Беше като Феникс, роден от пепелта наоколо

Сред тишината на изгорялата гора край Сунгурларе, където черни стволове стърчат като призраци, а въздухът още мирише на дим, едно 16-годишно момче прави нещо, което буди уважение и възхищение. Даниел, който прекарва лятото при баба си, вече трети пореден ден обикаля с колело по прашните и опасни пътеки в района на пожара. В стара брезентова торба от противогаз той носи седем литра вода - пет за пожарникарите и доброволците, и два за животните, попаднали в беда. Без да търси признание или благодарност, той помага на хора и животни, поднасяйки им глътка живот сред пепелта и разрухата.
Ето целия разказ на Иван Янев, журналист от БНТ, в социалната мрежа:

Дрехите ми миришат на дим и умора, а в очите ми още стои картината на опожарената гора. Имам малко време, преди денят да угасне напълно, и искам да ви доразкажа за Даниел. Даниел е на 16, от Сунгурларе, но всъщност е от София. Сега е при баба си. Шапки долу за това момче!
Днес с колегите от Бургас - Давид и Мила - бяхме влезли навътре в изгорялата гора край Сунгурларе, за да направим пряко включване. Търсехме не само добра гледна точка, но и обхват, който се беше превърнал в рядкост насред апокалипсиса. Гледката беше нереална. От двете ни страни стърчаха овъглени дървета като черни призраци, а по средата се виеше прашен път, мек и сив като лунен пейзаж. Пепелта беше толкова дълбока, че всяка наша стъпка потъваше до глезените. Пустиня от сажди и тишина, нарушавана единствено от вятъра.

И тогава, сякаш излязъл от филм за войната в Багдад, от маранята се появи силует. Момче на колело. Беше висок, а колелото му беше явно малко и той се поклащаше неуверено по прашния път, борейки се да запази равновесие. Приближи се и спря до нас.
„Вие кои сте?“, попита с глас, в който нямаше и следа от страх. „Не съм ви виждал в гората. Аз съм тук от три дни.“
В първия момент не реагирах, зает с техниката и мислите си. Но тогава го огледах. Обгорелите му крака, маратонките, които изглеждаха буквално „опечени“ от жегата, и най-вече - старата брезентова торба от противогаз, преметната през гърба му. От нея се подаваха гърлата на бутилки с вода. Тогава ме грабна. Това не беше просто момче, минаващо оттук.
„Как се казваш? На колко си години?“- попитах го, осъзнавайки колко е опасно тук за едно дете.
„Казвам се Даниел, на 16 съм“, отвърна той. Разказа ми, че е от София, но прекарва лятото при баба си в Сунгурларе. И от три дни, откакто огънят бушува, той не е спрял. С колелото си, по прашните и опасни пътеки, разнася вода и храна за пожарникарите и доброволците.
Отвори старата торба. Вътре събираше седем литра вода. „Пет литра за хората - обясни той - и два за животните“. Разказа ни, без капка гордост, сякаш беше най-нормалното нещо на света, как преди ден намерил малка катеричка, почти припаднала от жегата и дима. „Дадох й водичка, тя пи, пи и после избяга в гората“, каза той и се усмихна леко.

Гледах го и не можех да повярвам. В него нямаше поза, нямаше търсене на слава. Имаше само чисто, неподправено желание да помогне. Той беше като Феникс, роден от пепелта наоколо - символ на надеждата сред разрухата. Стана ми кеф, че се запознахме.
Родителите му били държавни служители. Каза ми и в кое училище учи, но в цялата емоция умът ми не го запомни. Разказвам ви това, защото, за да видите лицето му по телевизията, трябва да получим разрешение от тях. Той няма 18. Утре ще ги потърся, защото тази история трябва да стигне до повече хора. Тази добрина, която се е вселила в това момче, е по-силна от всеки пожар.
Искам такива да са ни политиците - сърцати и самоотвержени. Искам той да стане политик, но веднага си давам сметка, че това едва ли ще се случи. Прекалено скромен и добър е за този свят.
Той ни остави и отново се понесе с малкото си колело в сивата мараня, за да продължи своята мисия. "И утре ще съм тук", бяха последните му думи.
Надявам се утре пак да го срещна. Надявам се и пожарът най-накрая да бъде угасен. За да ви доразкажа за малкото момче с голямото сърце.
Лека нощ сега. И дано утрешният ден донесе повече надежда.

Фейсбук


Горският пожар не прощава - какво трябва да знае всеки доброволец

България отново се бори със сериозно изпитание - горските пожари. Но доброволчеството в такава екстремна ситуация не бива да се приема лекомислено. Горският пожар не е място за неподготвени ентусиасти. Той е непредвидим, силен и често фатален. Всеки, който реши да се включи в гасенето, трябва да е напълно наясно с рисковете и да се подготви адекватно. 
Какво казват експертите по въпроса?
Доброволците преминават първоначално обучение, организирано от Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" чрез районните служби. Обучението се води от полицейски инспектор или старши полицейски инспектор от пожарната служба. 
Доброволец не се допуска до участие в гасене на пожар, ако не е преминал това обучение. В него се усвояват основни знания за пожарната безопасност, тактики за гасене на различни видове пожари, работа с техника и оборудване, оказване на първа помощ, както и поведение в рискови ситуации. През няколко години се провеждат и надграждащи специализирани обучения.
Рисковете за доброволците по време на пожар са многообразни - от задушаване с дим и токсични изпарения, през изгаряния и топлинен удар, до инциденти с падащи конструкции, изтощение и дехидратация, особено при горски пожари. Те се минимизират чрез използване на лични предпазни средства - каска, ръкавици, дихателна защита, специално облекло. Важни са също добрата подготовка, стриктното спазване на инструкциите, ясната комуникация и задължителната оценка на риска преди влизане в опасната зона.
Горският пожар не е шега - той е борба със стихия. Да бъдеш доброволец е смело и достойно, но също така и отговорно. Преди да тръгне към фронта на огъня, всеки трябва да знае: подготвен ли е, оборудван ли е и най-важното - готов ли е да се подчинява на професионалистите. Защото всяка грешка може да струва живот.

БНР