Основни заплахи за здравето

Населението на големите градове живее с около 10 години по-малко, отколкото хората в по-малките населени места, сочи световната статистика. Според специалистите причините за това са няколко.
Понижаването на имунитета
То се проявява с честото развитие на хронични заболявания и склонността към алергии. Това е особено характерно за жителите на големите промишлени центрове, където има повече производства и се движат твърде много автомобили. В резултат на това нараства замърсяването на въздуха от вредните газове и отпадъците от производствата. Освен това, поради гъстотата на населението, инфекциите се разпространяват по-бързо.
Според лекарите най-опасният за имунитета фактор са вредните вещества, с които човекът работи, или близо до чиито източници живее. Данните сочат например, че ако човек живее в зоната на 1 км от производство, отделящо вредни вещества, неговият имунитет е силно понижен.
Замърсеният въздух
В големите градове почти няма екологично чисти места. Дори ако в близост до жилищните райони няма вредни производства, то със сигурност се движат много автомобили. Отделяните от тях газове оказват не по-малко отрицателно влияние на имунната система.
Недостигът на микроелементи
Като следствие от това човек по-бързо се уморява, понижава се способността му да мисли, става по-раздразнителен.
Специалистите смятат, че причината е в недостига на магнезий и желязо. Основният признак за пониженото количество магнезий е повишената чувствителност и нервозност. Недостигът на желязо пък се характеризира с влошаване на паметта и промяна в характера.
Изгорелите газови от автомобилите насищат въздух с олово и манган. Оловото пречи на организма да усвоява необходимото количество йод. Наднорменото количество манган увеличава риска от болестта на Паркинсон, а способства и за недостига на желязо.
Повечето хора в големите градове страдат и от недостиг на селен.
Недостигът на цинк води до повишаване на риска от алкохолизъм.
Психологическото напрежение
Неговите най-чести прояви са резките промени в настроението, агресивността и умората от общуването.
Психолозите подчертават, че жителите на големите градове общуват по различен начин от тези в малките населени места, където всеки човек има своята значима роля в "историята" на града или селото, а съседите се познават от няколко поколения.
В големия град хората изпитват по-често стрес, общуват повече с хора от други населени места и страни. Това "смесване" крие в себе си нови възможности за създаване на определено психично напрежение.
За разлика от малките градове и селата, където традициите са особено на почит, правилата и нормите на живот в големия град са до толкова разнообразни, че нерядко са неясни. А това често е причина за вътрешни конфликти, нарастване на социалното напрежение и желание да се изолираш от другите.
Всичко това се усложнява и от еволюционния факт, че за човека като биологичен вид всъщност рядко е полезно да открие себеподобни. Неслучайно едрите бозайници си имат свои територии, където живеят по двойки или на семейства. Същото важи и за птиците, които живеят на ята, състоящи се от няколко десетки птици. Дори най-общителните от човекоподобните маймуни също си имат "племена", които ревностно охраняват своите територии от "чужди".
Човекът в големия град трябва постоянно да разрушава в себе си този инстинкт, който обаче остава заложен в него от природата - обърнете например внимание на хората, които в полупразния автобус винаги предпочитат тези места, където ще са максимално далеч от останалите пътници.
По-често хората са принудени - в транспорта, на работното си място, понякога и у дома си, буквално да бъдат един до друг. Това доказано води до склонност към агресивност, проява на скритите комплекси и общо влошаване на психичното здраве.
Според интересно наблюдение на американски психолози, разглеждането на еднакви елементи, например многоетажни домове с прозорци, предизвиква и у хората, и у животните пристъпи на агресия и немотивирана мъка.