Островче на духовност

Елена Алекова

Националният литературен салон "Старинният файтон" навърши 20 и започна своята 21-ва година. Всеки понеделник неуморимият Велин Георгиев организира и води на "Лайош Кошут" 34, в уютната Къща-музей "Димитър Благоев", срещи с писатели, представяния на книги, вечери юбилейни, творчески, музикално-поетически... От няколко години той ме покани да му помагам и така веднъж в месеца по неговия пример и аз организирам и водя подобни литературни прояви.
Файтонът, както галено го наричаме, ми е скъп, защото тъкмо по време на неговата поява - в средата на 90-те години, и аз се появих и запрохождах в литературата, така че в известен смисъл с него сме връстници. Във Файтона бе представена първата ми книга "И не каза никой защо", а след нея - и другите. Във Файтона се запознах, сприятелих и общувах с лявата българската интелигенция, към която ме теглеха и сърцето, и умът. Ефрем Каранфилов, Николай Хайтов, Александър Геров, Божидар Божилов, Яко Молхов, Иван Динков, Слав Хр. Караславов, Валери Петров, Първан Стефанов, Коста Андреев, Владимир Голев, Георги Струмски, Надя Неделина, Богомил Нонев, Янко Димов... Много са - мога ли всичките да ги изредя!.. Във Файтона почувствах тяхната видима и невидима подкрепа, насъщно необходима за всеки прохождащ в литературата.
Доста би могло да се говори за тези литературни срещи, а още повече за това как и в най-тежките за българските писатели времена го имаше това островче - този дом, този гостоприемен салон, където ние, млади и стари, се събирахме и говорехме за литература, за култура, за духовност, споделяхме тревоги, търсехме изход; четяхме стихове и разкази или слушахме поезия и проза в изпълнение на най-добрите ни актьори. Където всеки от нас се чувстваше като у дома си. Нещо повече. Във Файтона се говореше за Никола Вапцаров, Емил Шекерджийски, Веселин Андреев, Ламар, Димитър Методиев, Георги Джагаров, когато не беше удобно и модерно, а и да си го кажем, понякога дори беше опасно да се говори за тях и тяхното творчество.
Историята на Националния литературен салон "Старинният файтон" би могла да се проследи в издадените под неговата марка вече пет книги на Велин Георгиев: "Файтонът с пегасите" (2000), "Небесна колесница" (2007), "Файтонът и неговите пеещи щурци" (2009), "Файтонът - това друго нещо" (2012) и "Пълнолетие" (2014). Те представляват сборници с нещо като лирическо-критически въведения, с които ръководителят на Салона е откривал всяка вечер, или, както самият той ги определя, "думи, изречени на глас". Допълват ги литературнокритическите бележки от моя сборник, излязъл в същата поредица  "По невидимите магистрали - книга трета" (2013).
Но жалко, че няма Летописна книга на Файтона. Защото така би се проследила не само хрониката на литературните срещи, пъстрата палитра от имена на бележити наши творци или млади автори, тепърва проправящи си път в литературата, но и историята с участието на плеяда талантливи актьори, които във времената на хаос, разруха и бездуховие също търсеха островче на духовност и го намираха на "Лайош Кошут" 34, в НЛС "Старинният файтон". Луна Давидова, Асен Кисимов, Димитър Вачев, Петър Петров, които със своите невероятни изпълнения превръщаха в празник срещите във Файтона... И още - Джуни Александрова, Вели Чаушев, Богдана Вульпе, Лили Филипова, Иван Налбантов, Анна Ивкова...
Преди години, някъде, бих казала, преди новата ера - толкова далечно изглежда сега всичко тогавашно и толкова нереално!... към Държавно обединение "Концертна дирекция" имаше един  "Театър на словото", който в постоянно взаимодействие със Съюза на българските писатели организираше стотици вечери на българското изящно слово и световната поезия по цялата страна. Така редица актьори успяха да изявят пред публика изумителния си рецитаторски талант - Лиляна Шопова, Иван Висоцки, Петър Дончев, Георги Топалов, Антония Карастоянова, Йорданка Кузманова, Вихра Петранова, Рая Нанкова, Каролина Караганева и много други. И си спомням тъкмо сега за този "Театър на словото" неслучайно, защото всички актьори, приятели на Файтона, които посочих по-горе, са минали през неговата школовка и сами са станали пример за подражание.
Така че, когато говорим за Файтона, трябва да говорим не просто като за литературен салон, а за явлението Национален литературен салон "Старинният файтон". Тъй като в трудните времена за българската култура той се превърна в пристан и за актьорите.
Време е, струва ми се, да създадем към него и Кръг "Приятели на Старинния файтон", в който да приобщаваме към това островче на духовност не само писатели, но и актьори, и музиканти, и художници, и все нови и нови почитатели на изкуството. Като казвам "островче", съм наясно, че понякога под такова островче се крие цял материк. Но това е друга тема.
Когато поканих актрисата Богдана Вульпе да ни гостува със своето изкуство на "Лайош Кошут" 34, тя остана повече от изненадана, повече от зарадвана и възкликна: "За мен връзката с Файтона е много важна и много силна, тъй като той е една от малкото трибуни, където може да се осъществи оживотворяване на писменото слово чрез диханието на артиста изпълнител."
------------
Заповядайте в Националния литературен салон "Старинният файтон" на ул. "Лайош Кошут" 34 (до Руски паметник) на 26 януари, понеделник, от 18 ч., където Богдана Вульпе ще ни разкаже за себе си и ще ни съприобщи чрез своето магнетично рецитаторско изкуство към поезията на Велин Георгиев и други наши талантливи творци, които тя пожела да запази в тайна.