Осмото чудо на света се вижда от космоса

Едно от най-завладяващите места на планетата ни се намира на североизточния бряг на Австралия. Местните го наричат Осмото чудо на света, но най-вероятно подценяват мащаба и значението му.
Големият бариерен риф е единственият жив организъм на планетата, който може да се види чак от космоса. Смайва всички не само с размерите си - площта му обхваща 344 400 кв. км и надвишава територията на Великобритания. Възрастта на най-мащабната коралова система в света е 18 милиона години. Съставена е от близо 3000 рифа и 900 острова. А дължината на Големия бариерен риф е цели 2500 км - като се започне от Тропика на Козирога до Гладстон и се стигне на север до Торесовия пролив, отделящ Австралия от Нова Гвинея. Широчината му варира от 2 до 150 км. Най-внушителният воден резерват в света е обитаван от безброй морски създания, включително 500 вида яркоцветен твърд и мек корал, 1500 вида риби и 4000 вида молюски.
Много туристи мечтаят да зърнат Големия бариерен риф, да плават във водите му, да се потопят с шнорхел в него или да летят над тази изключителна природна красота. Но експертите твърдят, че само чрез гмуркане с акваланг в дълбините на кристално чистите му прозрачни води може наистина да се проумее безкрайното разнообразие на девствената морска пустош. Необитаваните коралови атоли изненадват с огромна перпендикулярна падина със страхотна видимост. Съставени са от милиони миниатюрни организми, наречени полипи. Представете си и гигантски миди около 2 метра широки, 150-килограмови групери и безброй костенурки и акули - всичко това може да се види на едно място само на Големия бариерен риф.
За охрана на флората и фауната в крайбрежието и плитководието на това чудо на Земята през 1979 г. е създаден Морски национален парк с площ от 5 млн. хектара. Големият бариерен риф е включен в списъка на Световното наследство през 1981 г. Но се предполага, че хората са познавали местността още преди 40 хил. години, когато в Австралия се появяват първите предци на коренното население на континента.
Някои историци твърдят, че още през 1606 г. един мъж, различаващ се от местните с цвета на кожата и косата, броди по тези води. Сведенията за това обаче са засекретени от испанската корона. Цели 158 години по-късно Далримпъл намира в книжата на английски моряк, посещавал често столицата на Филипините - Манила, паметни бележки. Те принадлежат на испанския адвокат Хуан Луис Ариас, адресирани до крал Филип III, и разказват за открития от Торес проток, отделящ Нова Холандия от Нова Гвинея.
Официално се смята обаче, че капитан Джеймс Кук е първият европеец, който се запознава с тази забележителност. Това става съвсем случайно, когато британският изследовател в 11 ч. вечерта на 11 юни 1770 г. засяда с "Индевър" върху коралов риф, който разпаря дъното на кораба. Пътешественикът се принуждава да изхвърли през борда 6 топа с 6 комплекта гюлета, които са намерени напълно запазени през 1969 г. от експедиция на Филаделфийската академия на естествените науки.
Но преди това, през 1815 г., Чарлз Джефрис успява пръв да премине през целия бариерен риф от страната на сушата. Обаче чак през 1840 г. тази девствена природна забележителност е картирана и изучена по-подробно. Едва в края на ХIХ век мястото е изследвано почти изцяло, като всъщност това става факт заради експорта на перли и морски краставици, добивани на рифа.
Смята се, че съвременната история на развитието му започва преди около 8000 години. В условията на устойчива шелфова платформа, в плитководието, при незначителни промени на земната кора, върху стария фундамент постоянно се надграждат нови пластове от рифообразуващи корали. Те се развиват единствено в условията на топла, плитка и прозрачна вода. А основен фактор за нарастването на коралите е непрекъснатото повишаване и понижаване на нивото на морето.
Любопитен факт е, че най-младите рифове са разположени върху по-стари на дълбочина само 15-20 метра. Под въздействието на океана голяма част от тях се превръща в коралови острови.
Благодарение на голямото биоразнообразие, топлите води и лесния достъп за живеещите по корабите, раят на коралите е популярно място за туристи, особено за водолази. Много от градовете по бреговете на Куинсланд предлагат еднодневни екскурзии с лодки всред рифа, а няколко острова са превърнати в приказни курорти. Според експерти най-доброто време за почивка там е от октомври до ноември, когато метеорологичните условия позволяват да се усети цялата красота на това чудо на природата.

Капризите на коралите

За пълноценното развитие на коралите температурата на водата не трябва да е по-ниска от 17,5 градуса по Целзий, като идеалната е 22-27 градуса. Това обяснява защо Големият бариерен риф не се разпространява по на юг от Тропика на Козирога. Водата, в която растат капризните корали, трябва да бъде и с определена степен на соленост. Затова разпространението им се ограничава до границите на Нова Гвинея, където океанът става сладък.
Основно бариерният риф е формиран от твърди корали, като структурата му се определя от карбонатни скелети. Типични видове са твърдите гъбовидни, както и приличащите на еленови рога.
Между рифа и крайбрежието се простира лагуна. Този плитководен район рядко превишава 100 м дълбочина. Покрит е от мътен слой, защитен от рифове. От страна на морето склоновете рязко спадат на хиляди метри под морското равнище. Именно тук рифът е подложен на безпощадното влияние на вълните и ветровете.
Растежът на коралите по тези места обаче е най-бърз. Докато там, където вълните и температурата достигат екстремални стойности, рифовете губят най-голямо количество "строителен" материал. Немалка част от свободните вещества ги запълват и така се образуват нови скали. Големият бариерен риф е едно от най-необичайните места, където протичат постоянни, сменящи се един друг процеси на разрушение и последващо възстановяване.


Рибите са като извадени от приказка