От плиоцена през Средновековието до социализма

Нестабилното, студено и валежно време навън през последните седмици и стремежът да не стоим дълго в затворени пространства с непознати хора, изправи мен и много родители пред труден избор. Пролетната ваканция на децата мина преди месец, но останаха, къде забавни, къде горчиви спомени от лутането, как да осигурим чист въздух, разнообразие и забавление на учениците, стояли в домовете си зад компютъра месеци. Компромисът при нас бе да избегнем хотелите и да се заселим със семейството ми за няколко дни в празната ни къща извън София, като я ползваме за отправна точка за еднодневни пътувания наоколо. Къщата обаче не е виждала хора извън летния сезон от години и ни посрещна с ледени стаи и спукан от замръзване душ. Наложи се да се върнем в доброто старо време, да запалим печката на дърва и децата да видят що е това циганска любов и нейният стоплящ огън. След като преодоляхме тази трудност, се изправихме пред нова - как точно да обясним на дечурлигата, че там телевизия няма, а интернет можем да хващаме, като отворим прозореца и надвесим компютъра в посока към съседите, които благосклонно са ни дали паролата си за достъп. С известни мъки от честото прекъсване на сигнала, някак изгледахме новините и веселието приключи. Остана само предизвикателството да зареждаме печката цяла нощ, за да не измръзнем, както и съставянето на график, та следващият ден да не иде зян, а да бъде оползотворен максимално.

Решавам, че в сравнително близък обсег е палеонтологичният музей в Дорково, и успяваме към обяд да се отправим към него. След час и половина път и още кратко объркване из Дорково, сме пред музея, една идея разочаровани от размерите му. За късмет, уцелваме ден без входни такси.

Палеонтологичното находище от плиоцена е в местността Елин кладенец и е най-голямото познато на палеонтолозите струпване на кости от над 30 вида животни на едно място. Открити са повече от 600 кости на 15 кв. метра площ. Затова и се води най-голямото палеонтологично находище на Балканите и втората най-значима експозиция в Европа. Самият музей е открит на 19 септември 2013 г. и макар и малък, е модерно направен. Има възстановка на научни разкопки с намерени в местността кости, витрини с вкаменелости като фрагмент от небце с кътници и бивник от овернски мастодонт, кучешки зъб на доплихопитек и части от раменни кости на плиоценска балканска патица и на родопски глухар. Богата информация за находките е представена на илюстрирани табла. В средата на залата се извисява макет на овернски мастодонт, пред който ако не си се снимал, все едно никъде не си ходил и нищо не си видял. 

Добре знам, че толкова далечни времена не са в центъра на интересите на моите деца и затова се отправяме към останките от крепостта Цепина. До върха се стига по изключително приятна и поддържана пътека, стръмна точно колкото трябва - нито да те откаже, нито да не те измори съвсем. А по пътя към крепостта гледките са изумителни дори в мрачно и облачно време, придружено от силен вятър. Обикаляйки останките и надничайки в дълбоки кладенци за съхранение на питейна вода преди стотици години, научаваме, че крепостта е била част от пределите на българската държава в средата на IХ век. Завладяна е от Византийската империя през ХI век, но е освободена при управлението на цар Калоян. Той назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на владенията на деспота. След убийството на царя през 1207 г., деспот Алексий Слав се обявява за независим. Крепостта е била внушителна, външните й крепостни стени обхващали площ от 25 дка, а в най-високата й част е бил изграден средновековен замък. Тъй като тази част от историята е далеч по-занимателна за синовете ми, прекарваме дълго време в района в запознаване с исторически факти и легенди за съдбата на обитателите на крепостта. 

Поради късното ни тръгване времето през ден първи стига само за тези забележителности. За всеобщ късмет на връщане засичаме на гара Цепина теснолинейката, чийто локомотив свири в наша чест и дори спира, за да ни попитат дали ще се качим. 

Вторият ден е предвиден за пещерата "Снежанка" и Музея на автомобилите от социализма в близкия град Пещера. Времето е една идея по-добро, прокрадва се слънце и стръмната пътека към пещерата не е толкова голямо мъчение за хора, подложени на обездвижване. Дишането на хладен, чист въздух, пълната тишина и красивата природа са невероятно, уникално усещане за всеки градски човек, измъкнал се от прахоляка и шума. На всеки завой указателна табела ни дава кураж, че следващият участък не е толкова стръмен. Посещението в пещерата е индивидуално и заради мерките за безопасност не се сформират групи с водач. Затова се наслаждаваме на природните красоти без разяснения от екскурзовод. Пещерата е открита през 1961 г. случайно, дълга е едва 145 метра и е пълна със сталагмити, сталактити, сталактони, драперии. По традиция залите имат имена - на виметата, музикална, голяма, вълшебна.

В пещерата са открити свидетелства, че е обитавана още през ранножелязната епоха, а траките са я ползвали като убежище от врагове.

Втора точка от втория ни ваканционен ден е градски тип забавление - Музеят на автомобилите от социализма. Очаквахме го с голямо нетърпение и определено оправда надеждите ни. Краткото връщане в недалечното минало предизвика интереса и на децата. Няма да е грешка да кажа, че експозицията от предмети от социализма донесе носталгия по детските ми години. Пионерски вратовръзки, чавдарски калпак, триола, на която дядо ми ме учеше да свиря, ме върнаха назад в мили спомени, макар че някои предмети останаха неразбрани за децата ми. Там беше и тежкият "Москвич", към който пристъпих с уплах, водена от не толкова приятни спомени. Няма как да забравя острия мирис на бензин и виещите се безкрайни завои между София и Самоков, по които чичо ми ни возеше със светлосиния си "Москвич", без да е чувал за климатик. В музея са и десетки табели, които днес предизвикват бурен смях и недоверие, че наистина ги е имало - "Бакшишът е обида за теляка", "При управителя се влиза само по голяма нужда" или "Избягвайте нервната възбуда, която руши здравето". На тръгване ни изпрати табелата "Никога не е късно да имаш щастливо детство. ЦДГ "Мир". Това ни беше и мотото на връщане към бумтящата печка.