20 Юли 2019събота12:28 ч.

Няколко думи

От Лом до София

/ брой: 4

автор:Ева Костова

visibility 892

"Във конски вагон, подобен на салон, пътувах аз от София до Лом..." Такава песен имаше някога. Сега в почти същите вагони, да ме прощават от БДЖ, пътуването е от Лом до София. Причината - търсенето на работа и по-високите заплати (стр. 6). Причина, която те изтръгва от корените и те запраща в илюзорното българско Елдорадо. Докато родните места обезлюдяват безвъзвратно, земята вече не ражда, защото няма кой да я обработва, ерозират ценности и традиции, които трудно ще се върнат. Но гладен не се живее, затова и столицата става съсредоточие на очаквания за нормално препитание. Тук заплатите, дори и по българските ни стандарти, са наистина по-високи, отколкото в други региони на страната. Но да не забравяме, че в София са парламент, куп министерства, банки, агенции, чужди фирми, повече инвестиции. Тук има "баровци" с по почти 20 хиляди на месец, че и повече. Друг е въпросът каква е файдата за всички ни от тяхното супер възнаграждение и вбесяващата монополна структура, на която са начело. Безработицата е по-ниска, но и в столицата чиновниците вземат повече, а често частникът не може да пребори със заплащането на държавните служители, които и чичко Борисов си къта бащински. Особено пред избори.

Според данни на националната статистика средното възнаграждение в столицата е 1513 лв. Огромна сума за нашите мащаби на пръв поглед. Но и тя не е достатъчна да се покрият все по-високите разходи на живота в големия град, свързани с дома, образованието на децата, пътуването, изхранването и т.н. Специалистите твърдят, че заплатите като цяло леко дръпват назад в сравнение с второто тримесечие на 2018 г. Намалява БВП, грозят ни застой и рецесия. Чуждите инвестиции са повече пожелание и молитва от амвона на управляващите. А тревожните въпроси какво трябва да се направи за икономиката, бизнеса, доходите за всички региони, остава на заден план и през новата година. Нещо, което пак ще доведе до две Българии на една територия "като човешка длан". Колко хора може още да приеме столицата, преди да ни залеят и дъмпингови заплати, освен несгодите на пренаселването? Засега не се забелязват признаци на безпокойство сред заетите с по-важни държавни дела управници.     

Данните показват, че в България провежданата социална политика не довежда до желания резултат по отношение намаляването на неравенството. Нито сред богати-бедни, нито сред живеещите из страната. Още преди години в един доклад се посочиха някои от най-притеснителните в ЕС резултати у нас. Делът на хората в риск от бедност или социално изключване през 2011 г. в ЕС е най-висок именно в България – почти половината от населението в страната живее под прага на бедността; подоходното неравенство в Северозапада е далеч над средните за страната стойности; социалната мобилност е относително ниска; България остава далеч от своя потенциал по отношение на възможностите за човешко развитие. Остава загадка защо фокусът на политиките за намаляване на бедността не е върху новите работни места, намеса на трудовия пазар в полза на работещите, особено в изостаналите региони. Преди да срещнем с хляб и сол хилядите чужденци, мечта на нашите капиталисти. 

Информация от вчера: близо 150 шивачки от Кюстендил все още не са получили заплатите си за 2016 и 2017 г. А иначе Кюстендил не е далеч от София. 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ