От "червен вятър" до поръчковите "Мерцедеси"*

Петър ГЕРАСИМОВ

Някъде в началото на моя разказ за Китай споменах, драги читателю, за срещите си с произвежданата там преди няколко  десетилетия лека кола, носеща символичното име "Червен вятър". Изобилие от хром, черен лак и монументални форми, напомнящи отчасти на съветската правителствена "Чайка" и на един помпозен модел на "Плимут" от началото на миналия век. Добавете към това и тромавостта, огромния разход на гориво,  редицата технически несъвършенства, и ще получите бегла представа за въпросното превозно средство, произвеждано  през 50-те и 60-те години на миналия век. Продукция от няколко десетки хиляди, която превръща "Червен вятър"в контрапазарна и антиикономическа стока..
Сега, в Годината на Дракона, Китай произвежда  милиони леки коли от различни марки, а годишният износ само за 2003-та (25 години след началото на реформите на Дън Сяопин) на леки коли и авточасти достига  внушителната цифра 4,7 милиарда долара!
Този невъобразим ръст на китайското автомобилостроене, който, както навсякъде по света, е общ знаменател за наличие на високо развита индустриална база, може да усетим вече и по българските пътища. Заводът край Ловеч (официално открит на 20 февруари т.г.) пуска на пазара три модела автомобили от марката "Велика стена" (между другото, на приемливи цени на дребно).

Днес по 10-лентови магистрали в Пекин препуска блестящо метално стадо от леки коли - с най-различни марки, цвят и форми

В Китай производството на леки коли е симбиоза между работещите там огромни производствени комплекси на Япония, САЩ, Германия, както и на китайски заводи, конструиращи и произвеждащи за вътрешния и външния пазар автомобили от най-различни класи.
Стремителният ръст на този важен сектор от китайската индустрия се обуславя и от огромния вътрешен пазар - през изтеклото десетилетие годишните покупки на коли в Китай достигат вече милиони. През 2010-а продажбата на коли и микробуси на вътрешния пазар е 13 милиона. Огромен скок бележи и износът на автомобилни части (започнал през 1999 г.). Ще посоча сравнително "пресен" пример: през 2004 г. в Гуанджоу се изгражда промишлен комплекс на японската фирма "Хонда", работещ само за експорт; след година време от този завод в Европа са продадени над 30 000 автомобила!
В началото на века вече 12 от най-големите автопроизводители на планетата имат съвместно производство с Китай на територията на огромната азиатска страна. Произвежда се широк диапазон от автомобили, микробуси, спортни коли, автобуси и камиони.
И незабравимата за мен гледка на големия централен булевард "Чангън дзие" в Пекин, изпълнен с десетки хиляди колоездачи, облечени в син док, отдавна вече е в историята: на същата десетлентова магистрала днес, в Годината на Дракона, препуска блестящо метално стадо от леки коли - с най-различни марки, цвят и форми.
Откъдето и да бъде погледнат, профилът на индустриален Китай прави невероятно силно впечатление: енергетика, производство на леки коли, машиностроене, ракетна индустрия, производство на стомана: навсякъде Страната на Дракона постига фантастични резултати - и то само за три десетилетия. Според американски анализатори до 2016 г. КНР - вече по данните на официалната статистика, ще заеме първо място като икономическа сила в света (макар че по мое лично мнение Китай вече е първа сила). Според същите анализатори до средата на следващото десетилетие Страната на Дракона ще бъде и най-силната във военно отношение държава. И това е логично - не може да си първи по ръст и темп на икономиката, а да вървиш след други в отбранителната сфера:  там също се проектира, произвежда промишлена продукция! Само че от друг вид.
Много интересни са данните, показващи как и с колко се захранва кръвоносната система на китайската индустрия. До края на миналото десетилетие десетките ТЕЦ, ВЕЦ и АЕЦ са най-бързият сектор от бурно развиващот се стопанство на огромната азиатска страна. В края на 2009-та  общото енергийно производство на Китай достига астрономическата цифра 3200 милиарда киловатчаса и още тогава нарежда страната на второ място в света.
Още от началото на 80-те години( след започването на гениалната програма на Дън Сяопин "Четирите модернизации") Китай започва да инвестира огромни средства за създаване на крупни, съвременни въгледобивни мини. Същото се отнася и до производството на петрол и природен газ. Само за краткия период от 1997 г. до 2004 г. годишният добив на суров петрол достига 160 милиона тона и нарежда страната на пето място в света.
Успоредно с традиционните въглища, петрол и газ, официален Пекин поставя силен акцент и върху производството на електроенергия от атомни централи. Към сегашното производство от петнадесет милиона киловатчаса (14 действащи атомни електроцентрали), до 2020 г. Китай ще добави нови ядрени мощности в обем 36 милиона киловатчаса (в строеж са нови 25 АЕЦ).
Въпреки поразителните цифри на вече постигнатото, стремително развиващата се индустрия на Страната на Дракона има нужда от нови и нови потоци енергия. Ето защо, заедно с повишаването на вноса на петрол и природен газ, КНР полага големи усилия за развитие на т.нар. "зелена енергия" - ток, получаван от вятърни, слънчеви, геотермални и приливни източници. В огромната държава има изобилие от ветрове, даващи база за мощно разгръщане на т.нар. "вятърни електроцентрали" Само за пет години - от началото на века до 2005 година, правителството инвестира 1.5 милиарда юана в развитието на тази съвременна и екологична индустрия, използваща силите на вятъра. Построени са около 200 000 малки ветрогенератора, които играят важна роля в доставянето на ел. енергия за земеделските и селски райони.
Още от основаването на Китайската народна република на промишлеността се отделя особено внимание. Основните акценти падат върху машиностроенето и металургията. Само тези две сфери от промишлеността днес представляват 20-30 процента от цялата индустриална продукция. Тук обаче в първите две десетилетия след Втората световна война се наблюдава една грешна тенденция - акцентът пада най-вече върху общия ръст на промишлената продукция, а се подценяват нововъведенията, увеличаването на разнообразието в производството, техническият напредък и качеството. Този недостатък оставя следи и до днес, защото Китай все още внася значителни количества от някои видове специализирани стомани.
И все пак повикът на "Четирите модернизации" си казва думата: в последните две десетилетия обемът на общата промишлена продукция нараства ритмично с 10% всяка година, изпреварвайки другите сектори от народното стопанство по отношение на икономически ръст и степен на модернизация. Някои от големите заводи на тежката индустрия и машиностроене, смятани за стратегически важни, все още са в ръцете на държавата, но постоянно расте делът на предприятията на леката индустрия, които са частни или са на принципа на "джойнт венчърс" (съвместна дейност) с държавата.
Днес, в Годината на Дракона, промишлеността и строителството представляват 48% от БВП на Китай. Китай през миналата 2011-а се нарежда на първо място в света по индустриално производство.
 Големите производствени браншове включват минодобив и производство на суровини, желязо и стомана, алуминий, въглища, машини, въоръжение, текстил; към това трябва да прибавим добива на петрол, производството на цимент, химикали, торове, храни, автомобили и друго транспортно оборудване, включително локомотиви и ж. п. вагони, кораби и самолети. Тук - в огромни цифри - се изразява и производството на консуматорски стоки: облекла, обувки, играчки, електроника и информационни технологии.
След въвеждането на програмата на Дън Сяопин за "Четирите модернизации" и провеждането на поредица коренни реформи в различни икономически сектори, личните и частни промишлени предприятия никнат като гъби - като се използват местни ресурси и финансиране извън територията на страната. И тук се прилага с успех "Системата за семейна производствена отговорност" - на нейна основа се създават хиляди дребни предприятия, които остават напълно в частни ръце.
Интересно е, че с най-бърз темп на промишлено развитие са големите производствени центрове покрай южното крайбрежие на Китай - като се започне с традиционния търговско-промишлен гигант Шанхай, следван от такива големи градове - промишлени центрове като Дзянсу, Гуандун, Шандун и Джъдзян. В тези огромни региони се произвежда над една трета от общата промишлена продукция на страната, а също оттам минава и голямата част от експорта на китайски стоки. В тази връзка заслужава да се спомене и ролята на създадените преди няколко десетилетия специални икономически зони в провинциите Гуандун, Фудзян и Хънан и превръщането на 14 града в т.нар. "отворени брегови селища", където още през 80-те години на миналия век активно се стимулират чуждестранните инвестиции, ориентирани към експорт на промишлени стоки.
Трудно е да се изброят всички сектори от индустрията, където КНР заема водещо място. Ще приведа само една цифра в заключение: в края на миналото десетилетие само износът на машини и транспортно оборудване надхвърля внушителната цифра от 550 милиарда долара годишно!



*Из подготвяната за печат книга "Китай в Годината на Дракона"