Оставете на мира Хилендареца

... Става реч за публикуваната в писателския вестник (брой 694 от 26 януари т.г.) едноименна статия на известната детска писателка, публицистка-романистка и историчка Кина Къдрева, която хвърля "сензационна бомба". Напълно в стила на днешните жълти или  псевдонаучни тангратаннак - издания, а защо не и на едновремешните седесарски рупори от типа на  "Век 21" и "Демокрация"?...
И тъй синът на писателката Дичо Дичев (тайнствен научен корифей и автор на фундаменталния труд "Азбучна история на българския народ") бил  отворил очите на майка си, като й показал фототипно издание със заглавната страница на първия препис на Паисиевата история, направен от поп Стойко Владиславов. Още преди щабът на руската императрица Екатерина II да пусне в обращение "панславянската идея" (може би "панславистката"??- бел. моя) и да хвърли пипалата на своите "политически мрежи за славянско обединение под егидата на Русия"?! Но за това ще стане дума по-нататък...
Та синът подал на майка си заглавната страница от преписа на Паисиевата история и рекъл: "Ето ти лупата и чети!" Е и какво е видяла Кина Къдрева? О, чудо на чудесата! Ами прочела, че заглавието не е "История славянобългарска", а "ИСТОРИЯ СЛАВНО БЪЛГАРСКА". Така тя успяла да открие и ключа за емблематичното обръщение на Хилендареца: "О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин?"

Факсимиле от титулната страница на преписа от "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, на поп Стойко Владиславов от 1765 г., който, под лупа и без лупа, няма как да се чете "История славно българска"

При това "сензационно откритие"

съвсем оправдано публицистката е подхвърлена на драматично разтерзание: как така поколения наред учени слависти, българисти и прочие специалисти "не са се вторачили с лупа" и не са видели "с други очи" написаното от Паисий Хилендарски ? Как наистина и защо повече от 250 години цели легиони от филолози и графолози, текстописци са проспали тази съществена "подробност" и не са направили голямото откритие, че историята на Паисий не е СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА, а СЛАВНО БЪЛГАРСКА?... За да подкрепи своята "уникална находка" К. Къдрева прибавя и чисто свой аргумент. Това, че "ровейки се за първоизточниците, на които Паисий вероятно се е уповавал за историята си, учените ни цитират славянски теории", това съвсем не означавало, че тя е СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА. Не означава, разбира се! Човек трябва да е пълен невежа, за да си помисли, че Хилендарецът може да се е поддал на разните му там славянофилски теории, докато е пишел своя труд "на ползу роду болгарскому".

Тука вече започва политическата анатема

на Кина Къдрева срещу омразната й "панславистка руска политика", която навремето била събудила надежди у българите за тяхното освобождение от "турското присъствие". Тези надежди се уповавали не толкова на "активната руска пропаганда", колкото на "езиковата ни близост с Русия", чиято основа била много по-различна от тази, която се лансирала през последните 200 години. Тя нямала нищо общо и с войните на Русия с Турция, които са се водили от чисто руски имперски интереси. Но за това "ние не можем да обвиняваме руските царе" - обяснява ни К. Къдрева. Не били виновни и "светлите ни умове" от епохата на Възраждането, задето са получавали "щедри стипендии", което е станало причина за "превръщането им в русофили и руски агенти". Не бил виновен и народецът ни, който тогава вярвал в "братска Русия"; нито пък руският народ, хвърлен във войната заради някакъв си ефимерен "християнски дълг". Пред жертвите, дадени от него трябва "дълбоко да се поклоним".
За да разберем истината, трябва да прочетем руските архиви от времето на Руско турската война и след Освобождението - внушава К. Къдрева. Тогава ще узнаем, че "първа задача" на Русия е било "анексирането на България"; ще открием как народът ни е бил зомбиран от "рускопоклоническата пропаганда на панславизма", как се е "припознал" като славянски, как езикът му е бил "обявен" за славянски. И истинско чудо било, че България оцелява като самостоятелна държава, че не сме били изличени от картата на Европа и света. Затова трябвало "да се прекрати с подмяната на историята ни, на същността ни и съзнанието ни"- повелява загрижената за оцеляването ни като народ и духовност писателка.

Както дяволът чете евангелието

Най-накрая тя открехва читателите за това какъв е "случаят с разчитането на заглавната страница на Паисиевата история". Това било само един от примерите за "подвеждането на фактите под друг знаменател". То не било "направено нарочно", а като отговор на "славянофилската еуфория и в последвалата инерция на внушението и убеждението, че сме преди всичко славяни", което отвеждало историята ни в невярна посока и ни смалявало като народ. Едва съвсем накрая, в пристъп на известно просветление, К. Къдрева съвсем основателно се пита дали, след като се отричаме от "станалото традиционно за българите русофилство" не отиваме в "другата крайност на възславяне, надежда, обвързаности и нископоклонна преданост към други "спасители" и "освободители", отново пренебрегвайки, българската история, интереси, култура и национална същност?  
А иначе, както и да бъде четен и разчитан (под лупа и без лупа) титулът на "История славянобългарска" си остава един и същ. Тя няма как да стане 'славно българска'... Но дори да приемем, че не се касае за буквален прочит на "История славянобългарска" на Паисий Хилендарски, а за една метафора, с която известната писателка ни призовава "да вземем лупата" и да четем историята си като СЛАВНО БЪЛГАРСКА,това съвсем не означава, че трябва да изпаднем в плен на някаква друга еуфория, нали?... Кои сме и откъде идваме?
В своята надълго и широко тиражирана в Интернет статия "За азбуката или големия български ход" К. Къдрева, като се опира върху труда на своя син Дичо Дичев- Якобсон "Азбучна история на българския народ", обяснява кои сме и откъде идваме. Върху основата на недоказани от никого до ден днешен хипотези, тя "доказва", че ние "бурджаните" (българите) по произход сме "потомци на Юнан,син на Яфет", а езикът ни е с... "протоперсийска основа". Ерудирани лингвисти и днес "доказвали", че българският бил "най-близък със староперсийски- староирански". "Българският език най-малко може да се приеме за славянски. Обратното. Славянските езици търпят силното влияние на българския език, чиято протоперсийска основа днес е доказана" - гръмко декларира К. Къдрева, като преди това настойчиво внушава, че "едва ли Кирил и Методи (правописът е на авторката- бел. моя) са адепти на славянската кауза". Те по-скоро "въздигат българския и българската писменост като общословенски... и го утвърждават в дейността си всред подложените на германска асимилация моравци, чехи и поляци". Тяхното дело е "част от Големия български ход, а не кауза на плисналото славянско море".
Така че ние българите нямаме нищо общо със славянството или доколкото имаме, то е резултат на историческа случайност, на "дълги и сложни процеси", факти, забулени в мъгла и неведение. Ние не сме славяни, нито прабългари или тракийци. Особено пък - славяни, в никакъв случай! Нищо, че именно в своята "История славянобългарска" Паисий Хилендарски недвусмислено е написал, че "от целия славянски род най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, най-много земя те са завладели. Така от целия славянски род били най-силни и най-почитани и първите славянски светци и просияли от българския род и език..."

Надъхана със славянофобия

писателката-историчка приема, че априори е "доказан" нашият "неславянски" произход. Поради тази причина тя громи наляво и надясно всичко, което е свързано по някакъв начин със славянството или има нещо общо със славянската култура и идентичност, духовност. Разбира се, най-големият враг на разбираната от нея българска (персийска) идентичност е русофилството, дори намекът за някакво положително отношение към славянската страна.
Това е още по-странно, след като самата К. Къдрева, в своите помпозно тиражирани в Интернет биографии, се обявява за косвена потомка на руската императрица Екатерина I и нейния племенник полиглотът Ян Якобсон, който по времето на Освободителната война служи като оръжейник в летящия отряд на генерал Лермонтов заедно със сина на Александър Пушкин. Същият този полиглот Ян Якобсон, който е от Рига, където е имал наследствено имение "Куртенхоф", дадено от Петър I на предците му...

Откъде идва тази ненавист

на известната писателка към русофилството и славянството остава неизвестно. Дали то е продиктувано от някаква лична, и дълбоко съкровена, чисто човешка травма, антипатия, "емоция", "морал" или "илюзия", сигурно ще си остане загадка. Може пък нейната гледна точка да е наистина въпрос на принцип и убеждение, на съвест, на грижа и искрена тревога за днешния и утрешния ден на България? Но ако е така, би трябвало тази емоция да е изчистена от каквото и да е "злоречие", да не подменя изконни опори на националната ни същност, да не ни отвежда именно в обятията на новите "освободители" и "мисионери", чиито "проекти" за откъсването ни от славянската общност и подмяна на националната идентичност днес се рентират твърде... високо.
Нека да четем историята, ако трябва включително и под лупа. Но в стремежа си да откриваме истината в нея, да не я фризираме и ондулираме, според както ни е удобно или както ни хареса.