От пещерата до войната. И обратно

Епидемиите са обществено зло. Няма значение кое ги е предизвикало. Няма особено значение дали микробите са изпуснати от конкретен човек или лаборатория - по невнимание, умишлено или по друг начин. Последиците са за всички и затова всички заедно трябва да се борим с тях. И понеже болестта засяга общността, при това всяка нейна съставна част едновременно, значи съпротивата трябва да бъде обща, имунизацията - също.

По тази причина не разбирах и не разбирам антиваксърите, хората, които предпочитат личната си свобода пред общественото здраве. Подобни индивиди са пещерни люде и е редно да се върнат там, откъдето са произлезли - в пещерата всеки може да живее според собствената си конституция, без да търси общи корени, мисли, чувства и помощ. Не е нужно да се интересува изобщо дали има други хора извън входа на скалния му дом. Правото да бъдеш сам е общоприето и всеки е длъжен да се съобразява с него, стига притежателят му да признава правото на другите да не бъдат сами.

Има болести, с които можем да се борим само заедно - поне тези от нас, които искат да живеят заедно.

Войната е една от тези болести. И тя е обществено зло. Няма значение дали е справедлива, за кого е справедлива и изобщо може ли да е справедлива. Няма значение дали е териториална, идеологическа, студена, икономическа или на нерви. Тя убива. Това е достатъчно. То прави проблема общочовешки. Наднационален. Затова да се бори с войната е длъжно всяко общество, всеки индивид - според възможностите и силите си. Завиждам на тези, които веднага и еднозначно определят своята позиция - този не е прав, а другият е прав и по тази причина е редно да помогнем на този, когото считаме за прав. Но забравяме, че има други, които са на противоположното мнение. Ето защо срещу войната трябва да се воюва по принцип, масово, планетарно. Тя не трябва да се допуска изобщо. А възникне ли - цялата световна общност трябва да въстане срещу нея. Защото войната отрича живота.

Нито с вируси, нито с войни може да се реши нещо. И никой сам не може победи оръжията, болестите за масово изтребление, защото те унищожават части от духа на цялата цивилизация, такова е устройството и предназначението им. Ако тази цивилизация наистина съществува, тя най-сетне трябва да направи така, че да отнеме възможността подобни епидемии да се случват изобщо, а ако все пак се случат - да реагира еднозначно, единно и недвусмислено. В противен случай по-добре да не реагира изобщо и да се върне в пещерата.

Владимир ГЕОРГИЕВ