02 Октомври 2022неделя21:58 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще има разкъсана средна и висока облачност, която след обяд ще се вплътнява. Привечер и през нощта срещу неделя в Западна и в Централна България ще има краткотрайни валежи от дъжд, на отделни места - временно интензивни и значителни по количество, придружени с гръмотевични бури. Ще духа до умерен югозападен вятър. Топло, с максимални температури между 27° и 32°, в София - около 28°. Днес ще има разкъсана средна и висока облачност, която след обяд ще се вплътнява. Привечер и през нощта срещу неделя в Западна и в Централна България ще има краткотрайни валежи от дъжд, на отделни места - временно интензивни и значителни по количество, придружени с гръмотевични бури. Ще духа до умерен югозападен вятър. Топло, с максимални температури между 27° и 32°, в София - около 28°.

Акад. Любомир Желязков

Акцент

Остава болезнен спомен за създаването на родните лекарства

10-етажната сграда на НИХФИ е пред взривяване

/ брой: 51

автор:Ева Костова

visibility 1388

Н.с. инж. Невена ДОБРЕВА

Ст.н.с. д-р Чавдар ИВАНОВ     

От името на колектива на НИХФИ  

След мъчителната агония на унищожение на Научноизследователския химикофармацевтичен институт - НИХФИ, чието начало е положено през  1947 г. от проф. Любомир Желязков, ето, че и внушителната 10-етажна сграда ще последва съдбата на ликвидацията на нейния творчески колектив. С промените от 1989 г. институтът е преименуван на НИХФИ-ЕООД, НИХФИ-АД към ДСО "Фармахим", а от 13.10.2005 г. с решение на СГС институтът не съществува като юридическо лице. Това е краят на НИХФИ и той става "Софарма" АД, собственост на Огнян Донев. Същият става собственик и на цялата интелектуална собственост на НИХФИ - всички технологични регламенти за производство на лекарствени субстанции и лекарствени форми, авторски свидетелства и патенти (издадени от Патентното ведомство на НРБ), търговски марки, регистрационните досиета на препаратите, одобрени от НИЛС (Национален институт по лекарствените средства), научни статии, доклади и т.н. - всичко това потъна даром в ръцете на собственика Огнян Донев, както и самият институт. Сега последният ще нанесе окончателния удар и по самата сграда, производствените халета (3 броя), с което НИХФИ ще остане само като болезнен спомен от най-големия научноизследователски институт на Балканите, аналогичен на западноевропейските  изследователски институти в областта на фармацията. 

Уникалността на НИХФИ се състоеше във факта, че в него се осъществяваше целият дълъг път на лекарствения препарат от научно-техническата, икономическата и търговско-патентната информация, синтеза на активната субстанция, изготвяне на лекарствените форми, съпроводено с постоянен аналитичен контрол за съответствие с фармакопейните изисквания и тези на добрата производствена практика, медико-биологични изпитвания на препарата като активна субстанция и лекарствени форми, както и изготвяне на регистрационното му досие, необходимо след успешни клинични изпитания за пускане в редовно производство в съответния завод.

НИХФИ разработваше технологии за производство на препарати както за хуманната и ветеринарната медицина, така за растителна защита в земеделието и горското стопанство. Тези технологични разработки бяха внедрявани и ставаха основно производство на фармацевтичните ни заводи: ХФЗ-София, "Фармация" - Дупница, "Завод за антибиотици" - Разград, ЗМП - Пещера, "Троя Фарм" - Троян, Сандански, сега всички приватизирани под други имена. НИХФИ съчетаваше едновременно научни и технологични изследвания, в него работиха учени от над десет различни специалности (общо персонал през 1989 г. близо 800 души): химици, биохимици, фармацевти, биолози, лекари, ботаници, физици, техници-химици, ел. инженери, икономисти и технически персонал, от които висши кадри: академик - 1, ст.н.с. I степен (професори) - 24, ст.н.с. II ст.(доценти) - 91 души; н.с. - 206 души; специалисти - 148 души, и производствено-технически персонал. 

В резултат на общите им усилия бяха изготвени и внедрени в производството над 900 технологии за оригинални и генерични фармацевтични препарати - аналози на най-ефективните в световната медицинска практика от синтетичен, микробиален и природен произход, защитени с над 300 авторски свидетелства и патенти. Всички тези препарати са резултат от общата дейност на високо квалифицираните научни кадри в продължение на близо 60 години под ръководството на научен съвет с директори акад. Любомир Желязков, ст.н.с. инж. Иван Агаин, ст.н.с. инж. Кирил Нинов и др.

Институтът разполагаше с уникална за времето си научна и технологична апаратура, с модерна инсталация за изпитване на създадените от научните сътрудници технологии за производство, както и голям набор от селекционирани от биолозите високо продуктивни щамове микроорганизми. Разполагаше с вивариум за медикобиологични изпитания преди клиничните такива. Изградени бяха модерни халета за полупромишлени изпитания на технологиите за производство на антибиотици, активни субстанции и готови лекарствени форми преди внедряването им в промишлеността в различните ни фармацевтични заводи. Трябва да се отбележи фактът, че НИХФИ разработваше и внедряваше повече от 90% от технологиите на ДСО "Фармахим" и не без преувеличение може да се нарече мозъкът, сърцето - моторът на българската фармацевтична промишленост. 

Институтът играеше основната роля в нашата химикофармацевтична промишленост, произвеждаща лекарствени препарати на достъпни цени, десетки пъти по-ниски от вносните тогава. При тези български лекарства и безплатно здравеопазване в соцвреме нацията бе в пъти по-здрава и по-работоспособна. Върнаха се отдавна забравени болести като туберкулоза, морбили и други. Здравеопазването е оставено в голяма степен на внос на лекарствени препарати от чужди фирми, вносителки на скъпи лекарства, някои на космически цени, както и на изобилие от хранителни добавки, произвеждани с цел  съкращаване на скъпия и дълъг път за производство на нови лекарствени препарати. При това тези хранителни добавки често са неефективни и със съмнителни качества. 

Днес, при КОВИД-пандемията, светът, скован от страх и стрес, брои своите мъртви, скрит зад маски, шлемове, очила, следвайки указанията на СЗО. В това страшно пандемично време на вируса убиец, върлуващ повече от година и чиято първа фаза, посочена от СБ, завършва на 31.03.2025 г., единствен НИХФИ със своя мощен капацитет би  изиграл решаваща роля за адекватна терапия на заболелите и намаляване на смъртността. Постоянното ваксиниране, предвид мутацията на вирулентния коронавирус като на всеки вирус, без съответна силна здравна профилактика и терапия не би решило този сложен проблем в полза на човечеството. 

Криминалната приватизация, извършена в България по време на правителството на СДС с премиер Иван Костов, има непоправими, гибелни последици за цялата наша икономика, за нейната основа, обуславяща развитието й - всички научноизследователски центрове и в случая - НИХФИ. 

За съжаление 32 години по-късно България е най-бедната държава - член на ЕС, първа в отрицателните и последна в положителните класации, с най-висока, процъфтяваща корупция, най-нисък жизнен стандарт, без структуроопределящи инвестиции, с най-бедно, болно, топящо се население, разчитаща не на икономиката, а главно на еврофондове, усвоявани и разпределяни от властимащите, т.е. без реални перспективи за развитие и добро бъдеще като държава и народ. 

Терминаторите на икономиката в лицето на Иван Костов, провели престъпната приватизация, носят отговорността пред българския народ, обречен на безработица, мизерия, глад, довели до растяща емиграция и катастрофален демографски срив, т.е. до небъдеще. Огнян Донев винаги ще носи позорното клеймо на ликвидатор на НИХФИ и съответно отговорност за скъпото, влошено здравеопазване. 

Протестната реакция на колектива на НИХФИ бе изразена в безрезултатна среща с Иван Костов, масови протести, както и в печатни медии: "Защо държавата води война срещу НИХФИ" (в. "Монитор" 18 февруари 1999 г.); "Кой унищожи НИХФИ" (в. "Нова Зора" бр. 11/2014 г.), авторите на които са  колеги от НИХФИ и ние самите. 

ДУМА водеше битка за НИХФИ

Велиана ХРИСТОВА

В течение на няколко години след 1992 г. ДУМА бе единственият вестник, който последователно даваше трибуна за проблемите с института и водеше борба за спасяването му. Няма да напомням десетките публикации, но ще цитирам няколко обобщаващи думи от публикацията ни от 2008 г. "Мозъкът" на фармацевтиката", посветена на 90-ата годишнина от рождението на създателя на българските лекарства акад. Любомир Желязков:

"Когато в средата на 90-те години започна престъпната приватизация в страната и убиването на НИХФИ, акад. Желязков вече не бе сред нас. Десетки учени и технолози, които той буквално бе "отгледал" в института, залагаха сили и здраве, себе си, за да спасят флагмана на българската фармацевтика. ДУМА тогава бе зад тях и с тях, даваше гласност на бедата и се бореше заедно с НИХФИ за НИХФИ. Всичко възможно правеха за спасяването на института и на делото на акад. Желязков депутатът Румен Воденичаров (ст.н.с. в НИХФИ) и акад. Иван Юхновски, тогава зам.-председател на БАН. Нищо не помогна. Няма по-голямо престъпление от това да съсипваш собствената си държава, нейната икономика, развитието й, богатството й. Пенсионирани и уволнени бяха водещи технолози на института, изграждали собствените и на учениците си знания и можене в течение на десетилетия. НИХФИ бе сринат, разпилян бе безценен човешки потенциал от специалисти, институтът бе "оптимизиран" и накрая, както му е редно - приватизиран. Той вече не е национален разработчик и контрольор на лекарствата. Фармацевтичните заводи в България работят основно с чужди лекарствени субстанции, а аптеките ни са пълни със скъпи вносни лекарства, десетки български аналози просто изчезнаха и от производството, и от пазара. Изгодата е за вносителите на чужди лекарства. Наказание за онези, които посегнаха върху българската фармацевтична наука, няма".

Иван Иванов: Необходимо е модернизиране на икономиката

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 190

Банките вдигат лихвите от октомври

автор:Дума

visibility 527

/ брой: 190

ЕБВР повиши прогнозата за българската икономика

автор:Дума

visibility 310

/ брой: 190

Арменският поп

автор:Дума

visibility 147

/ брой: 190

Безплатно ли?

автор:Деси Велева

visibility 397

/ брой: 190

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ