доносителство.
Изборът на Станишев сложи край на тази интрига. Засега. Докога? Дали? Някой да е чел гигантийското фентъзи "Игра на тронове"?
7.
"Игра на тронове" е сказание за владетели, воини и чародеи, наемни убийци и незаконородени претенденти за власт, появили се във времена на мрачни поличби. Една войнствена орда, едно жестоко дивашко племе сее смърт и безумие. Сред заговори и коварства, трагедии и вероломство, победи и насилия, съюзници и врагове, всяка от страните се бори за победа в най-смъртоносната битка...
Единното някога кралство се е сдобило с четирима крале, които претендират за върховната власт. Там, където са четирима, могат да станат и повече в лицето на железните мъже - пирати и разбойници. На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение...
Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко, достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае?"
("Пъблишърс Уикли" за "Игра на тронове" от Джордж Р. Р. Мартин) 
8.
Европейската левица извади България от стигмата.
А ние? Ние упорито не рачим да излезем оттам. Гледаме под вежда всеки български успех и бързаме да го омърлячим. Ако ни подритнат, или просто се провалим, тогава - о! тогава! - потъваме в сладостно самооплакване и самоокайване. И бродим по света, снимаме се пред замъци и кръчми, страдаем - "Глей как са живели хората!"... За сведение - от ХV до ХIХ в. Белгия е била подвластна на Свещената Римска империя, Испания, Франция и Нидерландия. Последователно. А преди това - неизвестен (за мен) брой десетилетия - на Бургундското херцогство... И никой не се ожалва...  
Европа не е "Спящия рицар" - докосваш го и всички желания се сбъдват. Изящната статуя ми напомня великото платно на Жан-Луи Давид "Смъртта на Марат". Доскоро патина покриваше "Спящия рицар", днес е излъскан и блести златисто. Патината смекчаваше болката на смъртно ранения поет. Златистите отблясъци открояват с особена жестокост неговото страдание и го преумножават...
9.
Обичам Брюксел. Прилича ми на кълбесто преспапие с къщички и катедрали вътре (задължително шоколадови). И като разклатиш стъкленото клъбце, над Гран плас вали сняг. Не съм виждала сняг в Брюксел. Само в моето въображение сняг покрива раменете на св. Архангел Михаил, стъпил върху 96-метровата кула на импозантното кметство (каква пламтяща готика!).
Да отидеш в Брюксел и да не изпиеш чаша вино/бира "При коня" на Гран плас, е престъпление. Вярно, не се казва така, това си е моя измишльотинка. Понеже вътре има кон. Препариран. Истинското име на "При коня" е "Le Roy d`Espagne" - в чест на испанския крал Карлос II (El Hechizado - Омагьосания). Конят не е на краля, кралят не е омагьосан. А нефелен. Малоумен импотентен епилептик. Плюс акромегалия. Все дарове от династичните кръвосмешения. Което не му пречи през 1680 г. да организира най-голямото аутодафе в историята на Испанската инквизиция и да осъди над 1000 "еретици". И вече 300 години украсява "Le Roy d`Espagne" с епископската си mitra pretiosa.    
Да отидеш в Брюксел и да не видиш Малкия пикльо, е като да отидеш в Рим и т.н. Този път е нагизден с тога, шапка и нагръдник. Като съдия. Но май представлява някоя гилдия - на хлебарите, месарите, млекарите или шоколадиерите. Ето ги, пристигат със същите тоги, шапки, нагръдници, знамена и духова музика. Щом видя шествието, арабката с двете арабчета мигом се изпари. Тя просеше. Изпариха се и двамата скитници с грамадния пес. Той налиташе стръвно. Бездомникът, който сънуваше на слънчице току до Конгресния център, не е и помръднал - музиката не стига дотам.
- Представяте ли си Манекен Пис с кръгли очилца! - казах коварно.
- И пишка в "гьола" на Бойко! - отвърна някой още по-коварно. 
И дружен смях заглуши тромпетите и тубите на хлебарите, млекарите, а може би - шоколадиерите. Ей, коварно нещо е това журналистът!
Докато се приберем - Комарницки го нарисувал. А го нямаше с нас! Коварно нещо е това карикатуристът!
10.
А призракът? Какво става с него, питате. Ами - не го свърта на едно място. Нали знаете - призрак в торба не седи...