Още ли сънуват държавната служба?

Ил Фолио

От драстичните съкращения във Великобритания до намаляването на разходи чрез свиване на персонала, предприети във Франция, Испания, Германия и Латвия, строгите мерки подкопават мита, че държавната служба е извън кризата.

Имало едно време държавна служба: стабилна, пожизнена, по-скоро мързелива, със заплата, индексирана с инфлацията, дълги отпуски, тринадесета и четиринадесета заплата, с по-висока пенсия и с възможност за ранно оттегляне в заслужен отдих. Това беше работа, за която мечтаеха три поколения европейци в името на сигурността и предимствата, свързани със статуса "fonctionnaire", "civil servant", "regierungsbeamter" или "funcionario publico".
Функционерът, за разлика от заетите в частния бизнес, не само че не можеше да бъде уволнен, а и имаше гаранцията, че работодателят му няма да обяви банкрут. Но откакто гръцката криза припомни на Европа, че държавата може да фалира, държавните служители официално заприличаха на всички останали. А митът за пожизненото местенце се изпари. Всички европейски правителства - от либералните британци до френските етатисти, започнаха да режат заплати, бонуси и размерите на държавната бюрокрация, в странието си да намалят дефицита, скочил до небесата, и да успокоят пазарите.
Рекорда държи британският премиер Дейвид Камерън, чийто Spending Review (прогнозния бюджет на страната) ще съкрати 490 хиляди държавни служители. А в действителност може да се окажат и повече, твърдят от Британския институт на сертифицираните специалисти по управление и развитие на персонала (Chartered Institute of Personnel and Development - CIPD), според който "общата цифра на съкращенията може да нарасне до 750 хиляди към 2015-2016 г., ако управляващата коалиция се придържа към дългосрочната си програма за разходи". Хората, които излизат в пенсия няма да бъдат замествани, а голяма част от държавните служители просто ще бъдат уволнени.

Замразени заплати, орязани постове

Във Франция президентът Никола Саркози реши да замрази заплатите и да се търсят заместници само на половината от държавните служители, които излизат в пенсия. От 2007 г. 100 хиляди работни места изчезнаха, а през 2011 г. още 31 638 други ще бъдат съкратени. В Протугалия, след като замразиха заплатите през 2010 г., социалистът Жозе Сократиш е на път да обяви още мрачни новини: заплатите намаляват с 5 на сто, спират повишенията и наемането на работа.
По-рано този месец испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро заяви, че възстановяването на заплатите на "funcionarios" с 5 процента, гласувано през пролетта, ще отнеме най-малко три години. В Ирландия, където заплатите в държавния сектор бяха намалени с 14 процента, споразумението между правителството и синдикатите, с което да се вземе още от държавните служители, е все още в критично положение.
В Гърция правителството на Георгиос Папандреу намали държавните заплати, спря наемането на нови служители, увеличи възрастта за пенсиониране и премахна т.нар. 13-а и 14-а заплата (премиите за Коледа, Великден и лятна отпуска). В началото на октомври временно наетите служители на министерството на културата блокираха Акропола с протест срещу неподновяването на договорите им, като по този начин се присъединиха към служителите от въздухоплавателния, железопътния и морския транспорт, които протестират вече няколко месеца. На 21 септември в Чехия се проведе най-голямата демонстрация след падането на комунизма: 40 000 държавни служители излязоха по улиците на Прага срещу предстоящото 10-процентно намаление на месечните им заплати. Унгарският премиер Виктор Орбан ограничи покупките на служебни коли и телефони за правителствения сектор. В Латвия държавните служители изгубиха средно 30 на сто от доходите си.

И еврократите плачат

Никой не е пощаден от голямата брадва, дори богатата Германия. Канцлерът Ангела Меркел обяви съкращаването на 15 000 "Beamten" до 2014 г. Строгите икономии засегнаха и новата граница на публичния сектор: богатите, космополитни и силно желани служби в Европейския съюз също усещат ограниченията. Изправена пред бюджетни рестрикции, Европейската комисия прибягва до наемането на временни служители и предлага срочни договори, като по този начин не позволява раздуването на редиците на постоянните служители на еврокрацията. След като намали наполовина увеличения през тази година, сега Европейската комисия иска да намали заплатата на еврократите от 0,4 процента.