От чина до бюрото по труда

"През 2012 г. ще започнем реформата във висшето образование. Там не е реформирано. Финансите в университетите не са добре управлявани. Трябва да има отделно управление: един човек - ректор, да се занимава с това, какво се учи във вуза, а друг - финансов директор, да се занимава със смяна на крушките. Когато започнем реформите, ще има трусове". Това обеща на висшите училища финансовият бос Симеон Дянков току пред Нова година по btv - мястото, от което властта общува със засегнатите. Необезпокоявана от излишното им присъствие.
Така реалният премиер Дянков (Бойко Борисов е камуфлажният) показа за сетен път, че не говори с езика на Европа и има наглостта постоянно да заплашва хората на знанието, вместо да решава с тях належащи проблеми. Съвсем друг е подходът на ЕС към висшето образование по време на криза и съвсем други реформи иска общността от нас. На първо място - да увеличим финансирането за вузовете, за да излезем от последното място по инвестиции в тази сфера като процент от БВП. Съвсем откровено от Брюксел ни казват, че сме сред първенците по военни и полицейски разходи, но пък сме сред последните по разходи за образование. Което според ЕС е лошо. Според Дянков е добро.
Всъщност разговор за това, какво висше образование трябва да има в България, изобщо не се е състоял. Вече се изтърка от употреба клишето, че у нас вузовете станаха прекалено много с едни и същи преподаватели, от което качеството на обучението пада. ГЕРБ обаче продължават да създават нови частни вузчета без налични преподаватели, в които "хонорарис каузата" е основен приоритет. Обещаваният от повече от две години нов Закон за висшето образование, както и този за средното, продължава да липсва. На парче се лансират някакви идеи държавата да финансира и частните училища - сиреч ГЕРБ иска да въведе ваучърите, които цял свят приема като убиващи публичното средно образование. Всичко е възможно, защото липсват двата основополагащи закона, с които министър Игнатов обещава от две години и половина да смени сега действащите, но до момента си остава с обещанията. Каква ще е политиката, каква ще е посоката на образованието, може само да се гадае.
Няма какво да се гадае обаче за "реформите", които иска Дянков. Те са ясни - намаляване на разходите за образование до дупка. Точно обратното на това, което иска ЕС. Чудно ли е тогава, че Еврокомисията ни мъмри като изоставащи ученици, защото не следваме целите на общността, поставени в стратегията "Европа 2020"?
Един от постоянно натякваните недостатъци например е, че между нашите вузове и индустрията няма връзка. За тази връзка тук постоянно се приказват празни приказки, но не се въвеждат никакви стимули, за да я има. Нито пък се вземат каквито и да било мерки за намаляване на бедността и за включване на уязвимите групи в активната работна ръка, както изисква ЕС.

ЕС призова за незабавно намаляване на безработицата сред младите

В края на 2011 г., преди Коледните празници,  Европейската комисия прие нова инициатива - "Възможности за младите". На фона на 21% безработица сред младите хора Комисията настоява държавите-членки, представителите на трудещите се и икономическият сектор да обединят усилията си и да предприемат решителни действия за справяне с този проблем - да предотвратят преждевременното напускане на училище, да подпомагат младежите да придобият подходящи за пазара на труда умения, да осигуряват трудов стаж и обучение на работното място и да помагат на младите да намерят подходящо първо работно място. Комисията настойчиво прикани държавите да използват по-активно Европейския социален фонд, от който 30 млрд. евро все още не са разпределени по проекти. ЕК предлага и редица конкретни действия, които ще бъдат пряко финансирани от ЕС.
Според комисаря на ЕС по заетостта, социалните въпроси и социалното приобщаване Ласло Андор, сегашното равнище на безработицата сред младите хора струва на обществото 2 млрд. евро седмично. "Недопустимо е тази тенденция да продължава. Ние трябва да вдъхнем надежда на младите хора. Те са нашето бъдеще", заяви Андор. В момента безработните младежи в ЕС са 5 милиона, а 7,5 милиона на възраст между 15 и 24 години не работят и не се обучават никъде. Това са не само нискоквалифицирани млади хора, напуснали твърде рано училище, но и все повече висшисти, които не могат да започнат работа, отчита ЕК. Комисията призова държавите да вземат спешни мерки, за да помогнат на неучещите и неработещите младежи (вкл. младите висшисти) да намерят работа или да продължат обучението си. ЕК изисква от всички държави да включат мерките в тази посока в плановете си за 2012 г. През април т.г. ще бъде обнародван нов доклад на ЕК за младежката безработица.

Къде сме ние?

През третото тримесечие на 2011 г. според НСИ броят на безработните младежи (15-24 години) у нас е около 60 000. Коефициентът на младежката безработица е 23.3% (22.9% при мъжете и 23.9% при жените). Средното ниво на младежката безработица в ЕС е 21%. Първа работа у нас са търсили общо 62.6 хиляди. Което почти се равнява на броя на младите българи от един годишен випуск! В същото време за две години в България са закрити 400 000 работни места, а бизнесът възнамерява да закрива още през 2012 г.
У нас действа единствено програма "Старт в кариерата", по която се наемат около 1300 младежи на работа в държавната и общинската администрация. Около 2600 младежи с професионално или висше образование без трудов стаж пък могат да участват в програмата за стажуване в течение на 6 месеца. Стажуването преминава в предприятия, където младежите получават през 6-те месеца 300 лв. заплата плюс осигуровките. И с това се занимава социалният министър. Очевидно у нас безработицата сред младите се възприема единствено като социален, не като образователен и икономически въпрос. Това означава да се бориш с последиците, не с причините за един тежък обществен проблем. 
Всъщност проблемът е предимно образователен, с отрицателен отзвук към икономиката. Защото все повече различни по образованост категории младежи не намират работа у нас. Едните по икономически причини остават с по-ниско образование и квалификация и съответно - непотърсени на пазара на труда (отделен тежък въпрос е чудовищната безработица сред ромската младеж, която е оставена буквално на самотек). Такива младежи са застрашени от трайна безработица и затваряне в изолирани нискообразовани общности със съответния манталитет.
От някои специалности във вузовете пък, които обикновено се наричат атрактивни (като право и различни икономики с уклон управление), в последните години наизлязоха стотици дипломирани специалисти, които вече по-трудно си намират работа. Често се срещат вече висшисти с дипломи на икономисти, филолози, педагози, работещи в магазини като продавачки, санитарки, детегледачки. Дипломирани възпитаници от факултетите по математика, физика, химия също трудно намират работа и най-често се ориентират към препитание като таксиметрови шофьори. Неудовлетвореността от подобна съдба оставя трайни следи у тези хора, те често са склонни да се наемат и на каква да е работа в чужбина.  
Очертава се обаче и една друга младежка група в затруднение - млади хора с висше образование, които са прекалено висококвалифицирани за нивото на българските предприятия и на икономиката у нас изобщо. Поради постоянните удари, които днешната власт нанася на науката и на образованието, тези млади хора не се насочват за реализация на способностите си и в тези две сфери, което е нормална практика в останалите страни в Европа. Техният път е един - към чужбина. Към университети, научни институти и реномирани фирми на Запад. А какво означава за коя да е нация елитът на младежта й (на нейното утре) да напуска държавата, няма нужда да се обяснява.
Ето на такава деградация обрича България политиката на Дянков за необосновани рестрикции, насложена на пълната липса на държавна политика в образованието.


Основните действия, които ще се финансират от ЕК в рамките на инициативата "Възможности за младежта", включват:
- 4 млн. евро, за да се подпомогнат държавите да създадат схеми, с които да гарантират на младите, че до 4 месеца след напускане на училището те ще постъпят на работа или ще продължат своето образование;
- 1,3 млн. евро, с които да се подпомогне разкриването на стажантски места по линия на Европейския социален фонд. Нарастването с 10% до края на 2013 г. би довело до общо 370 000 нови стажантски места;
- 3 млн. евро от техническата помощ по линия на Европейския социален фонд, за да се подпомогнат държавите при създаването на схеми за подкрепа на млади хора, които учредяват нови предприятия, и на млади социални предприемачи;
- насочване във възможно най-голяма степен на средства за назначения в предприятия и постигане на най-малко 130 000 назначения през 2012 г. по линия на програмите "Еразъм" и "Леонардо да Винчи";
- предоставяне през 2012-2013 г. на финансова помощ на 5000 млади хора с цел да намерят работа в друга държава-членка чрез инициативата "Твоята първа работа с EURES";
- предоставяне на повече бюджетни средства за Европейската доброволческа служба, за да бъдат осигурени поне 10 000 възможности за доброволческа дейност през 2012 г.;
- представяне през 2012 г. на рамка за стажове в ЕС с високо качество;
- осигуряване на най-малко 600 възможности за обмен по програма "Еразъм за предприемачи" през 2012 г.
Някой да вижда нещо общо между примитивните разбирания на Дянков за реформи (т.е. за все по-голяма стагнация) и онова, което предвижда Европейският съюз? 

Закон за младежта, в който младежта липсва
    
На този фон, вместо да направи нужното за избистряне на философията на промените за образование, адекватно на една иновационна икономика, вместо да ускори слабото засега усвояване на пари от социалния фонд на ЕС за младежта, МОМН роди проект за... Закон за младежта. Ще кажете: навреме. Нали и ЕС прие инициативата "Възможности за младите"! Да, ама не. В проекта за т.нар. Закон за младежта възможности за младите няма. Този проект всъщност представлява устройствен правилник за органите, които ще имат право да се занимават с младежки въпроси в България!? Подробно се регламентира кой ще участва в тези органи, кой ще ги назначава, как ще се правят национални, областни и общински планове и отчети за младежките проблеми и дейности. Самите дейности в помощ или в полза на младежта просто липсват. Липсва и политиката спрямо младежта. Липсват проблемите на младежта и виждане за тяхното решаване. Всъщност липсва и младежта. Една безсмислена бумащина, която не би трябвало да минава през парламента.
А докато държавата не знае какво да прави с образованието, все повече млади българи напускат страната.