Оспорват здравната карта пред европейски съд

Националното сдружение на частните болници ще даде Националната здравна карта (НЗК) на европейските съдилища. Решението е взето на 12 юли на заседание на Управителния съвет, научи ДУМА от Центъра за защита на правата в здравеопазването. Сдружението атакува картата заради нарушение на международни актове и засегнати човешки права. НЗК ограничава достъпа на пациентите до медицинска помощ, което е в противоречие с техните права и противоречи на европейски нормативни актове - Международния пакт за икономически, социални и културни права, на Договора за създаване на Европейската общност и пр., неведнъж коментира председателят на сдружението д-р Николай Болтаджиев. Според запознати причината здравната карта все още да не е влязла в сила е в това, че болниците не се отчитат по брой легла. "Очевидно има някакви затруднения. Може да има проблем с компютърната система, а може и да се чакат изборите да минат. Очаква се всеки момент да започне да действа и тогава всеки гражданин на България ще го разбере заради листите на чакащите", прогнозира д-р Болтаджиев.
НЗК бе приета в края на м.г., но 57 депутати от БСП и ДПС я атакуваха в Конституционния съд. Освен разделянето на медицинския пакет услуги на основен и допълнителен, картата бе другият основен стълб на здравната реформа на Петър Москов. Осем конституционни съдии обявиха НЗК за легитимна, а четирима установиха, че е противоконституционна. Възраженията на депутатите бяха срещу правото, което се дава на НЗОК, да избира с кои болници ще сключва договор спрямо "потребностите, установени в НЗК, и да сключва договори по критерии, зададени от МС". Мнението на осмината съдии бе, че намесата на държавата в броя на болничните легла и как да се изразходват парите от здравни вноски, за да имат достъп всички здравноосигурени до медицинска помощ, е необходима и социално оправдана и не нарушава Конституцията. Становището на двама от четиримата съдии обаче, според които НЗК нарушава конституционните права, е "не виждаме разумно основание да се съгласим, че точно основните критерии за селекция и редът за сключване на договори със здравноосигурителния орган могат да бъдат заложени в подзаконов нормативен акт, а не в закон, както изисква Конституцията". Те са категорични, че Законът за лечебните заведения не само не закриля инвестициите, необходими за осигуряване на качествено здравно обслужване на гражданите, но и обективно ги препятства. Освен това са категорични, че оспорената разпоредба създава изключително благоприятни предпоставки за злоупотреба с монополизма и за нелоялна конкуренция.