Още не се е родил Фигаро като този на Асен Селимски

Проф. Боянка Арнаудова

Има певци, които публиката обиква, търси, възхищава им се безрезервно винаги. Асен Селимски е от артистите, в които публиката се влюбва и им остава вярна до слизането от сцената. Още в Русенската опера,  съвсем млад, с едничката роля, изпята на сцена - Риголето (в самодейната Врачанска опера), за един сезон той става любимец на публиката. Наред с Риголето изпява още Жорж Жермон от "Травиата" - само два месеца след назначението си (1956), следват Граф ди Луна - "Трубадур", и накрая на сезона Белкоре - "Любовен еликсир". Нещо, което не се случва на всеки, дори и много талантлив, певец. Първият сезон е белязан с четири големи успеха, и то в четири много различни - като стил и вокално-техническа проблематика, партии. И следващите три години са наситени с труд - например за 14 дни научава Шонар от "Бохеми", по настояване на диригента Руслан Райчев, и така навлиза в света на Пучини, за да изиграе/изпее още и Джак Рейн от "Момичето от Запад". Овладявайки законите на ансамбловия театър, Селимски се  подготвя за най-ярката си роля - Фигаро от "Севилският бръснар", с която се увенчава четиригодишният му труд в Русенската опера. И която го отвежда в Софийската опера (1960), носи му първа награда и златен медал от Първия международен конкурс за млади оперни певци в София (1961). В онези години това си е и късмет, и голямо признание - да бъдеш поканен на най-престижната българска оперна сцена.
Трийсет години Селимски ще бъде емблема на националната ни опера, фаворит на софийската публика. Голям глас, великолепно звучащ в целия си диапазон, красиви и бляскави височини, музикалност, интелигентност, силно сценично присъствие и обаяние - това са накратко качествата на Асен Селимски. Направил е 40 баритонови партии в опери от италианската и западноевропейската оперна класика, в руски и български оперни творби. И никога не е страдал от болестта звездомания - може би защото и публиката, и диригентите, и режисьорите винаги са го оценявали най-високо, избирали са, предпочитали са именно него. А и самият певец не е преследвал признанието - само е идвало при него: естествен резултат от способностите му, от онова, което умее да прави на сцената.
Ще отделя няколко партии, които, както сам споделя, е пял винаги с удоволствие, които чувства близки и обича. Евгений Онегин от едноименната опера на Чайковски - блестящ, изискан, студен и небрежно покровителствен към силните чувства на Татяна, а в последното действие - страстен, пламенно, но безнадеждно влюбен. Също така великолепен, красив, многоцветен в изказа си, възторжен и страдащ, свободолюбив и борбен е в партиите на Граф ди Луна от "Трубадур", Ренато от "Бал с маски", Граф Елецки от "Дама пика",  Княз Игор, Маркиз Поза от "Дон Карлос", Граф Алмавива от "Сватбата на Фигаро" и др. Асен Селимски е певец и актьор, който пресъздава героите си с богата палитра от динамики и нюанси, винаги адекватни на психиката на образите. Голямото му майсторство е и в това, че пее с еднакъв успех и драматични партии, и весели, комедийни образи като Фигаро от "Севилският бръснар" или Тадео от "Италианката в Алжир" - на Росини, Белкоре от "Любовен еликсир" на Доницети или Гулиелмо от "Така правят всички" на Моцарт.
Не е възможно да се разкаже за всичко, което Асен Селимски е изпял, не само в Софийската опера и по българските, но и на чуждестранните сцени. Но ще изтъкна, че в повечето от ролите си той постига онези художествени измерения, което ги превръща в образци, в модели за следващите поколения. И досега чувам из оперните среди да казват, че не се е родил още Фигаро като този на Селимски. И аз си мисля същото, но и за още няколко партии, в които артистът бе неповторим, цялостен в пеене и игра на сцената, които одухотворяваше със силата на таланта и интелекта си.
Педагогът Асен Селимски отгледа плеяда великолепни певци, които влязоха в голямата кариера и пеят по най-престижните сцени на планетата. 35 години вече проф. Селимски работи всеотдайно в Националната музикална академия "Панчо Владигеров", където на 26 ноември, както ДУМА писа, бе тържествено удостоен със званието Доктор хонорис кауза и възнаграден от Съюза на музикалните и танцови дейци със "Златна лира" за целокупната си творческа дейност. На празничния подиум се изявиха млади дарования от академията, а за юбиляря имаше музикални изпълнения - поздрави от вече бивши ученици, днес прочути оперни певци. Участва Академичният симфоничен оркестър, дирижиран от доц. Ивайло Кринчев.
За много години, скъпи Маестро Селимски!