"Оставка!" не е решение на проблема в обществото

Арман Бабикян е роден във Варна през 1967 г. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури и СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Политология". Радиожурналист, работил за БНР и радио "Свободна Европа", създател на "Канал Ком", управител на радио "Атлантик".

"За протестиращите е по-лесно да се насочат към куклите, не към кукловодите "

- Г-н Бабикян, днес (вчера - б.а.) имаше няколко протеста в София. Те решение ли са за проблемите, натрупани в обществото?
- Не знам. Понякога са решение. Днес има три протеста. Една синдикална разходка от КНСБ във вид на шествие, по искания, които за мен лично, а подозирам и за публиката, не са много ясни. Чух председателя на КНСБ да казва, че имат 50 искания, от които били изпълнени само 15-ина. Не съм сигурен дали обществото знае кои са другите 35 и затова казвам, че не знам дали хората знаят защо КНСБ протестира. Но те си го бяха решили преди седмица-две. Вярно, че го бяха намислили заедно с "Подкрепа", но после нещата се получиха по друг начин. Не е изненада, че "Ранобудните студенти" ще бъдат около парламента. С такситата ми е интересен протестът. Исканията им са любопитни - по-ниски глоби, когато нарушат закона. Цветът на колите им да не бъде жълт и други такива вълшебни неща, които носят страхотна възбуда в душата на хората. Не знам колко са основателни, но са много смешни.
- Бареков също щял да окупира президентството с претенцията да реши кого да пусне на Консултативния съвет. Не е ли странно това, улицата да решава неща, дефинирани по закон?
- Разбира се, че не бива улицата да решава. Това е вид реципрочно идиотско действие на онова, което се прави около парламента, защото там пък отказват да пуснат да влезе или да излезе този, който е посочен от закона.
- Ако гледа човек телевизия, ситуацията е едва ли не апокалиптична - събуждаме се и заспиваме с новините за протестите.
- Лошото е, че 70% от хората се информират от телевизора. Това, което виждат от телевизионния екран, е това, което си мислят, че се случва. Обратно, тези които живеят в София, са от малцината, които знаят какво всъщност се случва. На практика от това, което им се предлага, голямата част от страната е заблудена или по-скоро има пресъздаден, изкривен образ на реалността. 
- Това, което се случи в събота, двата митинга на БСП и ГЕРБ, не бяха ли знак, че не са точно така нещата, както се представят?
- Елементарно втвърдяване на електоратите. И друг път се е правило и в други предизборни ситуации. А тази продължава да е такава. Дали ще я наречем предизборна или следизборна, горе-долу напрежението е същото.
- Случват се всъщност и хубави неща, които обаче не влизат в новините.
- Едно от най-хубавите неща е протестът на студентите. Няма как и да не бъдат подкрепени чисто моралните им искания за повече морал в политиката, за премахване на двойните стандарти, за яснота кой взема решенията, кой носи отговорността. Извън искането "оставка", което е вид политически ултиматум, няма как моралните им искания да не бъдат поддържани. Хубавото, което те направиха, е, че възбудиха нервните окончания на обществото - на "леви", "десни", "център", така че то да стане по-реактивно за несправедливостта.
- След 4 години, когато бяха натрупвани проблемите, сега изведнъж се отвори някакъв клапан?
- Отвори се, да. Лошото е, че не може да се управлява рационално. Тези, които в момента са на власт, имаха уникалната възможност да демонстрират категорично различен тип поведение, да насочат струята от клапана в посока, която чисто цивилизационно дава съвсем други знаци. Не успяха да се ориентират през първите пет месеца как да направят това. Може би не очакваха след третия-четвъртия ден от управлението им да стартират протестите срещу тях. Може би не са очаквали самите те да допуснат толкова драматична грешка в самото начало, но така или иначе наистина нямаха възможност да преценят как точно да изглежда това управление, което беше обявено като експертно, сега по принуда вече е партийно. Говоря не само като парламентарна подкрепа, а и като визия в обществото. Стресът, на който бяха подложени, направи така, че краските, които ги нарисуваха, не бяха техни, а външни. Те нямаха време да демонстрират себе си. 
- Но и извънпарламентарните политически сили някак не могат да намерят себе си. Реформаторският блок например.
- Това, което прави впечатление в Реформаторския блок като генетичен проблем - ще си позволя да цитирам Костов по памет - е, че в тази коалиция, или каквото и да е това, липсва единен политически, идеологически код. Да, всички твърдят, че времето на идеологиите е отмряло, но това е циментът в бетона и този дефицит е факт. В Реформаторския блок първоначално се събраха хора, които имат нещо общо на аритметичен принцип. На този принцип обаче не можеш да обясниш защо си с някого. "Зелените" ги напуснаха за евроизборите, защото те са в друго политическо семейство. Не знам в кое политическо семейство са хората на Кунева. За мен това е енигма. Дали са при либералите или не. Същото се отнася и за Корман Исмаилов. Това са все въпроси, които трябва да станат ясни под някаква форма. Да, сега всички ще ми кажат - това няма значение, хората искат нова десница и т.н. Според мен по-скоро се искат хора с единни десни възгледи. Никой не може да обясни защо една партия като Българския демократичен форум, с която ДСБ бяха в коалиция тази година за парламентарните избори, не е в Реформаторския блок. Ноторно десни формации не са в блока, в същото време там са формации, за които няма обяснение какво правят там. Затова казвам, че има генетичен проблем. Той е поправим, но месеци след създаването му не виждам стъпки в тази посока. Напротив, виждам отпадания и роене.
- Според анализатори от института "Иван Хаджийски" деликатният момент за Реформаторския блок е именно отношението им към ГЕРБ. А то беше колебливо.
- Нормално, това е страхът на малкия. Те са наясно, че са в неблагоприятната позиция, ако сега кажат: ние категорично никога, никога (а в политиката "никога" не се казва) няма да бъдем с ГЕРБ, това означава, че те се самообричат на опозиция, тъй като очевидно с ДПС и БСП няма как да са в коалиция. Реформаторите са си дали сметка най-вероятно, че ще станат доста непривлекателни и ще си затворят всички врати във всички посоки и затова шикалкавеха дълго време. Но все пак точно от собствените си привърженици бяха принудени да дадат категоричен отговор, и те го направиха.
- Струва ми се, че разговорът за проценти, кой колко ще получи, не е интересен вече. На мен ми липсва разговорът за политиките, какво ще направят политиците за мен, за нас.
- Големият шанс, който не успява да отиграе БСП до момента, и тук неслучайно казвам БСП, а не ДПС, е този, който съвпадението на обстоятелствата плюс историята й предоставиха. Защото да, ако Борисов унищожи това, което наричаме в традиционния смисъл на думата политика, БСП имаха уникалния шанс да я демонстрират в рамките на тези месеци политическо поведение. Тук не говоря само за кабинета, не говоря само за Орешарски, дори не говоря само за Станишев. БСП имаха уникалния шанс да демонстрират модерно поведение, отворено поведение, различно. Имаха уникалния шанс да демонстрират светлата част на монетата. Да демонстрират всичко това, което Борисов не правеше, забраняваше, запушваше, затискаше. Имаха възможност те да поведат разговора за задкулисието в България, да хвърлят камък в блатото. В опозиция трудно стават тези неща. Сега шансът беше уникален, защото след един почти диктаторски режим възможността да покажеш една "пролет" в политическия смисъл на думата беше много, много голяма. До този момент те не успяват да го направят. Не знам дали ще имат време да осъзнаят това.
- Каква е прогнозата ви?
- Аз не обичам да правя прогнози. Правителството ще работи, доколкото са възможностите му. Тук големият отсъстващ е министър-председателят. След като бяхме подложени на интензивни валежи на премиерския образ през последните 4 г. на принципа "Добро утро, Енвер ходжа, лека нощ, Енвер ходжа", изведнъж да изпаднеш в тотално отсъствие на образ, няма как публиката да не усети, че нещо не е наред. Не казвам, че Орешарски трябва да изпада в същата ситуация, но все пак трябва да има някакъв нормален интензитет на комуникацията. Един министър-председател все пак дава над 50-60% от образа на един кабинет.
Ескалацията върви с такава реактивна скорост, че ми се струва, че съвсем скоро ще се наложи да има диалог между "левицата" и "десницата". Няма как всичко да върви толкова остро и конфронтационно. Не казвам, че трябва да се прави Кръглата маса пак. Когато има проблем, той трябва да се решава в полза на обществото, не в полза на партиите или на противостоящите си лагери. Очевидно е, че имаме проблем в обществото.
- Е, сега лозунгът е "не на олигарсите". А кои са олигарсите? А какво значи "не"? Мълчание...
- А защо мълчат. Вероятно от страх. Проблемът е, че голяма част и от протестиращите, и от говорещите по темата, а те са от всички цветове, им е по-лесно да се насочат към куклите, отколкото към кукловодите. Страх ги е да тръгнат към кукловодите. Все още. Може би и дотам ще се стигне. Но рецептата за борба с кукловодите не са изборите. Не е и "оставка". Защото това сме го правили вече много пъти и виждаме, че този проблем не се решава с изборите. При нас дойдоха хора като г-н Иван Костов, г-н Петър Стоянов, Симеон Сакскобургготски с юпитата и лозунга им "Срам ни е от вас", после дойде Борисов, каза "Гарантирано от ГЕРБ". Всичките обещаваха нов морал. Не се получи. Ами не става така. Очевидно е, че трябва могъщият обществен натиск да се насочи например към законодателството против монополите, против контрабандата. Един бърз преглед на бюджета показва много ясно откъде той се точи - от обществените поръчки, от контрабандата, от условията, които дават шанс за монополи и картели. Аз не казвам, че за ден могат да бъдат решени въпросите с олигарсите, но защо този натиск не бъде насочен в посока, която да стесни периметъра, властта и територията на тези хора. Тази крачка ако бъде направена, тя ще донесе много повече ползи на обществото, отколкото през три месеца да си правим избори. 
Не е достатъчно да седиш вкъщи пред компютъра и да пишеш от него или пък да обикаляш около парламента. Мисълта, че властта е мястото, в което имаш инструмента да правиш промени и реформи, отсъства в съзнанието на хората; че партия е общност на хора, които имат общи цели, еднакви виждания и общи каузи - също отсъства. Че политиката е мястото, където се диалогизират тези неща - също. И трите неща са натоварени с негативизъм. Това, че всички са еднакви и че който се е захванал с тая работа е някакъв идиот, мръсник, корумпиран, превърна политиката в нежелано място. Да де, ама за извършването на обществената дейност никой не посочи друго място, на което хората да отидат и да го правят. Това е глупост. И най-прекрасният идеален и грамотен, възпитан, достоен, некрадлив човек, ако утре се закълне като депутат, той става лайно. Автоматично. Време е да спре това махленско мислене. И ще трябва много време и усилията на ужасно много хора да поправят тази грешка.