От Ница до Истанбул

Манол ГЕНОВ,
депутат от БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ

Светът се променя с часове и събитията за времето от Ница до Истанбул го доказват. Докато се бяхме поддали оправдано на шока от невижданото демонстративно масово убийство по крайбрежната улица на Ница, избухна проблемът в съседна Турция. И България бе принудена за една нощ да разбере, че рисковете за сигурността й не са поделени между тероризма в Европа и ислямизирането на изток от нас. Защото истината е, че тези две събития показаха как

опасността за сигурността ни е удвоена

Отдадохме твърде много важност за това дали държавническата позиция като оценка за тези събития е качена на премиерския профил в социалната мрежа или е заметена под мълчанието на посланика ни в Турция. По-важното и от двете е, че страната ни трябва да е стегнала вече всички мерки по сигурността си. Става дума както за сигурността по границите, така и за случващото се вътре в страната, без да се допусне пренебрегване на нито една индикация.
За по-малко от седмица след нощта срещу 16 юли разбрахме, че опасностите от сериозна нова вълна бежанци не е нито на 1000 км отстояние, нито е в ръцете на европейската политика. Тя се оказа на самата ни граница. Случващото се в Турция от последните дни не подлежи нито на бърза и окончателна оценка, нито на твърде дълго умозрително очакване. В ръцете на професионални анализатори и политици от много по-висш ранг е да правят оценки и прогнози. Без съмнение е, че ефектът на едно трайно отдалечаване на Република Турция от Европа, което асоциативно вече се определя като "Текзит", ще се окаже далеч с по-стратегически последствия от "Брекзит".
Без съмнение е, че Европа се опитва интуитивно да се дръпне от огъня, подпален от събитията в Турция. Но всеки, който мисли, че ставащото там е единствено вътрешен въпрос, преглъща

хапчето на заблудата

Ще е половин работа да признаем колко шокиращи са събитията в южната ни съседка, ако не оценим как последващият ефект от това ще разтърси както Европа, така и близкоизточната зона.
Но докато това се анализира и европейската и световна дипломация реши какви послания да излъчи, имаме своята работа. В тази извънредна и далеч не кратка като прогноза обстановка трябва да си огледаме къщата, оградата, двора и случващото се на територията ни.
Страната ни трябва да ревизира състоянието и активността на всички лостове на сигурността си. Границата ни с Турция буквално за една нощ стана най-стратегическата за европейската сигурност. Чувствителност светкавично проявиха държави навътре в Европа, а ние нямаме доказателства как бихме реагирали на внезапен бежански натиск или искане на политическо убежище. Някой да е чул до момента официалната, на най-високо ниво държавна претенция

Европа да поеме ангажиментите си

за тази си обща страница?
Също толкова мъглява е актуалната позиция на властта у нас за сигурността на границата ни в новата обстановка. Кой носи отговорност, че все по-често бежанци, нелегално влезли в страната ни, биват засичани и идентифицирани едва на Лъвов мост, а не на граничните зони? Защо ангажираните в мрежата на нелегалния бежански трафик все по-често са прихващани от телевизионни камери, а не от ресурса на сектор "Сигурност"?
Изключително важен е и още един ракурс към ситуацията. Точно преди половин година от името на парламентарната група на БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ открито поставих въпроса какво прави държавата по отношение на съмнителния регламент за

финансиране на ислямски училища в България

Защото 15 години позволяваме чуждо финансиране и дипломатически статут на лица с българско или чуждо гражданство, съпричастни към такива центрове. През януари т.г. открито настоях за категоричен отговор на какво основание турският Дианет финансира обучение на тези институции и докога ще продължава това. Категоричната позиция на БСП е, че щом става дума за право на вероучение и това е ангажимент на държавата, то трябва да става единствено през държавата! И да подлежи на нейния контрол! До момента няма нито дума официална позиция, нито ред огласени мерки за какви пари, за какъв статут става въпрос и каква е причината лежерно да си позволяваме да допускаме чуждо финансиране до правото на вероучение в суверенна европейска държава, каквато е България.
Неслучайно БСП като национално отговорна опозиция в българския парламент се връща към този проблем. Първо, защото той бе видимо подминат от управляващите. И второ, защото от броени дни български медии се опитват самоинициативно да издирват подобни рискови финансирания вътре в страната. Правят го откровено на принципа на "Сървайвър". Тече някакъв опит да се открие нишката на финансиране на образователна структура в България, за която се спряга името на Фетхуллах Гюлен. Имал или нямал е той финансиране за училище в страната ни? Откога и докога е било това? С какво допускане и акредитиране е било? Как се е постъпвало там? С какво алиби и официална аргументация е действало? Актуално ли е и днес? На тези въпроси отговорите продължават да висят.
В настоящата ситуация държавата категорично следва да има ясна представа

каква е съдбата на българските изселници

в Турция. Излишно е да казвам, че в тази рискова ситуация работа на националната сигурност е да следи дали се променят настроения вътре в страната ни и дали някой умишлено не злоупотребява с тях. 
Това са изключително сериозни неща и тяхното изясняване е в пъти по-важно от това защо мълчи българският посланик в Турция или какво пише на премиерския профил в социалната мрежа.
За жалост дори не е толкова важно и къде потъна президентът ни около случващото се.  Защото кризата в Турция наистина се оказва с часовников механизъм за Европа и света. В тази ситуация е недопустимо властта в страната ни да предпочете да извади батериите от будилника.

От малки...

Поредна група нелегални мигранти, заловени от полицията във вътрешността на страната

Снимка Пресцентър МВР
Докато в Турция ври и кипи, министър Румяна Бъчварова бе в Тексас, за да черпи опит на американо-мексиканската граница