От бюста на Нерон до соцреализма

"Това са пари, ей, претопявайте и продавайте"!
(Из интернет форум по повод откриването на Музея на социалистическото изкуство в София)

 Татяна Кирякова

Все още не съм била в новооткрития Музей на социалистическото изкуство в София, предизвикал такива разнопосочни реакции. Разбира се, проявих интерес към изобилните отгласи по повод това събитие. По телевизии, радиа и вестници заехтяха изречени на едро думи, изпълнени с някакво аристократично, но всъщност доста провинциално и примитивно отрицание. Да си призная - това не ме подразни кой знае колко... Ухото ми вече е претъпило сетивността си към тази износена,  двадесетгодишна, "мелодия" на омразата. Отдавна вече ми е втръснал този безкраен, най-често креслив и повърхностен разговор за това какво е било и какво е сега. Не желая дните ми да текат в непрекъсната конфронтация със съседи, колеги, че и с роднини. Времената на "революционна" страст в защитата на една или друга идея някак си преминаха в друго измерение - дойде моментът да преценим нещата в спокоен диалог, уважавайки различията помежду ни... Но да се върнем на музея!
Миналия месец бях в Рим - град, който направо те смазва с история. Мисля, че няма друго място в света, изпълнено с такъв респект и уважение към миналото. София успя да прокара второто трасе на метрото си за три-четири години, а Рим вече почти три десетилетия не може да прокопае третия си метродиаметър, защото на всеки метър под земята изскачат някакви старини, които трябва да бъдат проучени, консервирани или заобиколени. Какъв пример за родните строителни началници, които само в последните петдесетина години съсипаха толкова много археология навред из страната! И на всяка спирка на градския транспорт, в този преливащ от туристи и история град, те среща плакат, който те кани да посетиш голямата изложба REALISMI SOCALISTI (СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕАЛИЗЪМ). Експозицията е разположена в Националния изложбен център между Площада на републиката и площад "Венеция" - една внушителна и по размер, и по красота сграда. Може би най-големият експозиционен център, отворил врати в Рим през последните години. Независимо че цената на билета за нашите представи е доста солена, изложбата се радваше на прилично посещение. А времето, за което тя ще е на вниманието на гражданството, никак не е малко - от 11 октомври 2011 г. до 8 януари 2012 г. Представени са съветски художници от всички поколения, включващи периода от 1920 г. до 1970 г.
"Историята на социалистическия реализъм в изобразителното изкуство съвпада с разказа на едно артистично движение от двадесетте години на двадесети век, когато се набират огромно количество таланти от различните държави на СССР. Социалистическият реализъм извежда на преден план социалната роля на изкуството и поставя акцент на съдържанието над формата... Тя взаимства от античната и от модерната европейска история на изкуството и като в общ резервоар смесва стилистични и иконографски мотиви, от които се вдъхновява. В историята на двадесети век социалистическият реализъм представлява единствената завършена алтернатива на формализма и желанието да заличи миналото, характерно за модерните по това време течения" - отбелязват организаторите на тази изключително интересна изложба.
Картините в седемте експозиционни зали поставят"... множество въпроси и теми, изразени със стилистиката на отделните периоди. Представена е внушителната палитра от решения, с които творците са отговаряли на предизвикателството как да интерпретират социалистическия реализъм, наблягайки много повече на артистичното качество на рисунките, отколкото на идеологическото съдържание..."
 "Изложбата сякаш иска да обърне тотално мита за социалистическия реализъм като форма на монолитно, еднакво, без различни стилове и течения изкуство, изразено само с една форма."
Не съм изкуствовед. Не бих посмяла да правя и опит за художествен анализ на видяното. Разбира се, впечатли ме. Поради субективността на моята емоция няма да правя опити да я натрапвам на читателя. Ще споделя само, че се докоснах до едно наистина внушително изкуство. Видях разнообразни естетически стилове и търсения. Платна, пресъздаващи не само патоса на социалистическото строителство, изпълнени с апология на колективния труд, но и творби, рисуващи драмата на обикновения човек, трудния му бит, съсипания му живот, житейските му терзания...
Днес вече съм си у дома, в следизборна България. Гледам снимки от този почти месец в Рим, разгръщам проспекти и каталози. И... решавам да прочета написаното в интернет форумите по повод откриването на Музея на социалистическото изкуство в София. Предлагам ви да се насладите на "словесните шедьоври" на хората, които имат смелостта да дръзват да бъдат толкова категорични съдници на живописното и монументално изкуство, създавано в близкото до днешния ни ден минало. Време, в което няколко поколения са живели на тази земя, радвали са се и са страдали, вършели са и подвизи, и мерзости, строили са и са рушели, създавали са изкуство, талантливите - талантливо, бездарниците - бездарно. Но ето и някои "оценки" от форума:
"...и като познаеш от музея суетата на тоя соц-свят, научи се да го презираш! "
(по Паисий Хилендарски)
"Социализмът произвеждаше предимно грозота, от която се израждаха човешките души. Колкото и да е сбъркана нашата "демокрация", все е по-добра от властта на цървулите и нагайките."
"Между другото, не знам каква оценка могат да направят младите хора, които не са виждали в действителност тези бутури, ама на мен ми се доповръща."
"В сегашната си форма този музей ще се посещава от 17 човека дневно, предимно такива, които търсят КАТ, но са объркали портите."
"Подобен музей има смисъл, ако там се излагат идиотщините на тоталитаризма, за да се показва човешката глупост, а не някакви неизвестни статуи. В такъв музей трябва да бъдат - паметника на съветската армия окупатор, альоша, грозотията над шумен, някои от "произведенията" пластики по фасади на сгради, там винаги сюжетите бяха чутовни, всички възможни паметници на ленин и сталин, както и предмети от бита - партийни книжки , медал герой на социалистическия труд и прочие глупости, придружени с текстове за истинското значение на тези неща тогава."
"Тези грозотии имат въпиюща нужда от една нощна бояджийска акция на Destructive Creation групата от паметника на Съветската армия."
 "Толкова много скулптори и портрети на престъпници на едно място трудно може да се видят. Както международни, така и местни психопати - Ленин, Сталин, Гошо, Тато! Появата на това нещо в София е еманация на възраждането на всичко грозно у нас. Да се увековечава строй, погубил интелигенцията на една нация, убил политически различните и въздигнал господството на посредствеността е пълно кощунство. Евала на комунистите - да си се радват на резервата си в сърцето на столицата ни..."
 "А колко много качествен бронз е изразходван за глупости - не ми се мисли. Това са пари, ей, претопявайте го и го продавайте." (Правописът от форума е запазен).
 Не зная дали ви звучи страшно? На мен - да! Асоциациите могат да бъдат безкрайни - от откраднатите и претопени решетки по улиците, от поруганите гробове, изкъртените букви и избодените очи - до претопената памет. За пари! И се пита, как така днес, на едно от най-високите места в Рим, на Капитолия, вече точно 1943 години, стои недокоснат от никого бюстът на последния император от Юлиево-Клавдиевата династия, чудовището Нерон Клавдий Цезар Август Германик - убиецът на майка и на брат, управникът, който "свири, докато Рим гори", гонителят на християните... Къде е нашият претопител на скулптури да го почне с чука - мрамор е това, такава хубава мозайка за баня става от него...

Рим-София