От Гърция - и на английски

Мария Спасова е завършила Факултута по журналистика в София, работила е в радио Експрес, Нова телевизия, Би Ти Ви. В Атина е от 2001 г., първоначално като кореспондент на Би Ти Ви, където и досега работи на хонорар.

Цитат:
За нас икономическата криза е щипката късмет

- На срещата в Букурещ споделихте вашата печеливша формула за влияние, която ви позволява и да се самоиздържате. Споделете повече за тази формула.
- Когато през 2009 г. започнахме работа по сайта, се огледахме да видим какво има в момента на пазара и как да си построим нашата стратегия. Като начало българите в Гърция - десетина хиляди, ни се видяха малка аудитория, а и вече имаше 5-6 български вестника. Затова започнахме да правим сайт с новини от Гърция за всички българи, независимо къде се намират те, които се интересуват от съседната нам страна. Още повече, че няма нито една частна или национална българска медия, която да има журналисти на всекидневна основа в Гърция. Така започнахме новините от Гърция на български. Същевременно обаче българите като целева аудитория също са малко - няма и осем милиона, не може с тях да спечелиш милионна аудитория. И затова започнахме да правим новини от Гърция и на английски, защото установихме, че качествената информация на този език беше малко. Това, оказа се, беше много правилно решение, защото на нас в момента основният ни трафик е там. На трето място - както информационният поток от Гърция към България е слаб, още по-слаб е той от България към Гърция на гръцки език и така започнахме да правим новини и на гръцки. Първоначално имаше към тях интерес само на гръцкото бизнес общество у нас, но постепенно започнаха да ни четат от цяла Гърция.
- Как си намерихте журналистите за сайта?
- Ние сме екип от десет души, работим на пълен работен ден, занимаваме се само с журналистика, нямаме друга работа, но медиите не са само журналистика. Освен тези десет души на заплата и пълно социално осигуряване имаме още 4-5 колеги на хонорар по различни проекти. Намирането на добри журналисти винаги е трудно. Трудно е да ги намериш в България, още по-трудно - в Гърция. На мене ми отне години да ги открия и да ги обуча. И сега те са много добре "пласирани" в гръцкото общество - няма среда или институция, до която да нямат достъп и всеки ден са на мястото на събитието. При нас една част от лицето ни са фотографиите и видеоматериалите. Работим с много добри оператори и фотографи, които са гърци. Отделно имаме преводачи, които работят в София и Благоевград, но имаме и един английски редактор, който работи в Манчестър. Третата част от екипа ни са софтуерните специалисти, които са в България.
- Как се издържате?
- От реклама, продажби в електронния ни магазин, където в момента предлагаме само български продукти, но предстои да започнем да продаваме продукти и на гръцки производители. Разработваме и предлагаме различни видове софтуерни продукти, а също и приложения за мобилни телефони, ай пади, айфони и т.н. Издържаме се и от спонсорство, обмисляме система как да въведем и платено съдържание така, че посетителят да може да отвори две-три страници, но ако иска да се задържи по-дълго, вече трябва да си заплати.
За успеха хората казват - много труд, много нерви и една щипка късмет. Икономическата криза беше за нас щипката късмет - тоест не се наложи да излизаме и да намираме аудиторията, тя сама ни намери, ние само трябваше да отговорим на очакванията.
- Значи няма да стачкуват журналистите ви за заплати...
- Не, не.
- Какви последни новини носите от Гърция?
- В Гърция в момента положението е много драматично. Видяхте на видеото, което ви показах, че нашите оператори и фоторепортери са с газови маски по улицата. Едни избори завършиха с паритет, партиите не успяха да създадат коалиционно правителство, на 17 юни ни чакат нови избори. Просто в момента сме в разгара на една предизборна борба в условията на тежка икономическа криза. Образно казано - като пътници сме в самолет, в който току-що са ни предупредили, че ни чака страшна турбулация. Ние сме си затегнали коланите и треперим какво ще се случи и в този момент научаваме, че в самолета няма и пилот...


Евгени Веселинов,
главен редактор на "Булгарика" - Лос Анджелис:

Тънката част е да се чете между редовете

Евгени Веселинов е роден през 1963 г. в София, завършил е инженерно образование, както и журналистика и международни отношения. Живее в Лос Анджелис от 2000 г. Издал е първото печатно издание на български за всички времена на Западния бряг на САЩ през 2004 г., създал през 2009 г. първото българско училище и фондация "Булгарика".

Цитат:
Най-безсмисленото нещо са войните между колеги

- Обичате да казвате, че колегите по света сте "малки журналисти в големи страни"...
- Казах го по повод това, че се срещаме с големи журналисти от малка страна, за да изразя моето уважение и реално да потърся помощ от колеги, които имат много по-голям опит от нас в България. Освен това имат и по-голямо влияние в своята страна, ние имаме нужда от подкрепа точно тук, в България, защото и да искате, не можете да ни помогнете в държавите, в които сме в чужбина.
- По-скоро вие пледирате държавата да помогне на българските медии в чужбина?
- Ако това стане, би било добре, но по-скоро апелът е да се търси начин и форма, по който това да се случи. Защото навсякъде всичко е много специфично, нито една държава и нито една медия в чужбина, дори да са в един град, не си приличат. Всяка една е създадена под различна форма, мястото променя също и изискванията. Парите са си пари, но има и други неща. На срещата не чух нищо от държавните служители, което много ме учудва. Първо - когато поискаме помощ, те казват обърнете се към парламента, обърнете се еди-къде си. Толкова време работя в Америка, сътруднича на български и американски медии, но не съм чул досега някоя институция да каже - свържете се с нас. Препращат ни кой знае къде - не дават дори един телефон или имейл на конкретен човек. Как да се свържем? Персоналната отговорност е задължителна според мен. Примерно човекът, които отговаря за медиите в България от парламента да знаем, че отговаря и за медиите в чужбина. Досега не съм чул някой да отговаря, никой не се е самопосочил. Сегашното е разкарване и губене на време.
- Какво пишете и какво се чете?
- Нещата от две години малко ги обърнах, защото се оказа, че на българите в чужбина не им стига, на някои пък не им харесва както се поднасят новините от България от медиите в самата България. Започнах да представям новини от нашата страна с гледна точка на човек, който живее в чужбина. Оказа се много печелевша формула, защото така някак си влизаш в нагласата на хората, на техните възприятия. Другото са местни новини, предимно позитивни, честно казано, самоцензурирам се и не пиша за негативното.
- Може ли да се каже, че българските медии по света са не само медии, но и институции, както споделят някои колеги зад граница?
- Мисля, че никога няма да станем институция. Институция-посредник може би да, но нищо повече. Да помогнем на някого с контакти и информация. Ще кажа нещо, което може би ще обиди колегите от Европа, на аз не ги смятам българите там за емигранти. Първо, вие пътувате из Европа с личната карта, разрешението за работа ви е готово, в пет часа в петък, ако свършвате работа, в осем сте на рожден ден на брат си или сестра си. Разликата с Америка е много голяма, това е лично мое мнение, на което държа, макар че мога да си навлека неприятни коментари.
- На срещата в Букурещ се чуха сигнали за конфликт между българските журналисти в Чикаго? Вие знаете ли нещо?
- Не се занимавам, не искам да се занимавам и няма да се занимавам. Тежко ми е, криво ми е, не искам да участвам, защото за мен до момента българските журналисти показват, че войни не трябва да се водят между колеги. За мене това е най-безсмисленото нещо, което може да се случи. Мисля, че един човек над 25 години с прилично образование има достатъчно акъл в главата да седне да си говори с друг човек. Няма защо над този хубав форум с колеги да си изграждаме свой форум в кавички. Не става. Срещата е най-хубавото нещо, което ни се случва през последните осем години.
- Харесват ли ви българските вестници?
- Чета всичко. Мисля, че тънката, умната част на един човек е да чете не това, което пише, а което не пише... Ако той успее да чете между редовете, значи е добър четец. Значи, че и журналистът е добър.
 

Разговорите с двама наши колеги, работещи в чужбина, са своеобразно ехо от приключилата на 20 май среща на българските медии по света, която се проведе в Букурещ и бе организирана както всяка година от БТА.