Още не е късно

Голяма част от съкровищата на Българската национална филмотека са на път да изчезнат завинаги, алармира пред медиите директорката на БНФ Антония Ковачева. Липсват елементарни условия за съхранение на лентите. Температурата и влажността не отговарят на стандартите. Няма климатизация и вентилация. Няма оборудван склад, който да пази аудио-визуалното наследство на страната...
Защо? Липсата на пари ли е единствената дежурна причина за това окаяно състояние, в което се намира филмотеката ни? Не е ли по-скоро липсата на отношение, на загриженост и на дълг? Не само към едно изкуство, пък било и то на прага на своята 100-годишнина. Тук става въпрос за духа и паметта на един народ. В едно от хранилищата на Националната филмотека се съхраняват, или по-точно казано с неимоверни усилия се правят опити да се спасят българските филми, произведени от началото на кинопроизводството у нас. Преди век.
Например тревожно е състоянието на филма "Мъжки времена" (1977) на режисьора Едуард Захариев. За късмет друг любим филм на българите - "Козият рог" (1972) на Методи Андонов, по някаква случайност не е засегнат от влагата и в момента се намира в сравнително добро състояние. Каква ще бъде съдбата на останалите киноленти обаче, запечатали и историята, и културата на народа ни, не е ясно.
Поне засега, докато не се намерят нужните 15 милиона лева за изграждането на нова база с всичките й специфични изисквания и модернизация. В противен случай богатото филмово наследство, което България има, ще бъде наистина безвъзвратно изгубено. А с него и следите на нравствеността,  духовността и бита на българина. Не бива да унищожаваме сами културата и паметта си като нация. Всеки филм е своеобразен документ, паметник на съвременността си, който трябва да остане. Време е държавата да се замисли сега за съдбата на Националната филмотека и да помогне на българското кино. Още не е късно!