Освободителите на Европа

Цано ЗЛАТЕВ

Отново имам повод да изкажа своето възмущение от разразилата се истерия за демонтирането на Паметника на Съветската армия. Не само по медиите, но и митинги скалъпват някои "герои" в борбата с комунизма. И са най-много... 150 души! Като "най-главен" отново се изявява журналистът Иво Инджев. Не бива сега да спорим за комунизма, но тази дума да излиза от подобни лица, означава, че или малко знаят за идеологията на комунизма, или омразата ги тика към жестокост. Само ще им кажа, ако ставаше въпрос за Сталин, друго бих казал, но днес е въпрос за онези, които изковаха победата, които донесоха свободата на Европа.
Не съм историк, но като обикновен гражданин на Република България имам правото да изразя своето мнение за монумента на Съветската армия, за паметниците на Альоша в Пловдив и за разрушения в Плевен. Те са символите на онези синове на бившия Съветски съюз, които в битката с фашизма - от Волгоград до Берлин, освободиха Европа от мракобесието на нацизма, с победата, провъзгласена на 9 май 1945 г.
Това бяха жестоки битки в продължение на няколко години с до зъби въоръжената хитлеристка машина. За своята родина и Европа воюваха повече от 34 474 700 души от армията, вътрешните и граничните войски, и дадоха 11 444 100 жертви.
Без победата нямаше да я има днешна обединена Европа, и това можем да наречем признание! За разгрома на фашизма принос имат и българското съпротивително движение, и нашата армия.
Паметникът на Съветската армия, паметниците на Альоша са символите на онези съветски синове, живи и мъртви, които донесоха свободата на Европа. Да, те са показани с автомат (та това беше оръжието на войника, на война не се отива с Евангелие!).
Да изброявам успехите на Съветската армия за победата не желая, това е дело на историците, на военните и на други специалисти. Но ще изброя само няколко факта за тези, които не знаят или не желаят да знаят истината. Във войната продължителността на живота на взводен командир е три дена, на ротен - седем, на батальон - две седмици, на полк - месец... Войникът изгаря като пеперуда в огъня само за секунди. Бойците и офицерите от набори 1921, 1922 и 1923 г. от фронта са се завърнали само трима на стоте.
За тях са паметниците, паметните плочи и други белези на признателността в много европейски страни. За тях е Паметникът на Съветската армия в София, на Альоша в Пловдив и вече останалият само пиедестал в Плевен.
За признанието на съветските воини е и участието в парадите на победата на 9 май в Москва, където последните години участват и натовски военни поделения. Преди години по този повод проф. Майк Девис от Калифорнийския университет в САЩ писа: "Американците не могат да осъзнаят какви огромни жертви понесе армията на СССР... Те не могат да разберат колко милиони души са спасени от Червената армия... Сърцето ми се свива, когато разбирам, че това е една от последните възможности светът да благодари на онези, които като 18-годишни войници са освободили Европа." Човек трудно може да каже повече.
Но ето какво преди години в "На четири очи" по Нова телевизия каза бивш наш президент - че Българската социалистическа партия не може да говори, че се е реформирала, щом като нейни членове поднасят цветя на Паметника на Съветската армия. Скъпи приятели и противници, съдете сами за хората по тези две изказвания.
Не бива злобата, партизанщината да подменят историческите факти. Историческата справедливост е познание, но и съвременна политическа позиция и на днешна Европа, където се защитават хуманните, политическите, демократичните и социалните завоевания. Това трябва да е и политическото, и гражданското достойнство на всеки един от нас.
Държавници, не позволявайте с лека ръка да се посяга на символите на историята! Защото тя, историята, определи съдбата на тези защитници на свободата.
Нужно е признание и поклон пред подвига им!