"Остеритетът" се задълбочи през втория мандат на Камерън

Британският финансов министър Джордж Озбърн ще предложи днес нови промени в бюджета за още по-големи съкращения на разходите. Според него Британия е в много по-силна позиция отколкото през 2007 г, когато започна световната финансова криза. Дефицитът е намален, банките рекапитализирани, но Лондон можело да бъде засегнат от разтърсването на финансовите пазари, ако Гърция излезе от еврозоната. Според Озбърн кризата в Гърция припомня за нуждата от рестриктивни мерки и в Англия. Трябва да довършим работата си по намаляване на дефицита, за да е подсигурена Британия, е неговата теза. За целта в този втори "летен" бюджет, той намалява тавана на социалните помощи, специално на т.нар. такс кредити, както и на помощите за хора с уреждания. Без съмнение резултатът от гръцкия референдум ще се отрази и в Англия, хората и досега бяха ядосани заради орязването на помощите, а отхвърлянето на режима на остеритет в Атина ще засили тези настроения.

Би Би Си с орязан бюджет, чакат я съкращения

Друго орязано перо е бюджетът на обществената телевизия Би Би Си - с 650 млн. паунда по-малко. Той не се намалява директно, просто държавата не иска да финансира безплатна телевизия за възрастни и оставя Би Би Си да отделя средства за тази цел. Планирани са за съкращение 1000 души, но те вероятно ще са предимно мениджъри, а не действащи журналисти.
Само четири месеца след приемането на бюджета през март Джордж Озбърн обявява промени в бюджета. Защо се налагат те, попита лейбъристкият финансов министър в сянка Крис Лесли. Според него Озбърн дори не споменава за увеличение на производителността. Лесли би увеличил минималното заплащане. Все повече хора започват втора работа, или пък пенсионирани се връщат на работа, тревожи се той. И подчертава, че Лейбъристката партия не трябва да се възприема като антибизнес партия. Има все по-малко заети висококвалифицирани кадри и все повече нискоквалифицирани. Според Лесли е добре да има финансова дисциплина, но не може правителството да се занимава с бюджетния дефицит, докато не засили икономиката.
Проблемите в икономическия сектор са тясно свързани с усилващия се евроскептицизъм. Според дясно мислещите причината за бедите се крие във високия процент имиграция, особено на тази от ЕС и затова е по-добре да се излезе от този съюз. Както по нашите ширини се шегуват, че за всичко е виновен Путин, тук шегичката е, че за всичко са виновни имигрантите. Левите пък твърдят, че проблемите в икономиката идват не от имиграцията, а от политиката на управляващите, от мерките на остеритет. Доскоро лейбъристите защитаваха европейската идея, но напоследък и те имат съмнения. Самата Лейбъристка партия е без лидер и без ясен профил в общественото съзнание - доколко е лява, доколко е дясна, накъде ще отиде през септември. 

Сянка е надвиснала над Уестминстър

- на бъдещия референдум "за" или "против" оставане в Евросъюза. Опити за влияние в про- или антиевропейска посока има от различни кръгове - външнополитически, дипломатически, корпоративни... Но най-интересна бе "намесата" на кралица Елизабет ІІ по време на скорошното й посещение в Германия. В Берлин тя, облечена в бял костюм (бялото като символ на мира), произнесе реч, в която настоя Европа да е единна, да не се позволи да бъде разделена. В Англия някои коментатори посочиха, че по този начин кралицата се намесва в политиката, което не й е разрешено. Монархът трябва да остане независим.
Дали наистина Елизабет не иска Англия да излезе от ЕС? Много вероятно е това да е нейното послание, по същия начин, по който нейни подобни думи предизвикаха буря преди референдума на Шотландия. Тогава те бяха изтълкувани като призив за целостта на Обединеното кралство.
Премиерът Дейвид Камерън заплаши членовете на кабинета си, че ако не са проевропейски настроени, ще има смени. Заплахите за уволнение бяха опровергани на другия ден в пресата. Междувременно Камерън покани Жан Клод Юнкер в резиденцията си да обсъдят исканията на Британия за преразглеждане на договорните отношения в ЕС. Той се срещна и с няколко европейски лидери с цел да предоговори оставането на Британия при специални ограничителни условия за източноевропейските имигранти. Полша категорично отказа да се съгласи с британската идея. И как не, та в Англия битуват около 1 милион поляци.
Много от англичаните не искат в ЕС, защото не се чувстват европейци макар и да са. Още помнещи бившото имперско величие, сега да се подчиняват на някакъв си Юнкер, на някакви си квоти за това и онова, им звучи като унижение. Като добавим и стреса от прекалено многото имигранти на малка територия, става ясно защо нищо чудно наистина да напуснат Евросъюза след година-две.
Референдумът може и да се изтегли през 2016 г., ако преговорите с ЕС завършат успешно. Източноевропейците в Англия няма да имат право да гласуват, само тези от тях, които междувременно са станали британски граждани. Дебатите за бъдещето на Обединеното кралство тепърва ще набират сила.

Тревогите на Острова

Англия се тревожи за ситуацията с нахлуващите емигранти в Европа и през Кале в Англия. Ситуацията е все по-неудържима, а инфраструктурата на Острова в различните служби не е подготвена за подобно нашествие. От друга страна, нарастването на терора е плашещо. Застрелването на 30 британци на плаж в Тунис стресна и уплаши мнозина. Освен това има и "бял" терор. Един бял британец с чувство на расово превъзходство нападна в супермаркет с мачете сикх, без да се интересува от каква религия е, само заради цвета на кожата му. От друга страна, всекидневно има информация за британци от мюсюлмански произход, отиващи да се бият за ислямистите в Сирия. Всички тези тревоги съвсем не подхранват проевропейските настроения. Липсата на граници в ЕС извънредно улеснява пътуването на нелегални емигранти, които влизат през Италия, Турция, Гърция, съответно през Македония и България, през цяла Европа. Френските и британските власти все не могат да се разберат как да се укроти взривоопасната ситуация в Кале, откъдето преминалите емигранти се опитват да влязат в Англия под ТИР или закачени за лека кола.

Последните парламентарни избори

На парламентарните избори през май лейбъристите бяха драматично разбити. Никой не очакваше такова развитие, предварителните резултати до последно показваха, че сини и червени са с еднакви шансове и че никой няма да може да състави мнозинство. Само че политолози  и социолози бяха опровергани от реалността. Консерваторите спечелиха убедително. Изборите тотално разместиха шахматната дъска на традиционния политически елит. Минусите на мажоритарната система ощетиха много политици от класа, както и цели партии като ЮКИП например. Така хората на Найджъл Фараж са трети по проценти, а получиха само едно място в парламента. Бяха ощетени и Зелените - с над 1 млн. гласа, а само един депутат. Много дискусии, анализи и коментари бяха посветени на големия въпрос - защо спечели Камерън. Има обаче едно съвсем простичко обяснение: в предизборните дни средната класа беше мобилизирана по елементарен начин - "Гласувайте "за" торите, иначе идат Ед и Стърджън в коалиция! Червено!" И много хора повярваха, макар че и лидерът на лейбъристите и предводителката на шотландските националисти отхвърлиха вероятността да направят коалиция. 

Време ли е за нова левица?

Веднага след като Ед Милибанд подаде оставка, започнаха коментари кой ще е следващ лидер на лейбъристите. Политическите анализатори се втурнаха да обясняват, че е нужна нова левица. Някои кандидати като Лиз Кендъл започнаха да вдигат пушилка с опити да върнат левицата към идеите на Тони Блеър, а други като Ивет Купър призовават за придвижване надясно за да бъде партия и на бизнеса, а не само на работническата класа. Отначало набра скорост чернокожият, начетен и интелигентен политик Чъка Амуна, но скоро след това, тъкмо започна да разгръща кампанията си, не издържа на някои атаки в пресата и се отказа. Между сериозните кандидати за поста е и Анди Бърнам, както и Хариет Харман.
Кой ще бъде лидер на опозицията ще се изясни до 12 септември. Пред него ще стои нелеката задача да избистри идеите на опозицията и да подобри имиджа на партията.