От хибридна към гореща война?

Христо Попов

Светът живее в условията на Втора студена война (ВСВ). До неотдавна новото остро геополитическо противопоставяне се прикриваше, докато сенатор-републиканец не призова Барак Обама да разкрие истината пред американския народ за последиците от водената от неговата администрация политика. На най-високо ниво от руска страна - президент и премиер, бе изразена загриженост от действията на Вашингтон, които връщат човечеството към епохата на блоково противопоставяне, към Кубинската ракетна криза от 1962 г. и опасността от глобална термоядрена катастрофа.

Разширяването на НАТО

непосредствено до границите на Русия води до ново милитаризиране на отношенията с Москва, считат западни експерти, които не споделят провокативния подход на Вашингтон към Москва. Днешната американска политика, с някои иновативни елементи, е аналогична с политиката на конфронтация със Съветския съюз. На 5 март 1946 г. Уинстън Чърчил произнася реч, която се смята за началото на ледената епоха в отношенията Изток-Запад. На 28 януари 1992 г. в реч пред Конгреса Джордж Буш-старши обяви края на Студената война (СВ). В последвалите години на еднополюсен модел и тотална американска хегемония в света САЩ допуснаха голяма грешка, като триумфално се обявиха за победител в СВ, с което не само унижиха руснаците, но тяхната загуба бе почти приравнена с тази на нацистка Германия.
Студената война е най-ценната победа на Щатите от многобройните "горещи" войни, които са водили по света. Тази война бе спечелена в сложния и мрачен лабиринт на шпионажа и контрашпионажа, но с победоносните лаври се окичиха американските политици. Опиянен от победата, вашингтонският елит изпадна в заблуда на собствената си пропагандна мантра, според която победата в СВ е резултат на "тоталната доминация на капитализма над социализма и  икономическото изтощаване на СССР в надпреварата във въоръжаването".
Истината, за която все още се говори под сурдинка, е, че СВ бе спечелена благодарение на  агентурен пробив във висшия кремълски ешелон, последван от Горбачовата "перестройка" и васалното поведение на Елцин пред Вашингтон. Водени от максимата "Победилите не ги съдят", Щатите нарушаваха едностранно договори и споразумения с Москва за ядрените и конвенционални оръжия. Тържественото обещание, което бе дадено на Горбачов, че след обединението и приемането на Германия в НАТО разширяване на Алианса на изток няма да има, не се нуждае от коментар предвид днешните фрапиращи реалности.  
Освен посочените дати за началото и края на СВ, няма единно експертно мнение за "периодизация" на новото глобално противопоставяне. Американски политолог лансира тезата, че "цветните революции", които свалиха от власт правителства в страни от бившия СССР през периода 2003-2005 година, са не само повратна точка в руско-американските отношения, но и началото на нова ледникова епоха. Друг американски автор предлага да се приеме становището, че до към 2009 г. светът е живял в условията на т.нар. "студен мир", който след това постепенно става римейк на стария феномен с новото име Втора студена война. Други две предложения отвъд океана са: изявлението на Хилъри Клинтън, която определи изборите в Русия през 2011 година като "нито свободни, нито честни", и свалянето на украинския президент Янукович през 2014 г. и изявлението на Виктория Нюланд, че "демократичните трансформации в Украйна са коствали на Щатите 5 млрд. долара".

Съществена разлика

между старата и новата форма на глобална конфронтация няма и двете "студени войни" са хибридни, според наложилата се терминология. Методите са почти същите - широк спектър от подривни, диверсионни и други деструктивни дейности в страните-обекти, сред които важно място заемат психологическите операции за манипулиране на общественото мнение. Иновативният елемент в съвременната хибридна война са кибератаките, в които засега руснаците имат лек превес, следвани плътно от китайците. Експерти по сигурността считат, че руските хакерски атаки в САЩ са отговор на усилията на Вашингтон да компрометират и унижат на международната сцена стопанина на Кремъл. Хибридните атаки на Москва са насочени към уязвими сфери на американската държавна система, вкл. и към президентската кампания. Според бивш служител на ФБР Америка е доминиращ глобален субект в хибридните атаки, но и същевременно обект на атаките на други супер сили. За разлика от руснаците, стратегическата цел на китайците е да придобиват секретна информация от територията на САЩ, която да осигурява на Китай бързи темпове за икономическо и военно развитие.
Преди около две години Китай бе обект на американски хибридни атаки заради "хегемонистичните претенции на Пекин в Южнокитайско море". Но в Далечния изток американският хибрид удари на камък и днес натовските армии, начело с отвъдокеанския флагман, са насочени изцяло към Русия. Вашингтон започва много опасна игра, разчитайки главно на два фактора - на единствения си наличен актив, мощната военна машина, и на слабостта и раболепието на европейски лидери. Сметките на янките не са трудни за разгадаване - ако се избегне ядрено унищожение на света при горещ сблъсък с руснаците, всички пасиви остават за европейците и дълги години Европа няма да бъде конкурентоспособна на Щатите, т.е. глътка въздух за западащата империя.
Не по-малко важни са и причините за мълчанието на САЩ по темата за ВСВ. Вашингтон не е заинтересован да признае съвременните реалности, защото това е част от хибридната политика срещу традиционния архивраг и за прехвърляне на вината за глобалното напрежение и последиците от него върху Русия. От друга страна, ако се признае наличието на ВСВ, ще се породи крайно неудобен дебат в американски институции, в обществото и в медиите, дебат, който неминуемо ще отслаби остротата на хибридната атака срещу руснаците, т.е. ще се объркат плановете на "ястребите" в американската политика.

Стабилизирането на Русия

и връщането на статута й на суперсила прекъснаха американския комфорт на едноличен господар на света. Неблагоприятно за Вашингтон бе съвпадението, че руският възход е съпътстван от финансови и икономически сътресения в САЩ и загубата на международен престиж заради необмислените войни в различни райони на света под маската за борба с терора и необходимостта от "демократични промени". Американски политолози констатират, че тези войни съдействат за разпространението, а не за ограничаването на тероризма, който заля Близкия изток, Северна Африка и се прехвърли в Европа. Рано е да се даде еднозначен отговор дали това е стратегическа грешка или преднамерена политика. Аналитици забелязват промяна в разузнавателните приоритети на американските служби, като на първо място са хибридните операции срещу Русия и на втори план остават мерките за борба с терора вън и вътре в Щатите.
Друга важна констатация на академични кръгове е, че днешният американски елит значително изостава от новите глобални тенденции и вместо да ги оглави, този елит се връща към исторически рецидиви и практики от Студената война. Част от света може да гледа с подозрение, но не и с враждебност към Русия именно заради ирационалната глобална политика на САЩ. Изграждането на стени по границата с Мексико или опитите за политически, военен и икономически натиск срещу Русия няма да направят света нито по-богат, нито по-сигурен, и това е ясно и на обикновените хора. Зад широко разгласяваните западни демократични ценности и принципи трудно може да се скрие американският стремеж към световна хегемония. Разпространяването на мита за "руската заплаха" заради събитията в Крим и Сирия се използва като претекст за разширяването на НАТО и за усвояване на нови геостратегически пространства. Демонизирането на Русия и нейното държавно ръководство в западните медии е кампания, дирижирана от Вашингтон, и едва ли някой се съмнява в това. Към ЕС бе създадена  Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) с щат от над 400 сътрудника с единствената цел да "разобличава и опровергава" руската пропаганда.
Руският елит демонстрира забележително самообладание по отношение на имперските амбиции на САЩ със сила да налага "демократичния модел" в света. Западни анализатори виждат в тези амбиции прилика с опитите на Съветския съюз да изгради  "световна социалистическа система" и прогнозират същия шанс за успех и за американските амбиции. Снижаването на жизнения стандарт на руснаците заради американската игра с цените на петрола, насилието в американски градове и в холивудските филми се използва от руски пропагандни централи за антиамерикански внушения и за създаване на представа за САЩ като страна на "диви каубои". Американският натиск срещу Москва умело се използва от споменатите централи за засилване на руския национализъм и за поддържане на високия рейтинг на руския президент. Доколко успешна е руската пропагандна машина, говорят и резултатите от проведените на 18 октомври парламентарни избори в Русия. В международен план американският натиск укрепва връзките и взаимодействието в триъгълника Русия, Пекин и Иран.
Не толкова "спокоен" е руският генералитет, който вижда в действията на Щатите подготовка за "гореща" война. Според генералите американците подновиха студената война без много шум и по същия начин ще постъпят и с "горещата", като предизвикат инцидент и прехвърлят вината на Русия. Като най-вероятен

театър на бойните действия

се очертава Източна Европа. Вашингтон се стреми да вкара във война Европа и Русия, преследвайки свои икономически, политически и военни цели. Като се има предвид военният потенциал на НАТО, който е в пъти по-голям от руския, темповете на дислокация на бойна техника, изтребители от пето поколение F-22 в Румъния, броя на натовските войски по границите на Русия, противоракетни системи, както и злостната антируска пропаганда, всичко това се възприема като подготовка на реална война. Обучаването на прибалтийски пилоти за боравене с ядрено оръжие също е симптом за Москва, че Щатите се готвят не само за военен, но и за ядрен конфликт. Русия също заявява решителна готовност да използва богатия си ядрен арсенал, като първоначално използва тактическите си ядрени ракети, които са насочени към "натовски бази, командни центрове, щабове в Европа и институции в САЩ". Конкретно е упоменат Федералният резерв, който Москва счита за главния виновник за бъдещата "Голяма война". Прибързаното използване на стратегическия ядрен арсенал, независимо от коя суперсила, ще доведе до унищожаване на днешната цивилизация и превръщането на планетата в необитаема пустош за стотици години, считат руски генерали.
Не е за вярване, но е факт, че половин век след Карибската криза светът е отново на ръба на ядрена катастрофа! Ако някой се надява, че има някаква граница между хибридната и горещата война, това са напразни надежди, няма такава!  Хибридността изключва всякакви правила и разчита на силата на изненадващия удар по противника с "всички средства, които оправдават целта". При тази напрегната обстановка случаен инцидент, не предварителен сценарий, може да се превърне в казус бели (обявяване на война).