От дълбините на сърцето си

Мюмюн ТАХИР

За него се говори трудно. Защото дори когато мислим за него, погледът ни е отправен нагоре, а по правило и мислите за върховете трябва да бъдат високи. Защото каквито и думи на преклонение да изричаме пред него, все ще бъдат недостатъчни. И защото след толкова време се оказа, че някак все не успяваме да го поберем в речите и хрониките, в биографиите и летописите, които се опитват да разкажат подвига и саможертвата, както и духовния устрем.
Мисля, че възхищението ни се дължи на абсолютната сплав от нравствена и революционна чистота на Апостола. Не мога да се сетя за друг, който, издигнал се толкова високо в призванието си, така да се е опазил от съблазънта на честолюбието и високомерието, алчността и жаждата за власт; да не загуби нито за секунда съзнанието, че принадлежи единствено на Отечеството.
В писмо до Централния комитет в Букурещ Левски пише: "Който не е чист, убивам го." Това не е присъда, а съблюдаване на висшия морален императив, станал нравствена програма на целия живот. Той не харчи дори един народен грош, без да го запише в разходите и да го отчете пред организацията и пред сърцето си. Величието на Левски е лишено от публичен блясък. Това е пълно и безусловно посвещение на борбата за народната свобода: "Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си в жертва." И знаменитото му писмо до Иван Кършовски: "За отечеството работим, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим, и все заедно да вървим, ако ще бъдем хора."
В личен план всяко действие и постъпка на Апостола са пълни с мъдрост, човещина и находчивост. Оставил ни е малко записки, по които да проследим пътя му. Нямал е много свободни часове - писал е в минути на напрежение, пътем. Затова размислите и посланията му са къси и премерени - сякаш се надпреварва с времето, което "... е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме". Дори когато намира няколко мига за стихове, ни спестява душевните си терзания и застава пред взора ни в собствения си облик, а не в този на лирическия герой: "Току-що се яви зората/ в един прекрасний майски ден./ Излязох аз из одаята,/ душевно съкрушен./ Но где, кам кого аз да тръгна?/ Кой може да ме утеши?/ Кам кой мъдрец да ся обърна/ със съвет да ми се яви?"
И колко е близко онзи вик на болка и покруса: "Народе!!!!"
Преди години, като прохождаш писател, бях писал, че все още няма човек, който да събере мислите на Апостола в една книга. А трябва. Това ще бъде още една признателност и преклонение пред неговата личност. Такава книга вече е налице, съвместно издание на НБ "Св.св. Кирил и Методий" и ИК "Труд". Преди няколко години също на бял свят се появи подобно издание и то за кратко време се изчерпа. Всичко това е още едно доказателство за непреходността на духа и делото на Васил Левски.
Феноменът Левски е пример за много поробени и онеправдани хора, независимо от тяхната етническа и религиозна идентичност. По случай 100-годишнината от Освобождението на България съвременният турски писател и публицист Демирташ Джейхун публикува девет репортажа за България под общото заглавие "Стогодишната девойка България", които по-късно ги обедини в книга под същото заглавие. В тези репортажи авторът специално се спира на приноса на Васил Левски за националното освобождение на българския народ и отбелязва, че дейността на Левски не е изолиран случай в Османската империя. Посочва примери за свои анадолски деди, надигнали ръка срещу османската власт.
"От дълбините на сърцето си разбирам - пише Джейхун - призива на Левски: "Ние сме против падишаха и неговите закони, които не са само против нас, но и против турчина". Защото ръцете, които го обесиха през 1873 година, десет години преди това - през 1863 година в Чукурова, са стреляли и размахвали саби срещу моя дядо. Тогава Дадаоолу е възкликнал: "Държавата ферман е издала против нас! Ферманът е на падишаха, а планините са наши." Накрая Джейхун споделя: "Гледам паметника на Левски и се потя."
Колцина от нас се потят днес, когато гледат паметника на Левски?!
Идеите на Апостола за свободата, революционната му дейност, прозренията му в бъдещето, където той проектира един разумен човешки свят, и неговият безсмъртен дух принадлежат на всички, които искат да живеят в мир, разбирателство и добросъседство.
Много пъти съм казвал и сега го казвам, че е крайно време да отбелязваме подобаващо рождения ден на Васил Левски. А ние обикновено се сещаме за него в навечерието на неговото обесване. Не е ли по-хубаво и хуманно да отбелязваме раждането на една светла личност, нежели неговата смърт? Най-сетне отбелязваме и рождената дата на Васил Левски.
Без да влизам в излишна полемика с хора, които търсеха и търсят гроба на Апостола, бих искал да кажа, че във висшия небесен тефтер е било записано да не се знае къде е погребан Левски...