Още газим в кал до гуша

В коментар на икономическо списание прочетох, че кризите идват изненадващо. Само че кризите са като хората - всички си приличаме, но всеки от нас като личност е със строго индивидуален профил. Така че въпросът с изненадващото идване на кризите ми заприлича на нашенската приказка за зимата, която пак ни е изненадала. Ако става въпрос, че в нашата страна сме си в хронична икономическа криза, а ние сме в ролята на постоянно изненадани, това говори недвусмислено, че сме обречени да останем несменяемият социално-икономически аутсайдер на Европа. Следователно, приемайки, че кризите идвали изненадващо, приемаме своята нелепа роля на привързани на тинестото непрогледно дъно. 

Ясно е, че като изтъкват фактора изненада в прогнозата си за задаваща се криза, управляващите насърчават задълбочаването на 

социалното неравенство

Изненадващото идване на икономическа криза или нейното неочаквано повторно завръщане отключва формулата богатите - по-богати, бедните - по-бедни. С други думи, чрез фактора изненада сред мътилката, наречена "демократичен преходен период", цялото стопанство от времето на социализма беше разпарчетосано, разфасовано, обезценено, ликвидирано и профанирано. В приватизацията, упражнена през 90-те години, беше вложено изненадващо количество спекулативно комбинаторство, както и всевъзможни криминални хватки и машинации, на които властта и държавният апарат проправяха свободно път. С водата на този мътен поток бяха изпрани несметни суми, смъкнати от гърба на социалистическата държавна собственост и придобити с безцеремонно мафиотски методи от частни лица и от съмнителни по своята дейност групировки. 

Редица далавери в ущърб на общите интереси и черноборсовата търговия, за които в миналото се търкаха наровете в затвора, бяха излъскани, официализирани, узаконени и изложени на показ от техните достойни творци и собственици. Справка - виж създаването на Сдружението на частните колекционери и помпозните му изложби през 2010 г. в Националния исторически музей и в Галерията за чуждестранно изкуство. За удобство на новите герои на прехода беше променен не само Законът за културното наследство, но изобщо цялото ни законодателство.

Такава беше стихията на първата криза, дошла изненадващо, която оформи най-напред социалните полюси на богатството и на бедността. Тази престъпно проведена приватизация, разпродала мощната социалистическа икономика на парче и на безценица, изненадващо килна покрива и на издигнатото в областта на морала и културата. Оказали се в нравствена безпътица, хората промениха мисленето си и отношението на човек към човека стана зъбато и ръмжащо, направо хищническо. Станахме някак изненадващо 

нетърпими един към друг 

Трудно се разминаваме дори по улиците и по тротоарите, станахме изненадващо по-капризни един спрямо друг, по-взискателни към събрата си. Изненадващо грубата материалност на престъпната приватизация се оказа с толкова непосилно темпо, че като народ се разлетяхме и се изпогубихме по пътя. Новите ценности, които ни беше внушено да преследваме, защото без тях нямало да оцелеем, изненадващо ни доведоха такава безнадеждна демографска криза, че от години вече ни определят като една от най-бързо топящите се нации в света. Хуманното здравеопазване запаса търговска престилка, смъкната от първия касапски дюкян, и изненадващо се сля с духа на времето на безкрайния преход. Така изненадващо се обърна палачинката на стойностите, че по време на правителството на Сергей Станишев против всякаква социална логика бе въведен безпримерният за цивилизована Европа плосък данък. 

През всичките тези вече повече от тридесет години киселият роден бизнес, пресметлив и пословично алчен, дърпа здраво юздите на цялото общество. Властващите настояват да бъдем приети в чакалнята на еврозоната. Със сигурност тази позиция е в интерес на богатите, които очакват с приемането на еврото да удвоят и да утроят богатствата си. 

Не могат да заблудят никого 

думите на премиера Борисов, че щял да чака консенсус по въпроса. Това звучи популистки и лицемерно. Очевидно Борисов е принуден да лавира и да говори уклончиво не по волята си, изправен пред масовото несъгласие да бъде заменен левът с еврото. Обществото ни като цяло не е подготвено за такава стъпка. Покачващата се инфлация - ръстът на цените на хранителните стоки, поскъпването на водата, електроенергията и горивата, намаляват покупателната способност на населението. На фона на масово понижаващите се доходи сляпото напъхване на бедна България в еврозоната изглежда не само изненадващо, но и абсурдно. Да се хвърли сега левът в коша на историята, е все едно да бъдат хвърлени множеството от бедни българи в яма с лъвове. Този факт няма как да не обърне езика и на самия премиер. 

От мисията на Международния валутен фонд у нас, проведена между 4 и 14 февруари, препоръчаха недвусмислено да се повиши общото икономическо състояние, да се намали растящото неравенство между бедни и богати, да се повиши жизненият стандарт на българските граждани, като се разпределят по-справедливо доходите сред обществото. 

България още гази в кал до гуша сред тунела на безкрайния "демократичен преход", а нашите управляващи припират за златните пясъци на еврозоната. Протяжно противоречие, което вещае безнадеждна социално-икономическа криза с неизвестен край. А зимата и занапред ще ни изненадва, сякаш сме първи африканци.