От Мулен руж до Дефанс

Стотици са определенията за столицата на Франция - "Градът на любовта", "Световната столица на модата", "Градът на кулинарното изкуство"... Всеки го определя така, както го е почувствал. Или така, както си го представя от книгите и филмите, или така, както мечтае за него.
С какво днес Париж е по-различен от Лондон, Копенхаген, Рим, Виена или Мадрид и Лисабон? И децата биха отговорили: "Как какво? Айфеловата кула, Триумфалната арка, Лувъра, Парижката Света Богородица..." Наистина е така - около всички парижки забележителности се тълпят туристи, които често просто държат да се документират пред архитектурните шедьовъри и исторически забележителности.
Ритъмът на живот в Париж е като във всеки космополитен град - 24-часов, по 7 дни в седмицата. Въпреки това в петък вечер автомобилният поток е навън от града... Характерната допреди 20-ина години любезност на продавачи, хотелски рецепционисти и сервитьори е част от миналия чар на града? Недружелюбността си откровените обясняват с кризата - туристите не дават бакшиши вече, безработицата е стигнала близо 10%. Минималната заплата от години си стои на 1200 евро.
В събота и неделя градът остава изцяло във владение на туристите. 
И така... Откъде да започнем разходките? Всеки, посетил града, би дал различен съвет. А ние имаме своето предложение: Сакре кьор (от фр. свято сърце) на хълма Монмартр. Привечер, когато светлините на града една по една светват, а човек е застанал на най-горното стъпало пред базиликата, цял Париж е в краката му. Не по-малко внушителна е същата картина и на зазоряване.
Бегли следи от духа на артистизма на Монмартр може да бъдат открити на площадчето. Днес почти са изчезнали оттам и малцината рисуващи художници, които до преди десетина години караха туристите да усетят малко от малко изкуството. Повечето продават и препродават графики, предлагат да ви снимат. Все пак тук още може да се усети духът на Пикасо, живял в мансардата на една от къщите. Не може, разхождайки се из Монмартр, човек да не си спомни знаковата песен на Шарл Азнавур "Бохемът". В съботната майска сутрин "бохемите" пият кафето си пред кафенето, където (като в цял Париж) столовете зад масичките са обърнати към улицата (това е парижки "патент", защото всеки гост на града може да го вижда и никой не е с гръб към него). И тук, като в целия град, улицата е висока в средата си и вляво и вдясно наклонена към тротоарите, а тротоарите са с наклон към улицата. В образувалия се улей сутрин пускат водата и тя "повлича" мръсотиите. В разгара на деня софиянецът би възкликнал "Лелеее, ама тук е по-мръсно и от София!" Особено в метростанциите. Да, ама по улиците няма дупки.
Архитектурното разностилие също не е присъщо тук. Да не забравяме пословичния отпор на парижани на идеята за изграждането на Айфеловата кула (Ги дьо Мопасан дори е пиел всеки ден кафето си там, защото това било "единственото място в Париж, откъдето кулата не се вижда") и на стъклените пирамиди в двора на Лувъра. Сградите не са по-високи от 5-6 етажа, защото и до днес местните власти се придържат към онзи декрет от ХIV век, според който не може в града да има здание, по-високо от кралския дворец! Затова и президентът Шарл дьо Гол "изнася" бизнес сградите "вън" от историческата част на града и в края на 50-те години започва изграждането на квартала Дефанс, превърнал се в най-големия делови център на континентална Европа.   
Затварям голямата скоба, за да се върнем към Монмартр... Кокетните къщи със саксии с пъстри цветя от двете страни на тесните и чисти калдъръмени улички провокират въображението и пренасят човек дори във времето, когато Монмартр не е бил част от Париж. От многобройните мелници в квартала е останала една-единствена в цял Париж. И това е прочутата Мулен руж. В момента кабарето трудно може да бъде видяно през деня сред строително-ремонтните дейности, които се провеждат  в района. Но вечер Мулен руж може да се види отвън в целия си блясък. А човек влезе ли вътре, изключи ли мислите си от опашката от преобладаващи платежоспособни руски туристи и европейски пенсионери, може наистина да усети "присъствието" на Шарл Азнавур, Едит Пиаф, Франк Синатра. За да посетите шоуто, трябва да си направите предварителна резервация. За представлението от 19 ч. може да си поръчате и вечеря. Има 3 варианта на меню: "Френски канкан" - 150 евро на човек, "Тулуз Лотрек" - 165, и "Бел епок" - 180. Може да се поръча и вегетарианско меню. За шоуто от 21 ч. и от 23 ч. с по половин бутилка шампанско на човек трябва да се платят съответно 102 евро и 92. На късните представления няма начин българинът да не се почувства като у дома си - на маси за 4 души се настаняват по 6. Родният дом на столетния кан-кан днес очевидно набляга повече на финансовата страна на нещата, отколкото на шоуто. Спектакълът се отличава със своеобразен блясък, който за едни може да се превърне във вълнуващ спомен, а за други - просто шоу с вечеря (или с обикновено шампанско).
Според едни осъвременената хореография на кан-кана е добро попадение. Според други новостите са откраднали автентичния чар на кабаретния танц... И все пак тази единствена парижка вятърна мелница е съхранила макар и мъничка частица духа на Тулуз Лотрек, наричан днес бащата на съвременния рекламен плакат, или душата на Монмартр. Отхвърлил аристократичното си потекло, неприеман в елитните парижки артистични салони, Лотрек бил добре дошъл в сумрака на вариетето, където се отдавал на рисуването на куртизанките... 
Вълшебството на Париж може да бъде усетено на много места. Незабравим спомен оставя разходката с корабче по Сена. Особено ако е на здрачаване. Тогава се откроява величествената гледка на осветената Стара дама (така често наричат парижани Айфеловата кула). Точно в тази част на денонощието тя прилича на изящна златна брошка на ревера на аристократичния Париж. Изкуствената светлина в прехода на деня към нощта прави достолепната катедрала Нотр дам да прилича на вълшебница, напуснала за малко старинна приказка... Разходката с прочутите бато муш е между 9.90 и 12 евро (в зависимост от компанията, която ви вози и дали сте сам или с група). За вечеря или обяд на корабче в зависимост от това дали само ще хапнете или под звуците на ресторнтска музика ще гледате и спектакъл, цените отиват към 59, 69... до 129 евро на човек. Скъпо! Но споменът си струва!
Всичко в Париж може да бъде превърнато в атракция. Има дори обиколка на градските канали. За почитателите на френските вина са организирани "екскурзии" из изби и специализирани магазини, където дори изнасят кратка лекция. Едно от множеството предложения е вечеря с продължителност 3 часа, дегустация на 5 вина и 3 блюда за 130 евро на човек. Или 1.5-часов обяд с дегустация на вина и френски сирена за 75 евро. По-"тънко" излиза круиз по Сена (от 18 ч.) с дегустация на 3 вида шампанско за час...
За почитателите на шоколада специалистите са подготвили пешеходни обиколки на парижките бутици за шоколад, съпроводени с дегустации. Това удоволствие струва около 25 евро на човек, а за група над 10 души - 180 евро, за над 20 - 210 евро. Някои от обиколките предлагат и кратко обучение. Онези, които предпочитат по-приемливите цени, могат да посетят открития през февруари т.г. първи парижки Музей на шоколада (Choсo-Story) на бул. "Бон Нувел" - до едноименната спирка на метрото. Таксата е като в повечето парижки музеи - 9 евро. За студенти и хора над 65 г. - 8. Експонатите на двата наземни етажа разказват над 4000-годишната история на какаото и шоколада. В подземния етаж е малкият киносалон, а в демонстрационната зала се провеждат и миникурсове за обучение на деца в приготвяне на шоколад...
Невъзможно е човек да обиколи за 5 денонощия всички красиви места на Париж, да срещне блясъка му и да се сблъска с потайностите му. Затова махаме от самолета за "Довиждане" на Старата дама, а за невидените красоти си казваме: "Ами... следващия път"!