От ерозия към деградация

Петър Куцаров

Ерозията в България е по всички етажи на властта: президентство, Народно събрание, правителство, областни управи, общини. Ерозията е в цялото българско общество. Заплашени от нея, българите напускат родината си. И това не е от вчера, а от началото на т.нар. преход. Всички управляващи имат "принос" за нейното насаждане у нас. Опасността е, че подложено толкова дълго на въздействието на ерозията, българското общество не издържа и започва да деградира. Свидетели за това са многобройните всекидневни отклонения от нормалното поведение както на обикновени граждани, така и на народни избраници. Логиката обаче налага да напомня поговорката, че рибата се вмирисва откъм главата.
Президентът, с непремерените действия и изказвания, с фалшивите инициативи, с нулевата популярност и коефициент на полезност, е нагледен пример за пълното ерозиране на тази най-висша българска институция. Авторитетът на държавния глава е никакъв, рейтингът му е паднал под нулата, т.е.

нашият президент е в замръзнало състояние

Той, вместо обединение, насажда омраза, разединение и разделение на българската нация. Както справедливо отбелязва академик Георги Марков, президентът е не само вреден, но и опасен за външната политика на България. При такива обстоятелства за какъв авторитет не само на президента, но и на страната, може да се говори?
Хората не се интересуват дали правителството има или няма програма и как тя се изпълнява, защото това няма значение. Пък и защо му е програма? Правителствената линия е начертана от САЩ. Задачата на управляващите е да подбират само кадрите, които "правилно" ще я реализират. Главен критерий при назначаване на министрите не е техният професионализъм, а верността към САЩ. Над тях е премиерът с неговите жестове, език, стил и поведение. Моралът, етиката и естетиката са изгонени от дейността на правителството. Въвеждат се такива норми, които са под достойнството на обикновения българин. Принос за това има най-вече ББ. Ако преди имаше една партия, после един командир, днес той е навсякъде. И всички знаят кой е той, разпознаваем е даже само по една дума, пък била тя и "опрасквам". Хората не са забравили как се "ловяха" кандидати за бъдещи министри по лозя и ниви. С кадровата си политика ГЕРБ не само затвърди известната фраза, че всяка готвачка може да стане министър, но я доведе до пълен абсурд. Затова не е случаен фактът, че

40% от българите считат, че ги управляват непрофесионалисти

а 79% не вярват, че страната им се управлява по волята на народа. За парламента да не говорим - одобрението е едва 10%, а неодобрението надхвърля 55%.
Правната система на България е строена пред старшините на ГЕРБ. Поставена е главната задача (знае се от кого) - Цв.Цв. да бъде оправдан. И той е оправдан. Това е такова морално и всякакво падение, та няма къде по-надолу. Но това е едната страна на проблема с ексминистъра. Другата е, че са оправдани и пострадалите от дейността му като министър лица. Те осъдиха, съдят и ще осъждат България за стотици хиляди евро. Плаща, обаче, народът, а не Цв.Цв. А той не изпитва никакво угризение. Хората питат: що за морал има този политик, това ли е моралът на най-голямата партия? Хората недоумяват още защо "всевиждащото" око на началника му не вижда онова, което виждат и знаят всички? Защо ГЕРБ не плати с "партийни" средства милиционерските щуротии на своя втори вожд? Бедата е в това, че на българското общество се налага моралът на ГЕРБ, то живее по нормите на тази партия. Останалите в България млади хора подражават. Само че тези норми не само не са европейски, те не са и български. Те са мутренски, те са норми на "добрите" лоши разбойници, за които споменава Йордан Йовков в мотото към разказа за Индже. Моралът и поведението на управляващите поставиха България в изолация, тя е заобикалян и нежелан партньор в международните отношения, набутана в задния двор.
Управляващите са виновни за тоталната ерозия, обхванала обществото от горе до долу. Породено е

отвращение от настоящия политически живот

Хората не се чувстват представени в органите на управлението, въпреки изборите. Хаосът по време на изборите също е резултат на ерозията на обществото. Участниците в изборния процес, членовете на ОИК, СИК са попарени. Те няма да участват повече в избори. На тяхно място ще дойдат още по-неподготвени. Логиката на управляващите може би се придържа към тезата, че по принцип в България няма местни избори - те са функция на централната власт. Щом ГЕРБ е на власт и провежда изборите, то тя ще ги печели...
С участието или бездействието на управляващи и опозиция се стигна до невиждана ерозия на българщината. Процесът с всеки ден се задълбочава и води към деградация. Криворазбраният приоритет на европейските ценности над българските води до ерозия на българския дух. Това се постига преди всичко с нивелирането и заличаването на българските традиции и празници. Върховите достижения в защита на българщината на Българския Великден се отричат и занижават, важни факти, събития и личности в българска история се премахват. Над духа на българските будители витаят някакви чужди нам валентинки, хелоуинки и всякакви там "инки". А мостът към тях се прокарва от наплодилите се многобройни калинки, заемащи ключови позиции в държавния и обществен живот на страната. За тях важат думите на поета: за да остане и да е потребен, и на плешивия подава гребен.
България на управляващите ерозира и деградира. Останалата незасегната от ерозията част на българското общество, на все още съхранилите се българи, тлее под покрова на бедността. Няма дискусии, няма спорове, липсват идеи за бъдещето на България. Обществото ни прилича на стара прогнила кола с разяден от ерозията двигател, който едва крета. Отвън колата е боядисана с европейска боя. Гледайки това лустро, управляващите се заблуждават, че има държава. Харесва им да се крият зад този параван. Но той вече не може да скрие истинското положение.
Тъжното е, че по-доброто все още не се вижда. Най-тревожното е, че загубихме националната си енергия, загубихме посоката на националното движение. Какво да кажат обикновените хора, когато даже "учени" от БАН наричат хайдутите вместо народни защитници хайдуци... А самата БАН с действията си през последно време се изявява като отдел на външните министерства на Гърция и Турция!? Дошло е време българската научна общност да си каже думата по този въпрос, а българите да актуализират повика на Паисий да не забравяме своя род, история и език!