От породата на бунтарите

"Никога не съм приемал превтасали истини с изтекъл срок на годност като вкиснал ланшен мармалад. Опитвам се да събудя онези уж прости, но топлокръвни представи за добро и зло, за обикновена добродетел и обикновена мерзост, за приятелство и предателство, за достойнство и унижение, за преклонение пред Майката и Хляба, които се промъкват като мишлета през профучалите над главите ни тайфуни на историята. Трябва да знаем какво загърбваме и накъде се отправяме. Когато събаряме къща, като днес например, знаем ли какво искаме да построим на нейно място. Важно е да помним и да оценим изминалото, не за да минем обратно по него, а за да не подминем следващия съдбовен кръстопът. Ако миналото не се помни, то ще се повтори". 

Направо не е за вярване как се търкалят годините. Дали преди петилетка нашият Джеки изрече тези думи, дали вчера, а може би днес сутринта? Има неща, които са същност на стойностния човек, те не се променят с времето, по тях ще го познаете. Дух, талант, енергичност, неистова вяра в комунистическия идеал, готовност в бурни спорове да отстоява позициите си, неизменно желание да помогне, любопитство, хумор  - няма как да изведете пред скоби някое от тези качества, понеже Анжел Вагенщайн е всичко това. Вече 98 години! Роден е на 17 октомври 1922 г., преживял е три политически режима. И с опита си винаги търси пътища как социалистическата идея да се развива в различни исторически условия, особено днес. Тези пътища са различни в конкретните реалности на конкретното време. 

"Бил съм сценарист и писател дълги години, но главното, което съм: аз съм антифашист". Така казва Джеки, когато го молят да разкаже за себе си. Бил е на 3 годинки, когато се запознава с баща си, гниещ в затвора при репресиите след 1925 г. На 16 години е, когато става член на РМС. И вече 82 години е верен на идеала си. Влиза в БКП през 1941 г., ръководи бойна група. По Закона за защита на държавата е въдворен в еврейски трудов лагер, откъдето бяга и става партизанин. Сега е сред малцината живи партизани от онова време. Участва в знаменитата бойна акция за изгарянето на склад с 37 000 кожуси, предназначени за хитлеристката армия край Москва през мразовитата зима на 1941-1942 г. Но кой да знае тогава, че тази страхотна "диверсия" са я извършили три момчета на възраст под 19 г., едно от които е Джеки Вагенщайн, и девойката Зора, която по-късно става негова съпруга. Арестуван е при акция в София. Изтезаван е зверски в полицията на страховития Гешев и осъден на смърт чрез обесване по Закона за защита на държавата.

При бомбардировките над София затворът е частично разрушен, затворниците са преместени в Сливенския затвор. Това забавя изпълнението на присъдата, а на 8 септември 1944 г. Вагенщайн е сред осемте все още живи осъдени на смърт антифашисти, които излизат от килиите, след като поради настъплението на Червената армия към Дунава правителството на Муравиев спира изпълнението на смъртните присъди. Когато шефът на затвора иска от смъртниците да напишат благодарствено писмо до министър-председателя, Джеки отговаря: "Ще напишем писмо, но до Сталин." Такъв си е - чепат! И в гените си е бунтар. 

Миналата година Джеки бе в Сливен, да помогне за възстановяването на автентичния вид на килиите на "смъртниците", които ще станат част от музей. Джеки e носител е на френското звание "Офицер на Ордена за заслуги към нацията", създаден от Де Гол за принос в антифашистката съпротива. Повечето от книгите и филмите му са белязани от омразата към фашизма и неистовата вяра в бъдещето на социалистическия идеал. Още филмът му "Звезди", заснет през 1959 г. от немския режисьор Конрад Волф, е удостоен със Специалната награда на журито в Кан. В България обаче е... забранен. Дейността му на антифашист бе буквално възпята от американската режисьорка Адреа Саймън, която през 2017 г. засне биографичния филм за него "Изуството е оръжие", чиято премиера в Ню Йорк предизвика фурор.     

Без преувеличение може да се каже, че България няма друг съвременен творец - писател и киносценарист, с такава огромна световна слава, простираща се от София през Шанхай до Ню Йорк. Едва ли сам може да изброи десетките най-престижни награди, които е получавал и получава от целия свят. Автор на над 50 сценария за игрални, документални и анимационни филми, произведени в България, Германия, СССР, Гърция, Китай, Виетнам. Сред най-известните му заглавия са "Звезди", "Допълнение към закона за защита на държавата", "Звезди в косите, сълзи в очите", "След края на света", "Борис I", "Гоя". Много от филмите му са отличени най-високо  на международните кинофестивали в Кан, Берлин, Париж, Аделаида, Виена, Акапулко, Москва, Карлови Вари, Авелино и др.

Романите му "Съновидение за св. Борис т", "Петокнижие Исааково", "Далеч от Толедо" и "Сбогом, Шанхай" са преведени на френски, немски, английски, руски, испански, полски, чешки, унгарски, италиански, китайски, иврит. И също са отличени с престижни световни литературни награди, включително с Европейската награда за литература "Жан Моне" през 2004 г. Анжел Вагенщайн е лауреат на орден "Стара планина - т ст., на френските ордени "За заслуги" и "За литература и изкуство", на българската държавна награда "Паисий Хилендарски", Германската национална награда за изкуство I-ва ст., Годишната литературна награда на парижката Сорбона, Международната награда за човешки права "Свят без нацизъм", руски орден за заслуги в развитието на културните ни връзки, благодарствен сребърен плакет от Кралство Испания и др. Тази година Вагенщайн получи престижната международна награда "Легенда на 2020"  за цялостно творчество и принос към европейското и световното кино на Международния фестивал на филмовото изкуство "South East European film festival - SEE A PARIS FF". В момента във Франция тече подготовката за заснемането на многосериен телевизионен филм по "Сбогом, Шанхай". Очаква се и публикуването у нас на нова негова книга "Отвъд стените".  

Джеки не е бил в топли отношения с властта. Първо е Съпротивата, после са 6 дискети записи на социалистическата Държавна сигурност в дома му, той е един от 12-те интелектуалци, поканени на закуска от президента на Франция Франсоа Митеран във френското посолство у нас през януари 1989 г.   ("Не съм бил и не съм дисидент, но когато не съм съгласен с нещо, си го казвам открито"). Народен представител в VII Велико народно събрание от БСП. Почетен гражданин на Пловдив. 

Но сред всичките почести той си остава нашият Джеки, от породата на бунтарите, с отвореното сърце и будния ум.

Честито и да му пожелаем здраве и още много успехи! 

Уважаеми господин Вагенщайн,

С уважение Ви поднасям своите най-искрени поздравления и благопожелания по повод рождения Ви ден.

Авторитетното Ви присъствие в българската културна сфера и в обществения живот създаде собствена ярка следа в естетическото и гражданското възпитание на няколко поколения. С ярки художествени произведения и последователни позиции неизменно показвате висок интелектуален ръст и искрен патриотизъм.

Желая Ви здраве и удовлетворение от творческата Ви енергия, създала многобройни почитатели и последователи на словото, призвано да просветрява духа.

Честит празник!

17 октомври 2020 година

Румен Радев,
Президент на Репубика България

Уважаеми господин Вагенщайн,

Аз съм един от щастливците да чуват мъдрите Ви слова и критична мисъл, да бъдат в плен на Вашата харизма и съвест.

Скъпи Джеки,

Честит рожден ден! Желая ти крепко здраве и нестихваща енергия! Бъди вдъхновен и не спирай да вдъхновяваш! Не спирай да ни учиш на вярност към приятелството, солидарността, идеите и действията си, защото днес е още по-трудно това.

На добър час!

Илияна Йотова,
Вицепрезидент на Република България